За взаимоотношенията с хората, имащи тежък характер


Радостта от общуването е едно от главните земни утешения на човека. Но ние изживяваме тежко случаите, в които общуването се оказва тягостно и мъчително. Нямам предвид откритите и остри конфликти – това е друга тема. Не става въпрос и за изпитването на открита неприязън към определен човек, защото за нас като християни това е съвършено недопустимо. Аз говоря за тези ежедневни ситуации, при които някой ни дразни или се опитва да ни уязви.

Да се караш от любов


Свети Макарий отишъл в килията на един монах, на един старец, който живял сам, далеч в пустинята,  отишъл да го посети и го попитал:
 
- Какво правиш, дядо, добре ли си?
 
- Добре съм. Благодаря ти, че дойде, отче Макарие.
 
Свети Макарий. Велик светец. С видения, опит и преживявания.
 
- Би ли искал нещо? Би ли искал да направя нещо за тебе? Кажи ми! Поискай нещо от мене!
 
- Какво да поискам от тебе? – е, срамувал се.
 
- Кажи ми, какво искаш?
 
- Е, нищо, тук съм в пустинята, от години.
 
- Кажи ми нещо, какво искаш? Кажи ми, отче!
 
- Е, ще ми хареса да изям една сусамка! Една сусамка, би ми харесало, приисквало ми се е. Но го казах така, понеже ме попита. Не искам нищо обаче.  Казах го ей-така. Някой друг път.
 
Свети Макарий му казал:
 

Как можем да обичаме, когато някой ни навреди?


Първо, никога не трябва да очакваме другите да ни говорят учтиво. Това очакване е наша егоистична черта. Трябва да позволим на другите да ни говорят така, както те искат.
 
Не трябва да се превръщаме в просяци на любов. Нашата цел трябва да бъде да обичаме и да се молим за тях от цялата си душа.
 
Но какво да правим когато някой ни нарани с клевети или обиди? Това е трудно да се научи.
 

Мислената борба между свекърва и снаха


Ето сутринта дойде една майка със сина си. Тя беше идвала преди това няколко пъти и се жалваше, че не обича снаха си. Аз и казах: “Снахата е по-млада и не може да схване, че трябва да обича свекърва си като родна майка, но ти си вече на години и трябва добре да размислиш за всичко. Естествено е в този свят, когато майката ожени сина си, да не понася снаха си, дори тя да е ангел.

Служението на свещеника е мъченичество


За хората е присъщо да чуват това, което им се иска да чуят, и да пропускат покрай ушите си информацията, която едва ли би им се понравила. Така например апостолите не обърнали внимание на Христовите думи за страданията, разпятието и смъртта, но запомнили, че Той ще възкръсне и Царството Му не ще има край. Двама от тях поискали да бъдат с Него в това Царство. Господ се опитал да охлади тяхната разгорещеност: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? (Марк 10:38). „Да, можем” – въодушевено отговорили учениците. Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено – обяснил Господ (Марк 10:39-40).

Свети Йоан Златоуст: Кажи ми, защо плачеш с такава болка за онзи, който е починал?


Кажи ми, защо плачеш с такава болка за онзи, който е починал? Защото беше лош ли? Е, не само, че не трябва да плачеш, но трябва да благодариш Богу, че е спрял да върши лошотиите си.

А може би, напротив, бил е добър? В този случай трябва да се радваш, защото е умрял „преди лошите дела да изменят съзнанието му или измамата на греха да подмами душата му“.

Да не би да е бил млад? И в този случай трябва да благодариш на Бога и да Го прославиш, защото го е прибрал при Себе Си. Така, както придружаваме някого с радост и удовлетворение, за да приеме почести, така трябва да се възрадваме и за онези, които си отиват от този живот, защото отиват близо до Бога, където ще приемат велика чест и щастие.

Едно българско семейство с 9 деца

В първите дни на 2017 година новината, че първото бебе на годината е ромче, родено от 13-годишна и баща шестокласник, прозвуча стряскащо. После се оказа, че има друго първо бебе на годината, но проблемът си остава. Традициите в сливенския квартал "Надежда" отдавна са такива. На този фон, в "Късия си разказ" Мария Йотова разказва друга сливенска история – за 9 деца, родени в едно българско семейство.


Проблемите в брака – ІІ част

Към първа част

Когато ви е трудно да продължите своя брак и връзка, потърсете какво точно е причината за това. Попитайте себе си, но  не неопределено. Защото, ако осъзнаеш проблема, ще се отнесеш по-правилно към него. Вместо да кажеш- мъжът ми два месеца изобщо не ми говори учтиво! Жена ми от известно време се отнася много хладно към мене! Или някоя друга жена, която искрено може да признае: не знам какво ми стана! Просто не мога! От даден момент нататък просто почувствах, че не мога! –  една госпожа ми го каза много искрено и аз не я порицах. Ако на мен ми кажете  съжаляваш ли, че стана свещеник? Ама дори да съм съжалил, няма да го кажа. След като ще ме „изядат” за това. Ако лекичко съм съжалил в ума си, ти ще кажеш: - отче, вие? Ама, как вие? На вас не е позволено! Какво не е позволено? Какво ще рече не е позволено? Тоест тази жена беше искрена и понеже знаеше, че няма да я порицая, ми каза:не знам, отче какво ми стана. Нещо почувствах и не искам, уморих се от него! Добре, не ми се карайте! Не ти се карам, но се нуждаеш от помощ. Трябва да видиш къде сте се отклонили и да съградите наново вашия брак. Какво не е наред във вашата връзка? Както казах по-рано, трябва да търсим помощ. Трябва да имаме бистър ум, когато тръгнем да вземаме решение, защото ако умът се помрачи, тогава не знаеш какво говориш. Не знаеш какво правиш. Не знаеш как се държиш. Не вземай прибързани решения, а си дай време. Дай си време и кажи добре, изчакай, след месец отново ще обсъдим дали ще се разведем, а не утре. Скарахме се и  хайде, вземи си куфара и се махай! Ще се махна, ще отиде при майка ми или някъде другаде! – отговаря жената.

Проблемите в брака – І част

Към втора част

Днес всички сме изморени и не издържаме трудностите в нашите отношения. Още с първия проблем искаме да зарежем всичко. В миналото човекът имал повече кураж, силна душа и търпение. Той затварял устата си и превръщал сълзите си в молитва към Бога. Не знам дали сте чели Сватбата на Караахмед – разказ на Пападиамантис (Александрос Пападиамантис, гръцки писател),- в който се разказва за една жена, която би трябвало да полудее, да се самоубие, да убие мъжа си, защото той се отнесъл много грозно с нея и поискал да се ожени за друга по-млада жена, тъй като първата не могла да му роди деца. Вместо да се ядоса, в деня на сватбата, когато се върнал, тя му казала: Ще отида да живея при майка ми, но ме остави да ти отгледам децата, когато жена ти роди, не ме гони!

Семейните задължения



Семейството е общество, което със съгласуваното изпълнение на различни дела под една глава устройва своето външно благосъстояние с цел вътрешния си мир. Обикновено то се състои от задължения за цялото семейство и взаимни задължения на различните членове на семейството.

Общи задължения за цялото семейство.

А) Главите. Главата на семейството, който и да бъде той, е длъжен да поеме върху себе си цялата и всестранна грижа за целия дом, по всички въпроси и да полага неуморна грижа за него, считайки се за отговорно лице и пред Бога, и пред хората за доброто и лошото в него;
Защото в свое лице той го представя за всичко: за него получава срам или одобрение, боли го или е радостен. Той трябва да полага грижи за :

За въздържанието при съпрузите, когато единият е невярващ


Съществува църковна традиция, съгласно която преди да се причастят съпрузите известно време е необходимо да се въздържат от физическа близост. Това е древно каноническо постановление. То трябва да се съблюдава. Но ако в семейството единият от съпрузите е вярващ, а другият невярващ, то тогава може да възникне проблем. За разрешаването му е необходимо да се използва духовна мъдрост. Аз знам енориаши, които живеят в такива условия и, които се договарят с невярващите си съпрузи: ако ме обичаш, уважаваш моите възгледи, моята вяра, то те моля тази нощ да проведем в чистота.

Какви основни грешки се допускат в отношението с духовника


Отец Константин Коман (1953г.) е доктор по богословие, ученик на гръцкия учен Сава Агуридис, професор в катедрата по библейско богословие на Букурещкия богословски факултет „Патриарх Юстиниан”. Провежда мащабна научна, преводаческа, мисионерска и пастирска работа.

- Какви са основните предубеждения и грешки в отношенията с духовника? Какво може да се изисква и очаква от духовника?

Да съхраниш образа си в света на ФЕЙСБУК


Живеем в света на фейсбук, т.е. в света, който изпъква с наличието на така наречените „социални мрежи". Тонове мастило се изписаха в коментари на това революционно нововъведение - едни го обсипваха с щедри хваления, други го обливаха със скръбни ридания. Но славно или печално, или пък някакво съчетание от двете, то така или иначе е заело своето трайно място в обществото. Фейсбук, туитър, размяната на текстови съобщения, мейлове и други подобни форми на комуникация чрез социалните мрежи имат определяща роля, в един или друг смисъл, за днешното общуване. Пиша за това явление не защото искам да бъда негов съдник. Нямам намерение да твърдя, че в думите на кръщаваните трябва да бъдат внесени корекции, та всеки от тях да казва: „Отричам се от сатаната, от всичките му дела, от всичките му ангели, от всичкото му служение, от всичката му гордост и от фейсбук".

Ти си много чувствителен


Eдинственият ти недостатък – ми каза отец Порфирий – е, че си много чувствителен и не понасяш никаква обида. Наследил си тази чувствителност от баща си и в това нямаш вина. Прекомерната чувствителност не е нещо добро. Докато за околните, за тези, които я използват често за своите крайно низки цели, тя е добра. Няма нищо по-лошо от това да бъдеш чувствителен! Достатъчно е да си спомним, че повишената чувствителност е причина за всички болести. Така че постарай се да се освободиш от нея или поне по някакъв начин да я ограничиш. В противен случай ще причиняваш вреда и на себе си, и на семейството си, което ще страда напълно незаслужено.

Животът не е печален, той е прекрасен!


Протосингел Хризостом (Чучу) се подвизава в румънския манастир Путна, който с право се нарича румънския Йерусалим и където от цялата страна се стичат хора за духовно обгрижване и съвет. В тази беседа отецът разказва за любовта и влюбването, създаването и съхраняването на семейство, дава съвети на тези, които се борят с блудната страст.

- Отче, какво ще кажете за отношенията между ума и сърцето? Кой от тях трябва да ръководи?

- Аз имам приятел, който работеше в службата за защита и безопасност и беше в състава на охраната на няколко румънски президента. Попитах го: „Какво правите, когато президентът се отклонява от планирания маршрут?” Той отговори, че това се случва толкова често, че не им остава да направят нищо, не го спират. Но когато това се случи, те стават бдителни, предупреждават всички, и в момента, когато видят опасност – например някой изкарва някакъв предмет или иска да хвърли нещо - те се хвърлят към президента и го водят до място, което считат за безопасно. Тогава той нищо не може да им каже, той вече не е президент в тази минута.

Чуваш ли какво ти казвам?


Отец Порфирий казваше: „Когато хората се гневят и негодуват, то, даже и да мълчат, от тях, от това зло, което се намира вътре в тях, излиза някаква зла сила, която действа пагубно на обкръжаващите. Родителите оказват отрицателно влияние на своите деца, когато виждайки, че не слушат, се ядосват, но нищо не казват. Мислят си: „За да не травмирам детето, сега нищо няма да му казвам.” Откъде да знаят, че сдържаното негодувание, на практика, се явява меч, който нанася смъртоносна рана! Чуваш ли какво ти казвам? Смъртоносна рана! Ти, даже не произнасяйки и една дума, можеш смъртно да уязвиш своя ближен. Нашата душа не е материална и затова на нея реално и въздействат различни духовни сили, както добри, така и зли.”

Когато един човек попитал стареца за сложностите в отношенията в неговата работа, той му дал такъв съвет:

„Никога не мисли за другите лошо. Със своята молитва, със своето обръщане към Христа, ти оказваш благоприятно въздействие на своите ближни. Мислейки лошо за хората, ти им влияеш отрицателно.”