Св. Игнатий Брянчанинов за търпението на скърбите и изкушенията


От различните аспекти на духовния живот, които допринасят за нашето спасение, Св. Игнатий Брянчанинов отдава голямо значение на търпението на скърбите и изкушенията. Нашето време не е време на големи аскетични подвизи. На нас не ни е дадено да повторим висотата на духовния живот, за която свидетелстват светите отци от древни времена, но на нас е дадена възможност, първо, да се покаем, да се очистим от греховете си и, второ, да търпим тези скърби, които Бог допуска да ни сполетят.

Не трябва да мисли, че мъките са нещо излишно, те са от решаващо значение за най-важното – вечното спасение на душата: “Изкушенията и скърбите се дават на човек за негова полза: формираната от тях душа става силна и честна пред нейния Господ.  Ако тя изтърпи до края, уповавайки си се на Бога, то е невъзможно тя да бъде лишена от благата, обещани от Светия Дух, и съвършеното освобождаване от страстите “[1].

Раждането помага на майката да превъзмогне рака и туберкулозата



Даниела и синът и Антоний



Случаите, при които хора надвиват тежки заболявания като рак, впечатляват както с начина, по който засегнатите съумяват да не паднат духом въпреки болката и отчаянието, така и с начина, по който Бог въздейства в техния живот и в живота на хората около тях за лечението на техните тела и души. Случаят на Даниела Попа от Букурещ е особен, тъй като към нейния раков проблем се прибавя и туберкулоза. И в допълнение към всичко това, Бог я благославя да стане майка за трети път. Даниела и Ричард Попа разбират значението на тези изпитания, приемат ги с отворени сърца, и с вяра и много молитви успяват да ги понесат.





Даниела: Аз разбрах за болестта си през май 2005г, когато моят съпруг беше далеч на Света Гора. Започнах да вдигам висока температура, която ставаше все по-висока от ден на ден. Когато Ричард се върна обратно от Света Гора, аз имах взета биопсия и резултатът беше намалени лимфоцити заради лимфом на Ходжкин [Лимфомът на Ходжкин е вид рак на лимфната система, при който лимфните клетки започват да се делят неестествено и да се разпространяват извън лимфната система (бележка на редактора)].

Как се проявява заболяването?

Даниела: С температура, изтощение, изпотяване – почувствах пълна липса на сили и лимфните възли на шията ми се подуха. На този етап заболяването беше на втори стадий и аз реших да следвам природен начин на лечение. Лечението обаче нямаше ефект и заболяването се разви много бързо, и през септември стигнах до четвърти стадий. Температурата ми беше по-висока, лимфните ми възли ставаха все по-големи и имах сърбежи по цялото си тяло.

На този етап какво знаехте за шансовете ви да се излекувате?

За болестите, скърбите, ропота и търпението




Схимонах Павел обичал често да споменава спасителността на скърбите, които Бог праща, стига само те да бъдат понасяни търпеливо, без ропот с благодарност към Бога. „Животът на християнина – казвал той – не може да мине без изпитания. Стръмен е пътят и тесни са вратите, които водят към вечен живот. Бог праща изпитания, защото ни обича и желае да се спасим. Страданията ни предпазват от духовно безделие. И понеже Бог не иска да ни вижда празни, все ни праща по някоя скръб. Празнотата води към порочност, а изпитанията ни предпазват от самозабрава. Когато искат да изпитат в морето новите кораби, никога не ги пускат във водата без товар. Ако няма друго нещо, с камъни и пясък ще ги напълнят, за да не се обърнат във водата. Тъй и Бог, Милостивият, за да не потънем в гордост и самозабрава, ни дава да носим тежестта на страданията. Колко благ и мъдър е Той! Праща скърби колкото можем да носим. Ако някой мисли, че е наказан повече, отколкото е в състояние да понесе, то е поради ропота му, а не поради прекомерната тежест на товара. Бог е премъдър стопанин. Той не претоварва магаренцето.

Когато един стопанин е разумен, той ще прецени колко товар ще тури на гърба на магаренцето. Тогава и товарът ще бъде пренесен където трябва, а и добичето ще остане живо и здраво. А когато е претоварено някое магаренце, то спира, не върви спокойно, опъва се, търси облекчение. Ако господарят му е умен, ще се сети и ще си каже: „Моето магаренце не може да носи толкова бреме”. При първото ханче още той ще го разтовари и ще каже на ханджията: „Приятелю, да отсипем половината жито от този чувал, че магаренцето ми не може да го носи”. Ако пък господарят е неразумен, щом види, че магаренцето се опъва и не върви ще вземе да го бие и ще го съсипе от бой. Тогава и товарът остава там, и магаренцето умира. Но нашият Небесен Отец е Премъдър и Премилостив Стопанин. Той не ни претоварва. Само че ние трябва да имаме пълно доверие в Божия промисъл и да носим с търпение кръста, който Бог ни е дал.

Научи се да чакаш


Съществува една дума, която младият човек не може да понесе. Съществува една дума, която и възрастният се затруднява да  преживее. Нашият Бог обаче възприел много силно тази дума.  Тя е Негова близка реалност. Коя е тази дума? Думата „Търпение”.

За тази дума мисля да говоря днес, като отговор на по-голямата част от въпросите, които поставяте, на проблемите, които имате, на съобщенията, които сте изпратили, на писмата и имейлите, които сте писали до предаването. Но и от контакта, който имаме с хората, с нашите братя в Църквата, по време на изповед и навсякъде, където се срещаме и се виждаме, разбирам, че отговорът на много от проблемите, които занимават всички нас, е тази дума.