За съвестта


„Имайки добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот” (1 Петр. 3:16)

Блага съвест – отците на Църквата отсъдили, че съвестта е много важна за човека. Те дори казват, че дори само съвестта е мощна да доведе човека до определена мяра на богопознание. Авва Марк казва: “Ако искаш да се изцелиш,  се погрижи за твоята съвест.”  Това е  и отговорът на въпроса какво  ще стане с всички тези хора, които никога не са чули за Бога, за Църквата, за Христос, не са чели Евангелието, не знаят – има милиони хора, които не са чули нищо, какво ще стане с всички тях, как ще бъдат съдени от Бога, какъв ще бъде техния път и връзка с Бога. Съвестта е нещо изключително важно, тя е основен елемент на нашия душевен свят, на нашето съществуване. Тя е този глас в нас, който различава доброто от злото, изобличава злото и  възхвалява доброто. Тя ни е дадена от Бога в мига на нашето сътворение в нашата природа като критерий, който винаги ни съпровожда  и която въпреки цялата тежест на грехопадението, при което била разрушена  красотата на Божия образ, останала в много добро здраве, не абсолютно, и има следното свойство: когато човек я слуша, тогава тя се изостря. Например имаш  един пирон – когато  слушаш съвестта, сякаш вземаш една пила и започваш  да го пилиш.