Търпението и егоизмът са две противоположности


Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли”. 

С търпение проявих търпение. Очаквам Господа. Нужно е търпение, за да проявиш търпение. Странно съчетание, така, както е написано и както звучи- с търпение проявявам търпение. Да очакваш твоя човек, твоя съпруг, който си е тръгнал, детето ти, което се възпротивява и тръгва. Всичко това изисква търпение. Днес вдига бунт, да. Протестира и възразява.

За злопаметността


Отците са казали, че монасите не бива да се гневят или да оскърбяват когото и да е било. „Който е победил гнева, казват те, победил е демоните, а когото тази страст победи, той изобщо е чужд на монашеския живот.”  А какво да кажем ние за себе си, когато не само че не изоставяме раздразнителността и гнева, но се предаваме и на злопаметност? Какво да правим, как да не оплакваме такова жалко и нечовешко устройство (на нашите души)? И тъй, братя, нека внимаваме върху себе си и се помолим с Божията помощ да се избавим от огорчението на тази  гибелна страст.

Мъжеството не е самоувереност, а самообладание


- Не зная какъв път да избера: манастир или брак. Какво да правя?

- Не съветвам нищо друго, освен усилена молитва и взискателно изследване на своето сърце. Сложи всичко пред себе си и бъди искрен: какво искаш? Но непременно избери едното. Недей да стоиш така. Както казваше отец Арсений (Папачок): „Състоянието на нерешителност е адско състояние.” Избери единия път.

Духовни опасности


Мъдрият кормчия на кораба на Църквата Христос ни води много сигурно към тихото пристанище на спасението, към Неговата прегръдка. Нашето пътуване сред множество вълни на морето на настоящия живот, с построените от нас кораби на собствените ни желания, идеи и мъдрувания често пъти става мъчително, забавя се много, изморява ни и се блъскаме в опасни подводни скали, които искат да ни разбият, да ни забавят, да ни накарат да възнегодуваме и  да кажем: не е за нас това пътуване, добре ни е  тук в изоставения остров, където си почиваме. . .

Съществуват хора, които се оправдават и смятат, че са си добре и там, където се намират, безразлични са и не се интересуват – по много причини – да потърсят конкретна цел и прицел. Те са тези, които намират смисъл в изчерпването във всекидневието и  удовлетворението, че не се различават от мнозина други и по някакъв начин се задоволяват с посредствеността. Има и такива, които не се задоволяват никога и с нищо.  Има и такива, които са останали в буквата на закона, дори и на Писанието, и бидейки фанатични, постоянно съдят всичко с такава жестокост, която никога не са използвали за себе си и дори не помислят, че трябва някога да  използват. Има и такива, които се чувстват спокойни в  своята доброта, благородство, знание и отморяват, ако могат да отморят, в един ялов хуманизъм и в  - по-малко или повече – познат егоизъм, който ги прави автономизирани, мислейки си, че са щастливи, индивидуалисти на самодостатъчността на комфорта. Има и такива, които изопачават смирението и го отъждествяват със злочестието, а наивността с простотата, и  глуповато настояват за чудо или не настояват търпеливо в молитвата, смятайки Бога за глухоням,  без изобщо да потърсят по-дълбоко в себе си, да не би  някъде те да имат вина, както и техните вкоренени страсти, и  са запушили своя слух.

Виждането на страстите


- Отче, измъчват ме страсти.

- Чувстваш, че в теб живеят страсти?

- Понякога чувствам.

- Това е добре. Когато човек разбира, че го борят страсти, той се смирява. А където е смирението, идва Божията благодат.

- Но все пак ме огорчава това, че постоянно греша.

- Радвай се, че допускаш грехове; в тебе има гордост, а те те смиряват. „Боже мой, – си казвай – виж ме каква съм. Помогни ми. Ако не ми помогнеш, аз нищо не мога да направя”. Не се отчайвай. Когато ние допускаме пропуски, се открива нашият истински вътрешен човек, ние познаваме себе си и се стараем да се поправим. Това ни показва правилния път и ни освобождава от илюзиите. Аз се радвам, когато се проявява някаква моя слабост, когато страстите излизат навън. Ако те не се проявяваха, аз бих си мислил, че съм достигнал святост, а в същото време семената на страстите тайно биха живели в моето сърце. Така и ти, когато се разгневиш и паднеш в осъждане е естествено да са разстроиш, но има повод и за радост – проявила се е твоята слабост, а това означава, че ще се бориш, за да се избавиш от нея.

Гордостта е опора на страстите

- Когато човек се подвизава много години и не чувства никакъв прогрес, какво означава това?

- Ако не виждаме преуспяване в подвига – значи нямаме трезвение или Бог не допуска да вървим напред, за да не се възгордеем и да не се повредим.

- Отче, на мен ми се струва, че с всеки ден ставам по-лоша и по-лоша, какво ще стане с мен?

- В духовния живот има три етапа. На първия Бог дава на човека бонбони и шоколад, зaщото вижда слабостта на душата и нейната потребност от утешение. На втория – отнема малко Своята благодат с възпитателна цел, за да осъзнае човек, че без Божията помощ не може да направи и най-малкото нещо. Така в него се ражда смирение и той чувства необходимостта във всичко да прибягва към Бога. Третият етап е едно постоянно равно добро състояние. Ти се намираш между втория и третия етап; отиваш малко напред, забравяш своята немощ, Христос отнема благодатта и ти оставаш с нищо, отново започваш да усещаш своята немощ и да идваш на себе си. Ако ми бе казала, че колкото отиваш напред, толкова по-добре ставаш, това би ме изплашило – значи в тебе има гордост. Но сега, когато казваш, че ставаш по-зле и по-зле, то се радвам, защото виждам, че при тебе всичко е наред. Не се страхувай; колкото по-напред се придвижва човек, толкова по-отчетливо вижда своите недостатъци и несъвършенство, а това е прогрес.