Свети Йоан Златоуст: Кажи ми, защо плачеш с такава болка за онзи, който е починал?


Кажи ми, защо плачеш с такава болка за онзи, който е починал? Защото беше лош ли? Е, не само, че не трябва да плачеш, но трябва да благодариш Богу, че е спрял да върши лошотиите си.

А може би, напротив, бил е добър? В този случай трябва да се радваш, защото е умрял „преди лошите дела да изменят съзнанието му или измамата на греха да подмами душата му“.

Да не би да е бил млад? И в този случай трябва да благодариш на Бога и да Го прославиш, защото го е прибрал при Себе Си. Така, както придружаваме някого с радост и удовлетворение, за да приеме почести, така трябва да се възрадваме и за онези, които си отиват от този живот, защото отиват близо до Бога, където ще приемат велика чест и щастие.

Задушници



За измолване милост над покойниците Църквата е определила да се извършват заупокойни литургии всеки съботен ден. Събота означава покой. Съботите са посветени на всички светии, намерили вечен покой в Бога, както и на умрелите обикновени вярващи, нуждаещи се от вечен покой. За особено усърдно поменаване на покойниците са установени т. нар. задушници. Това са определени съботни дни в годината, отредени за заупокойни литургии, за панихиди и посещение на гробовете. Най-важните уставни задушници са две: Месопустната - в събота пред Месопусната неделя и свето-Троичната (т. нар. черешова) - в събота пред великия празник Петдесетница.

Църквата е определила Месопустната задушница за поменаване на всички „от Адама до днес починали в благочестие и в правилна (православна) вяра наши праотци, отци и братя,  ... всички, които вода е потопила, война е погубила, земетръс е унищожил, убийци са убили, огън е изгорил, ... ония, които са станали храна на зверовете, на птици и гадини, погинали от мълния и измръзнали от студ..., всички внезапно умрели и останали без законно погребение"[1].