С другите да става каквото ще


- Отче, днес ви чакаха много хора, но един млад човек не искаше да чака и влезе без ред.
 
- Да, влезе и каза: „Нужно е да те видя. Бях на Атон, не те намерих и дойдох тук”. „Добре – казах аз – Ти не виждаш ли, че другите хора чакат? Да оставя всички и да се занимавам с тебе?” „Да, отче” – отвърна. Представяш ли си?

Как можем да обичаме, когато някой ни навреди?


Първо, никога не трябва да очакваме другите да ни говорят учтиво. Това очакване е наша егоистична черта. Трябва да позволим на другите да ни говорят така, както те искат.
 
Не трябва да се превръщаме в просяци на любов. Нашата цел трябва да бъде да обичаме и да се молим за тях от цялата си душа.
 
Но какво да правим когато някой ни нарани с клевети или обиди? Това е трудно да се научи.
 

За бурите в главата (ПОЛЕЗНО)


Колко хубаво е отново да посетиш познати места, да видиш познати стени! За какво да разкажа днес? Радвам се да ви видя!
 
Иска ми се да ви кажа нещо ободряващо. Да започнем с това, че замислите, които строим по отношение на своето бъдеще – въобще не са това, което ни е нужно в действителност. Случва се само това, което иска Бог. 

Няма униние, има егоизъм


Думите на стареца Порфирий, наситени с дълбок смисъл трябва да се препрочитат многократно, отново и отново да се замисляме над това, за което ни говори той. Някои кратки фрази (например, „причина за унинието е твоят огромен егоизъм“) на пръв поглед не ни се струват засягащи темата на нашата беседа. Но именно в тях се разкрива истинската причина за нашето безпокойство и униние, открояващо собствения ни егоизъм.

Търпението и егоизмът са две противоположности


Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли”. 

С търпение проявих търпение. Очаквам Господа. Нужно е търпение, за да проявиш търпение. Странно съчетание, така, както е написано и както звучи- с търпение проявявам търпение. Да очакваш твоя човек, твоя съпруг, който си е тръгнал, детето ти, което се възпротивява и тръгва. Всичко това изисква търпение. Днес вдига бунт, да. Протестира и възразява.

Духовни опасности


Мъдрият кормчия на кораба на Църквата Христос ни води много сигурно към тихото пристанище на спасението, към Неговата прегръдка. Нашето пътуване сред множество вълни на морето на настоящия живот, с построените от нас кораби на собствените ни желания, идеи и мъдрувания често пъти става мъчително, забавя се много, изморява ни и се блъскаме в опасни подводни скали, които искат да ни разбият, да ни забавят, да ни накарат да възнегодуваме и  да кажем: не е за нас това пътуване, добре ни е  тук в изоставения остров, където си почиваме. . .

Съществуват хора, които се оправдават и смятат, че са си добре и там, където се намират, безразлични са и не се интересуват – по много причини – да потърсят конкретна цел и прицел. Те са тези, които намират смисъл в изчерпването във всекидневието и  удовлетворението, че не се различават от мнозина други и по някакъв начин се задоволяват с посредствеността. Има и такива, които не се задоволяват никога и с нищо.  Има и такива, които са останали в буквата на закона, дори и на Писанието, и бидейки фанатични, постоянно съдят всичко с такава жестокост, която никога не са използвали за себе си и дори не помислят, че трябва някога да  използват. Има и такива, които се чувстват спокойни в  своята доброта, благородство, знание и отморяват, ако могат да отморят, в един ялов хуманизъм и в  - по-малко или повече – познат егоизъм, който ги прави автономизирани, мислейки си, че са щастливи, индивидуалисти на самодостатъчността на комфорта. Има и такива, които изопачават смирението и го отъждествяват със злочестието, а наивността с простотата, и  глуповато настояват за чудо или не настояват търпеливо в молитвата, смятайки Бога за глухоням,  без изобщо да потърсят по-дълбоко в себе си, да не би  някъде те да имат вина, както и техните вкоренени страсти, и  са запушили своя слух.

Сами сме много слаби

Причината, поради която се женим, е да има някой, който да ни подкрепя и поддържа, за да стигнем до Бога. Защото сами сме много слаби. Затова си избираме човек, който желае същото, което и ние. Който ще ни помогне да го реализираме. Проблемът се появява тогава, когато партньорът ви не желае това, което желаете вие. Тогава се получава типичният брак на съвременния човек.

Един ден влязох в магазин за обувки в Ню Йорк. Продавачът ми каза да седна и че ще дойде след малко. В магазина имаше една доволно пълна дама. Хареса си едни ботуши и каза, че ги иска. Попитаха я кой номер иска. Тя каза шести (№ 36 по европейския стандарт, б.р.). Носят ѝ шести размер, а тя очевидно се нуждае от дванайсети (№ 46, б.р.)! Опита се да влезе в тези ботуши и след като видя, че не може, каза на продавача, че размерът на ботушите не отговаря. Продавачът ѝ каза, че това си е точно шести номер. Тя поиска да ѝ дадат седми. Същата картинка се повтори. Тя се провикна: “Къде са правени тези ботуши, в Китай ли? Там имат мънички краченца!” Една стара дама, която също чакаше и вече беше много ядосана, ѝ каза: “Чуй, жено, не трябва да се преструваш толкова – ти не си размер 6!!!”

Себелюбието и неговите последствия

От себелюбието произлизат всички страсти

- Отче, какво е самолюбието?

- Себелюбие е да изпълняваш капризите на ветхия човек, т. е. любов към него. И преяждането и егоизма и ината и завистта дължат своя произход на себелюбието. Виждаш, как някой поради самолюбие търси за себе си удобство и комфорт и не се съобразява с никого. Друг със схоластическа точност се грижи за храната и съня, да не би нещо да се случи с драгоценното му здраве. Третият изисква да го зачитат и ценят. Стига нещо леко да го притиснеш, да не направиш така, както иска той, веднага ще започне да вие: „Защо не се съобразявате с мен? Аз ще им покажа”. Да, страшно нещо е себелюбието.

- Отче, как може човек да каже: „Заради Тебе ни затриват всеки ден” (Пс.43:23)?

- Може да говори така, ако заради другия принася в жертва своите пожелания. Всяко пожелание носи на себе си отпечатък от човешкото „аз”, от себелюбието. Ако човек не разсъждава, дали се нрави на другия това, което харесва на самият него и започне да изисква: „Искам това, искам онова”, или „защо не направи това за мен, защо не ми даде онова?”, такъв човек в края на краищата попада под властта на дявола.

- Някои хора не могат да се успокоят, когато нещо не става по тяхното желание.

- Как да се успокоят, като в  пожеланието им седи тяхното „аз”? Как може там да бъде Христос? Когато го няма това „аз”, а го има само главното – Христос – значи има всичко. Когато го няма Христос, значи няма нищо. Когато човек отхвърли своето „аз”, тогава Бог му дава всичко по чудесен начин.

- Отче, когато ни казвате, че е нужно да отхвърлим своето „аз”, в мен се поражда страх – а ако не издържа?

- Ох, каква мъка! Това е все едно да кажеш: „Ако отхвърля своите страсти, какво ще остане от мен?” Когато аз казвам, че трябва да отхвърлиш себе си, то имам предвид да отхвърлиш своите страсти, да съблечеш ветхия си човек. Възрастният човек, който разбира как стоят нещата, е несериозно да каже: „Не мога да се откажа от своето „аз”. Ако ти кажеха: „Вземи лом и разбий тази стена”, а пък ти не си държала нищо друго в ръцете си, освен четката, то би могла да кажеш: „Не мога”. Но за това, да съблечеш ветхия човек не е нужна физическа сила, нужно е смирение.

Любовта към себе си унищожава любовта към ближния

- Отче, днес един старец с труд се опитваше да се изкачи по стъпалата в храма и никой не му помогна, макар мнозина да преминаваха от там.

- „Един свещеник…като видя, отмина…и един левит…отмина” (Лк.10:31). Прави са…никога не са слушали Евангелието за добрия самарянин! Какво да кажа? Обичаме себе си, а другите не. Любовта към себе си унищожава любовта към ближния, затова постъпваме така. Но любещият себе си не живее по духа на Евангелието. Ако Христос мислеше така за себе си, то би седял на небето, не би слизал на земята, не би страдал и не би се разпъвал заради нашето спасение.

Днес почти във всички хора има себелюбие, но няма дух на жертвеност. Сега господства духът: „само на мен да не ми е зле”. Знаете ли, колко е тежко да се гледа на околните! Наскоро в болницата аз бях свидетел на такава ситуация: наложи се да вдигнат лежащо болен, за да го пренесат в друга стая; медицинският брат не се мръдна от мястото си, макар това да беше негова работа. „Не мога, боли ме кръста”, – каза той равнодушно! Ето, виждаш безчовечен човек! А бременната сестра, заедно с друга го взеха и го пренесоха. Те не мислеха за себе си. Бременната забрави въобще за това, че е в положение, и се втурна на помощ! Знаете ли, колко се радвам, виждайки човек, който сам се намира в трудно положение, но се жертва за другите! Много се радвам! Сърцето ми ликува. Усещам родство с такъв човек, защото той е близко до Бога.
Автор : Старецът Паисий