Да съхраниш образа си в света на ФЕЙСБУК


Живеем в света на фейсбук, т.е. в света, който изпъква с наличието на така наречените „социални мрежи". Тонове мастило се изписаха в коментари на това революционно нововъведение - едни го обсипваха с щедри хваления, други го обливаха със скръбни ридания. Но славно или печално, или пък някакво съчетание от двете, то така или иначе е заело своето трайно място в обществото. Фейсбук, туитър, размяната на текстови съобщения, мейлове и други подобни форми на комуникация чрез социалните мрежи имат определяща роля, в един или друг смисъл, за днешното общуване. Пиша за това явление не защото искам да бъда негов съдник. Нямам намерение да твърдя, че в думите на кръщаваните трябва да бъдат внесени корекции, та всеки от тях да казва: „Отричам се от сатаната, от всичките му дела, от всичките му ангели, от всичкото му служение, от всичката му гордост и от фейсбук".

Бог ли изпраща злините?


Въпрос: Какво е виновно едно дете, което се ражда с тежка болест?

Първо да кажем, че Бог не изпраща нито проблемни деца, нито злини. Нашата природа обаче е болна и много пъти това води  болни последици. Ражда се едно болно дете и ние казваме: какво е виновно да се мъчи? Със сигурност, за нищо не е виновно. Но ние ли сме тези, които имаме право да го убием, за да не се мъчи? Тогава защо не убиваме останалите болни деца? Както правили спартанците и да запазим само здравите. И кой е критерият за здраве? Нима животът на един човек включва само настоящия живот?  70-тте години, които живее тук? Къде остава вечността на човека? Да, със сигурност, едно болно дете се измъчва за 70-80 години, но праведният Бог и благ Баща оправдава това дете вечно. И кой съм аз, който ще го лиша от вечното оправдание? Ако можехме да видим всички тези онеправдани и измъчени деца в царството Божие, тогава щяхме да разберем, че 70 години не са нищо в сравнение с вечното царство Божие.