За бурите в главата (ПОЛЕЗНО)


Колко хубаво е отново да посетиш познати места, да видиш познати стени! За какво да разкажа днес? Радвам се да ви видя!
 
Иска ми се да ви кажа нещо ободряващо. Да започнем с това, че замислите, които строим по отношение на своето бъдеще – въобще не са това, което ни е нужно в действителност. Случва се само това, което иска Бог. 

За злопаметността


Отците са казали, че монасите не бива да се гневят или да оскърбяват когото и да е било. „Който е победил гнева, казват те, победил е демоните, а когото тази страст победи, той изобщо е чужд на монашеския живот.”  А какво да кажем ние за себе си, когато не само че не изоставяме раздразнителността и гнева, но се предаваме и на злопаметност? Какво да правим, как да не оплакваме такова жалко и нечовешко устройство (на нашите души)? И тъй, братя, нека внимаваме върху себе си и се помолим с Божията помощ да се избавим от огорчението на тази  гибелна страст.

Животът не е печален, той е прекрасен!


Протосингел Хризостом (Чучу) се подвизава в румънския манастир Путна, който с право се нарича румънския Йерусалим и където от цялата страна се стичат хора за духовно обгрижване и съвет. В тази беседа отецът разказва за любовта и влюбването, създаването и съхраняването на семейство, дава съвети на тези, които се борят с блудната страст.

- Отче, какво ще кажете за отношенията между ума и сърцето? Кой от тях трябва да ръководи?

- Аз имам приятел, който работеше в службата за защита и безопасност и беше в състава на охраната на няколко румънски президента. Попитах го: „Какво правите, когато президентът се отклонява от планирания маршрут?” Той отговори, че това се случва толкова често, че не им остава да направят нищо, не го спират. Но когато това се случи, те стават бдителни, предупреждават всички, и в момента, когато видят опасност – например някой изкарва някакъв предмет или иска да хвърли нещо - те се хвърлят към президента и го водят до място, което считат за безопасно. Тогава той нищо не може да им каже, той вече не е президент в тази минута.

Противоотровата на депресията


За нашата епоха е характерно свръхизобилието и свръхконсумацията, т.е. висшите технологии, напредъкът на науката, множеството удобства и материални наслади – икономическата криза сложи малко спирачка – но се наблюдава сериозен бум на психологически проблеми и човек вижда мрачни лица, нервни, смутени, уплашени, стресирани, тъжни и притеснени.
Дори младите се терзаят от интензивни проблеми, вътрешни конфликти, душевни безизходици и непоносими празноти.
Хубави, млади, образовани и богати хора без усмивка, унили и песимистични.  Това е епоха на завоевания, открития, печалби и успехи, но  хората в нея  се чувстват лишени, без душевно здраве, утеха и радост.  На мода са меланхоличните лица.
Предизвикателното обличане на младите, всенощното импровизирано забавление, увличането в страшния бич на наркотиците, прекалената консумация на алкохолни напитки, болната зависимост от многочасовото стоене в интернет и много други подобни неща изострят проблема и изобщо не го преодоляват.  Сякаш определени хора на всяка цена искат да разрушат тяхното здраве, да съкратят техния живот и да ги накарат изобщо да  не се интересуват от бъдещето.  Статистиките са много тъжни.  В целия свят днес 340 милиона души страдат от сериозни проблеми с душевното здраве.  В Европа и Америка Световната здравна организация докладва, че почти половината от населението страда от депресия, меланхолия и лека форма на дистимия (форма на хронична депресия).

Лек срещу депресия


В днешно време хората често чувстват тъга, униние, отпадналост, леност, безразличие и всякакви други сатанински неща. Те са отчаяни, недоволни и меланхолични. Започват да пренебрегват семействата си. Дават огромни суми на психоаналитици и пият антидепресанти. Хората си обясняват това с чувството на несигурност. Нашата религия вярва, че тези състояние са породени от сатанински изкушения.

Болката е сила на психиката, която Господ е вложил в нас, за да се ползваме с добро от нея и да ни води до любов, радост и молитва. Но вместо това дяволът успява да извземе тази сила от батерията на душата ни и да я употребява за зло. Той я превръща в депресия и довежда душата до състояние на отпуснатост и безразличие. Той ни тормози, пленява ни в робство и ни прави психологично болни.

Има една тайна, чрез която можем да превърнем лошата енергия в добра енергия. Това е трудно и изисква известна подготовка. Нужната предварителна подготовка е смирението. Със смирението привличаш Божията благодат. Предаваш се на любовта на Господ, на богопочитание и молитва. Но каквото и да направиш на този свят, ако нямаш смирение, нищо не можеш да постигнеш. Всички лоши чувства, несигурността, унинието, разочарованието, които се опитват да поемат контрола върху душата, изчезват чрез смирението. Човекът, който няма смирение, егоистът, не иска да му пречиш да задоволи желанията си, да го критикуваш и да му казваш какво да прави. Разстройва се, дразни се, реагира бурно и бива овладяван от депресията.

Усмихнете се! Заразно е!


Живеем в трудна епоха, в която не виждаме ясно Божията воля. Тя обаче съществува, тоест има едно движение, което, ако го направиш, след това ще кажеш: “Победих!” Едно успешно движение, но не го знаеш, защото умът ти е помрачен, твоята мисъл е объркана, имаш твоите желания, искания, пристрастявания, фиксации и Бог какво да направи? Как да вложи Своята воля в ума ти и да я засади, след като си засадил толкова много твои неща? Умът ти трябва да се очисти от това, което искаш свръхмерно, да се очисти пейзажът, за да види Бог чиста нивата и да отиде и да засади Своето цвете. И да ти каже: “Аз искам едно, простота искам. Ако направиш така, ще се спасиш.” Ние обаче не искаме да изслушаме Бога, искаме си нашето, да я оплескаме, а след това казваме: “Защо Бог ме остави да се забъркам така?” Ама сега ли се сети за Бога? Създаде 500 проблема, сам ги решава, егоистично: „Така искам, сега искам, настоявам!” И сега Бог ти е виновен? Сега се караш с Бога? Построил си жилищния блок до 5-ия етаж и сега казваш: “Защо Бог позволи и къщата ми пада от земетресение?” Ама почакай –  когато поставяше основите, спомни ли си за Бога? Когато тръгваше в началото, спомни ли са за Бога? Сега ли се сети? Ах, как всичко оплескваш в живота си и след това нямаш смирението да кажеш: “Боже мой, как го направих така, какъв човек съм!…”  А се караш с Бога, прехвърляш отново топката, какво е това нещо? Не можеш да признаеш вината си. Видя ли, не издържаш вината, но трябва. Съществува болка, съществува и избавителна вина, както се казва в една книга за Достоевски – „Избавителната сила на болката в съчиненията на Достоевски”, т.е. да признаеш, че си направил грешки. И когато ги признаеш, ще се смириш.  И когато се смириш, ще поплачеш, а когато поплачеш, какво ще стане? Ще стане това, което става, когато вали -  когато вали, се очиства пейзажът, излизаш на терасата и виждаш пълната със смог Атина чиста и казваш: “Леле, виждам Егина! Как стана така?” Валя дъжд. Голям дъжд.

Не унивай



Не унивай, когато адски облаци, един от друг по-мрачни, надвиснат над душата ти, когато адска злоба, завист, съмнение, противене и други връхлетят душата ти. Твърдо знай, че появата на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежна, но не се наблюдава винаги и не е продължителна, както е в природата със струпването на мрачни облаци на небето – ще се понесат, пък ще отминат, и мислената атмосфера на душата отново ще се проясни. В природата е необходимо да има облаци на небето и помръкване на дневната светлина, но тези облаци са непостоянни, скоро отминават и след тях отново грейва светлина, слънчева светлина, и при това с нова сила.

И Божиите светии са били обземани от дяволско отчаяние и униние. А какво да кажем за нас, грешните? О, врагът често ни уязвява със сърдечна подтиснатост, угнетеност и жестоко униние! Нужно е постоянно да се обръщаме към Господа и да бъдем с Него всяка минута, за да не ни обземе вражеска подтиснатост и униние. Има и още едно средство да се избавим от вражеското униние – просторният път на света – само се отдай на удоволствията на света и унинието ще те напусне, поне докато траят удоволствията, а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат за теб потребност, ще намираш в тях и единствено в тях отрада и веселие. Но Бог да пази всеки християнин от това, да се избави чрез такова средство от дяволското униние. По-добре да вървим по тесния път, да търпим униние и често да търсим помощ и избавление от Господа Иисуса Христа, веселящ трудещите се заради Него над спасението си, отколкото да слезем на просторния и гладък път на света и там с удоволствията на плътта да си купим свобода от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.

Из “Моят живот в Христа” изд. манастир Св. Вмчк. Георги Зограф, 2012 г.

Атеизмът е психично разстройство



Атеизмът е психично разстройство, той е ужасна болест на душата, която е трудно да се излекува. Атеизмът е страст, която сурово потиска всеки, когото е сграбчила. Той крие изобилни нещастия за своя пленник, който става вреден не само за себе си, но и за тези, които влизат в контакт с него.

Атеизмът отрича съществуването на Бог. Той отрича, че има божествен Създател на вселената. Той отрича Божието провидение, Неговата мъдрост, Неговата доброта и като цяло – Неговите божествени качества. Атеизмът учи на лъжа своите последователи и измисля фалшиви теории, касаещи създаването на вселената. Той изповядва като Пития, седнала на триножника1, че творението е резултат на случайност, че то се запазва чрез безцелни,  произволни взаимодействия, че величието му се разкрива от само себе си с течение на времето. И че хармонията, грацията и красотата, които се виждат в природата, са свойства на природните закони. Атеизмът отнема от Бога, Когото отрича, Неговите божествени качества и вместо това приписва тях и Неговите творчески сили на безжизнената и немощна материя. Атеизмът смело  прокламира, че материята е причина за всички неща и я обожествява с цел да отрече съществуването на по-висше Същество, на върховен, творчески Дух, Който се грижи и поддържа всичко.

Къде е радостта ми?



Страхът да не ни се случи нещо може да ни разболее и да ни смути много преди това действително да се случи. Много пъти се разболяваме,  губим радостта и животът ни става черен и нещастен, но не заради самия проблем, а заради нашия помисъл. Страхуваме се, страхуваме се преди да се случи нещо и това ни разболява.  Нещо става с нас хората, не знам как да го обясня, и винаги намираме нещо, за което да се притесняваме. Винаги намираме нещо, за което да изпаднем в меланхолия. Бог ти решава един проблем и не след дълго намираш нов проблем. Не знам какво става, не съм виждал човек в живота, който да каже: аз съм щастлив и всичко върви добре! Не съм виждал човек, чийто проблем да се е реши, и не след дълго, след месец той да не намери нещо ново, за което да се притеснява. Не мога да си го обясня. Живея го вкъщи, не говоря за непознати, а за моите родители.  Когато майка ми беше по-млада, тя казваше: ако стане еди-какво си вкъщи, всички ще се успокоят и ще са щастливи. Ставаше това, което искаше, но след това намираше ново притеснение. След това баща ми казваше: ако взема пенсия, ще съм щастлив. Той се пенсионира  и сега има нови притеснения, намира нови проблеми. Кога най-накрая ще се успокои човек и  да каже, че животът е хубав! Отговорът е, че той никога няма да намери мира. Защо? Защото винаги ще се появява нещо ново в нашия живот.

Как можем да се борим със стреса?

 

Извън всяко съмнение стресът е характерна психологическа особеност на човека от нашата епоха. Фрази като „стресова реакция”, „стресова ситуация”, „човек, склонен към стрес” и други подобни изказвания, касаещи понятието „стрес”, често се срещат в ежедневния ни живот. В различните психологически теории за несъзнателното стресът се характеризира като тревожен симптом на поведението, особено развил се във втората половина на 20 век.

Но човешката душа винаги е била подложена на стрес като скрита причина за предстоящо психическо разстройство, както незначително, така и сериозно. Просто във втората половина на ХХ век непрекъсващите сериозни и понякога неочаквани изменения на условията на човешкото съществуване, свързани с бързото развиване на науката и техниката, а също и съчетанието на различни социални, идеологически и културни фактори,са довели до рязко възбуждане на човешката психика и като следствие – до появата на психологически проблеми и психопатични симптоми, най-характерен от които е стресът.

Психотерапевтът Сергей Белорусов: „ОТ ДЕПРЕСИЯ СТРАДАТ ДОБРИТЕ ХОРА“



С лице към стената, или що е депресия?

‒ Сергей Анатолиевич, заслужава си да започнем нашия разговор за депресията с въпроса: какво означава това понятие от гледна точка на лекаря-психотерапевт? Предполагам, че мнозина съвсем не разбират по какво депресията се отличава от другите заболявания?

‒ Наистина, сега тази дума е толкова разпространена, че всеки трети пациент, който сяда в креслото срещу мен, казва: „Докторе, имам депресия”.

А по-нататък се налага да се ориентираме – съществува ли тя в действителност и ако съществува, то каква е? Често хората идват с думите: „Нервите ми са разстроени, трябва да отида при невролог”. А след това става ясно, че под „нерви” се разбират разстройствата в областта на емоциите, тоест в сферата на компетентност на лекарите психиатри и психотерапевти.

Терминът „депресия” е получил устойчиво съдържание към момента на формиране на психиатрията като строга академична наука още в началото на ХІХ век. Етимологията на думата означава „отсъствие на натиск” (англ. „pressing”-натиск). За да водим хармонично съществуване, трябва да има равновесие между онова, което идва към нас отвън, и това, което излиза от нас. При депресията светът упражнява натиск върху човека, а човекът не може да се справи с това.

Най-краткият път за излизане от депресията



- Какъв е най-краткият път за излизане от депресията на член от семейството?

- Най-краткият път за излизане от депресията – това не е проста задача, защото всяка депресия си има своя причина и във всеки случай се изисква специфичен подход. Най-краткият път, разбира се, е обичащият те човек до теб. Ако човекът, който се намира в депресия почувства, че вие го обичате, то вие наполовина сте го спасили. Затова, ако можете, проявявайте любов към униващия човек. Това е ваш християнски дълг.

После идва и молитвата, изповедта, а може би и финансова помощ, ако човекът е в нужда и т. н. Преди всичко хората униват от недостатък на любов. Разбира се, може да се каже, че теб те обича Бог, но в състояние на униние, като правило хората са с каменни сърца, вярата им е слаба и те не чувстват Божията любов. На тях им е нужна човешка обич, за да могат да се сгреят. Понякога тази любов е нужно да бъде изразена не толкова с думи, колкото с конкретни постъпки. Да се посети, да се помогне с нещо, ако трябва и да се даде нещо. Просто да сте до човека няколко дена. Тогава хората се успокояват и чак тогава може да им се каже за Бога, да се доведат в храма, заедно да се помолите.

Най-краткият път за преодоляване на депресията е любящият човек. :)

ПСИХОЛОГИЯ НА ОБИДАТА

Всички ние знаем какво е обида, защото сме се и обиждани, и сме обиждали. Без да го съзнава, всеки обиждан и всеки обиждащ ранява себе си, все едно се лишава от слънцето на любовта. Този, който обижда ранява не само своята душа, но и тяло: злите емоции раждат в човека болезнено напрежение на тялото, което се отразява и на неговия обмен на веществата и нарушават живота. Този, който обижда, обижда преди всичко себе си. Но и обиждащият се постъпва неразумно, той ранява сам себе си. Трябва да се покриваме със светъл щит от обидите, да не им обръщаме внимание. А още по-висше е да противопоставим на обидата любовта, кротостта и великодушието. „Поучете се от Мене, – е казал Спасителят Христос, – понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си” (Мат. 11:29). Ето това е пряката пътечка към щастието, за което човек често си мисли, но не знае пътя към него.

Обидата може да бъде несъзнателна. Нанесените обиди идват от гордостта, която иска да унизи човека, от отмъстителността и злобата. Хората обиждат и от алчност, завист, тщеславие, егоизъм и, просто, от душевна нечувствителност и нравствена невнимателност.

Предприемачът (индивидуалният или колективният, като държавата, партията) обиждат хората най-безсрамно, като ги експлоатират не само икономически, но и нравствено. Историята на човечеството е пълна с тези грехове, та чак до наше време. Сега обаче, не е времето на феодалните барони и не само въшливите с пари експлоатират бедняците, – самите те са бивши бедняци, станали администратори, партийци, представители на пролетариата. Те експлоатират жестоко бедните (селяните в колхоза, работниците), прикривайки тази експлоатация само с едни твърде лесни за самите тях празни думи.

Експлоатацията на ближния може и да не бъде изразена с лични неприязнени чувства. Тя бива нравствено безчувствена, търсеща лична изгода, партийна или държавна. В наши дни се опитват да оправдаят материалната и духовна експлоатация с високи мотиви. Целта на революцията е блага за всички – така хората оправдават големите обиди. Бездушните плановици, без да са видели живия човек, оперират с хуманни фрази. Утилитарният материалистически подход към безсмъртието на човешката душа е смъртна обида за човека.

Но, чувствата на справедливост и състрадание могат да се родят и в материалиста въпреки неговата материалистическа теория. Като човек, той може да бъде с тънка чувствителност. Случва се така, че сърцето на вярващия в Бога (въпреки духа на тази вяра) се изпълва с алчност, с безсърдечност.

Така, както у материалиста „неверието” може да бъде едва ли не на края на езика, така и ”вярата в Бога” понякога бива на края на езика у вярващия човек. ( Вярата в Бога не е теоретична дисциплина). В наши дни хората обиждат дори вярата в Бога (принуждават да се изписва Неговото велико и свято Име с малка буква). Но, човек може да обиди Бога много по-малко, отколкото съзвездията Орион или Лебед.

Невярващите нанасят обида само върху своя живот. Човек обижда човека със своята зла (или недостатъчно добра) воля. И всички тези многочислени „молекулярни” обиди в света, са нашето лично и общо зло, раждащи черни те и страшните облаци на конфликтите, войните и душепогубванията, от които човечеството потръпва. И, от които, може би, ще бъде изтребено.

По-рано в историята, в името на вярата в Бога, царя и водачите на народите са обиждали невярващите хора (или тези, които не са вярвали като обиждащите). Сега в редица страни невярващите обиждат вярващите.

Казано е на човека: „Знаеш заповедите: не прелюбодействувай; не убивай; не кради; не лъжесвидетелствувай; не увреждай; почитай баща си и майка си” (Марк. 10:19). Ако обидата вече е налице, трябва да й се противопостави обидчивостта. В преодоляването на злото влиза и преодоляването на обидчивостта. Ние хората твърде лесно се обиждаме един друг. И още по-лесно се обиждаме. На нас, понякога, ни се иска да се почувстваме „обидени” и в това се проявява глупавата човешка инфантилност. Детето понякога иска да зареве не защото майка му го е обидила, а защото изведнъж много му се е приискало да се почувства (и още повече, да се покаже!) обидено. Това показва незрялост на душата.

„Активният егоист” обижда, „пасивният” се обижда. Обидите на активните и обидчивостта на пасивните егоисти объркват много живота. Изходът от това състояние е само един – към свободата на духа – никого да не обиждаш и на никого да не се обиждаш.

Автор: архиепископ Йоан Шаховски
Източник: http://www.bogonosci.bg/
Първоизточник: www.azbuka.ru