Редовната Йерархия на Еладската Църква ще обсъжда изнесените доклади и ще избира нови Митрополити и Епископи (ВИДЕО)



Коментар и превод: Йордан Георгиев


Във вторник на 08 октомври от 9:00 ч. беше първото заседание на редовния Свещен Синод на Йерархията на Еладската Църква, в което Архиепископът на Атина приветства в своето слово Високопреосвещените митрополити, прочитайки им дневния ред до 11 октомври, когато ще бъде последното заседание на редовната Йерархия за 2019 г.
В словото си също отбеляза, че е уведомил всички свои събратя за извънредния Свещен Синод на Йерархията на 12 октомври, който ще има едно и единствено заседание, както една и единствена тема за дискусия:«Информиране за автокефалията на Църквата на Украйна», която ще бъде изнесена като доклад лично от Архиепископа на Атина и на цяла Гърция г-н Йероним. ЕКСКЛУЗИВНО: Извънредна Йерархия на Еладската Църква на 12 октомври за признаването на Православната Църква на Украйна

В сряда на 09 октомври от 9:00 ч. ще бъдат представени протоколите от предишното заседание, които ще бъдат прочетени и утвърдени. След това Високопреосвещеният Митрополит на Неа Йония и Филаделфия г-н Гавриил ще прочете своя доклад на тема: «Феноменът на ниската раждаемост като по-голям национален проблем». След него ще последва изнасянето на доклад и от Високопреосвещения Митрополит на Сидирокастрон г-н Макарий на тема: «„Геноцидът“ над съвременните гърци и на произлезлите от него: трудови проблеми (младежка безработица), невъзможността за създаване на нови семейства, снижаване на етичните норми, семейства с един родител [1] и хомосексуалните двойки» 
След изнасянето на двата доклада следва и тяхното задълбочено обсъждане.

В четвъртък на 10 октомври от 9:00 ч. ще бъдат прочетени и утвърдени протоколите от предишното заседание. След това Високопреосвещеният Митрополит на Йоаннина г-н Максим ще прочете своя доклад на тема: «Последствията от дигиталните технологии в по-широк смисъл на техническия дух в ролята и мисията на Църквата». Следващият доклад ще бъде прочетен от Високопреосвещения Митрополит на Месогея и Лавреотики г-н Николай [2] на тема: «Предизвикателствата на изкуствения интелект».
След изнасянето на двата доклада следва и тяхното задълбочено обсъждане.

В петък 11 октомври, който ще е последният ден на редовния Свещен Синод на Йерархията от 9:00 ч. ще бъдат прочетени и утвърдени протоколите от предишното заседание. След това Свещеният Синод на Йерархията на Еладската Църква ще се пристъпи към попълване на празните места в следните Свещени Митрополии:
  • на Фтиотида, която се оглавяваше от покойния Митрополит Николай
  • на Калаврита и Егалия, където Митрополит Амвросий си подаде оставката поради здравословни причини
  • на Лимнос и Свети Евстратий, която се оглавяваше от покойния Митрополит Йеротей
Ще бъдат  попълнени и празните места за викарни Епископи.
Ще се избират трима Митрополити и двама викарни Епископи.
Йерархията се състои от 81 Митрополити и един Архиепископ, който е неин председател.
Накрая, ще се премине към гласуване.

Източник:    ΟΡΘΟΔΟΞΙΑ NEWS AGENCY

[1] Под „семейство с един родител“ разбираме семейството, в което децата израстват само с един родител, дали защото другият родител е починал, или поради развод, или защото другият родител не е сключил нов брак.
[2] Роден на 16 април 1954 г. в Солун, той завършва физика в Солунския университет, а после продължава обучението си по астрофизика в Харвардския университет, САЩ, и по хемодинамика и биомедицински технологии в Масачузетския технологичен институт. С две магистърски и една докторска степен той е търсен учен за лабораториите на университети и корпорации, работи дори за NASA в областта на космическите медицински технологии. Но още там, отвъд океана, младият и обещаващ физик се насочва и към богословската наука, която започва да изучава във висшия Православен институт „Честният Кръст” в Бостън, който е на Гръцката архиепископия за САЩ, Вселенска Патриаршия. След десетгодишно пребиваване в САЩ се завръща в родния Солун и прави нов докторат – този път в Богословския факултет, като се съсредоточава върху богословските проблеми на биомедицината и присаждането на органи. Междувременно през 1989 г. е постриган за монах в планинския манастир „Стомио” на албанската граница, ръкоположен е за йеродякон и йеромонах и получава послушание в атинския метох „Възнесение Господне” на светогорския манастир „Симонопетра”. Създава и досега ръководи Центъра за биомедицинска етика и деонтология, чийто екип влиза и в комисията по биоетика при Св. Синод на Атинска архиепископия. Като монах и после висш клирик той чете лекции в различни университети и колежи, участва в множество научни конференции, издава свои научни текстове, разпознава се като духовен фактор в обществото.
Напълно закономерно при ръкополагането му за епископ в словото си митрополит Николай заявява: „Макар да ставам епископ, съзнателно аз избирам като образ на живот монашеския. С такава цел съм тръгнал и с такава искам да изпълня земния си дълг, с такова наследство искам да поема по вечния си път. Затова публично заявявам желанието си – включително и към нашите граждански властници: не гледайте на мене като на висш служител в държавата с месечна заплата и допълнителна за празниците и за летните отпуски, с присъствие на вечери, приеми, паради и откривания. Думи като заплата, пенсия, лична собственост, осигуровки, ваканции, лични приятелства и пр., които нямат никаква връзка с монашеския живот, ще се постарая да останат чужди на речника на личното ми житие. В сърцето ми е залегнало убеждението, че свещеникът трябва да е най-бедният сред вярващите, а епископът – най-бедният сред свещениците. Първото няма да го наложа на никого; второто, обаче, за мене е неоспорим принцип и жизнена цел, която не трябва да се погазва. Не искам да ми се плаща, а само да се раздавам, нито да имам сигурност в земните банки (на гръцки „трапеза”), но да имам сигурна светата трапеза, нито да си отпочивам далече от трудностите и мъките на моето паство в красиви кътчета на този свят, а да търся покой в горнилото на изпитанията на всички нас. Животът, който си желая, не искам да прилича по великолепие на ръкоположението ми за епископ, но по скромност и търсене на мистична дълбочина да се уподоби на монашеското ми пострижение” се казва в предговора на книгата му „Там, където Бог се вижда“, която е преведена на български език. Не случайно Митрополит Николай ще изнесе доклад на тема, по която може да говори като тесен специалист и изследовател, освен като богослов.