Кои Светии да почитаме повече – вашите, нашите или техните?


Автор: Йордан Георгиев

Напоследък в някои православни среди в България се среща следното явление – почитане на нашите, родните Светии повече, отколкото другите, неродните Светии. Дори съм присъствал на такива проповеди из България, където дори се призовават миряните да бъдат по-усърдни в почитането на родните светии, защото родните са наши, а не техни.
А какво правим с техните Светии?
А кои са техните и кои са нашите Светии?
Всъщност дойде време когато човекът вследствие на липсата на катехизация и въцърковеност стигна дотам, че да се разпорежда с нещо, което не е негово.
Наши ли са, ваши ли са, техни ли са Светиите?
На това ли ни учи Църквата?
Да се разпореждаме с нещо, което нямаме право дори и да го помислим, а камо ли да го реализираме.


Чии са Светиите и мъчениците?

Заради Кого те са засвидетелствали с живота си, с делата си, с вярата си, със смъртта си?
Нима засвидетелстваха за родината, за народа, за мъжете, за жените и пр., или засвидетелстваха за Бог? Те не са национални герои, които да дадат живота си за Родината и своя народ. Разликата е огромна и съществена!
В крайна сметка те засвидетелстваха за Бог, а не за някого другиго! Светиите и мъчениците не са нито наши, нито ваши, нито техни, а са на Бог! Някои „православни“ започват ожесточено да спорят от какъв произход бил даден Светец и колко много допринесъл за националното съзнание и обединение на своя народ. Е, питам се аз?
Това ли е най-важното за един православен християнин? Ако това е важното за него, то тогава той не е християнин, защото не е Христов, а  е просто обожател на своя народ и почита Светеца не заради неговите живот, дела и вяра съгласно Светото Евангелие, а заради неговия етнически произход и добрите дела за неговия народ! Както за Бог, така и за нас православните християни расата, етническият произход, езикът, цветът на кожата, полът, възрастта и каквото и да е друго различие нямат никакво значение и стойност. Те имат значение и стойност за националистите, фашистите и етнофилите, които обожават и боготворят своя етнос, език и страна, издигайки ги над Бог, самозалъгвайки себе си, че това е правилно. За съжаление, една част от т.нар. православни са именно такива и те са чужди на Бог и на Неговата Църквата. Какво ни казва Господ Иисус Христос, което трябва да го помним и да го изпълняваме без никакви уговорки, докато сме живи:

„Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса.“ (Гал. 3:27-28)

«Ὂσοι γρ ες Χριστν βαπτσθητε, Χριστν νεδσασθε. οκ νι ᾿Ιουδαος οδ Ελλην, οκ νι δολος οδ λεθερος, οκ νι ρσεν κα θλυ· πντες γρ μες ες στε ν Χριστ ᾿Ιησο» (Γαλ. γ΄ 27-28).

„For as many of you as have been baptized into Christ have put on Christ. There is neither Jew nor Greek, there is neither slave nor free, there is neither male nor female;for you are all one in Christ Jesus.“ (Galatians 3:27-28)

Всички православни християни без разлика трябва да сме едно в Христа Иисуса!

Затова, братя и сестри в Христа Бога, такива учения и виждания са чужди на Светата Православна Църква и всеки един от нас трябва да се бори със себе си и да ги изкорени завинаги! В противен случай ще падне в капана на една от най-жестоките и богопротивни ереси – тази на етнофилетизма, създадена отново от врага на човешкия род – дявола, който по всякакъв начин се опитва да създаде разделение в Църковното Тяло, съблазнявайки някои членове да възвеличават и да се отделят въз основа на своя етнос, отпадайки по този начин от Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква. Нека всеки от нас се пребори с тези чужди на Църквата учения и виждания, за да не изпадне в етнофилетизъм, който е осъден като ерес на  Поместния Константинополски събор през 1872 г.

От същите среди се създават и други порочни практики: така нареченото „рекламиране“ на Божий угодник, почитан в една поместна Църква, но не е известен в друга поместна Църква. Всички ние забравяме едно важно нещо, което е основен принцип в Православната Църква – почитането на Светеца идва от народа, не се налага от Църквата, както и зачисляването от Църквата на Светец в лика на Светиите идва от голямото му почитане от народа като Светец, при ясни агиологични и канонични критерии (виж: Святост – освещаване и обожествяване. Провъзгласяването на Светци). Народът е този, който ще реши колко ще почита един Светец: дали повече, или по-малко от другите Светии, например. Това е лично право вследствие на свободната воля. Дали е правилно или не, само Бог знае! Но нима Църквата не почита дадения Светия всеки ден?! Светиите са прославили Бога и не бива ние хората да се разпореждаме с тях и едва ли не чрез реклама да се предлага един Светец за почитане от хората, както се предлага някакъв козметичен продукт или стока от бита. Това е профанизиране на Православната ни вяра и подигравка с чувствата и неопитността на много неофити у нас. А още по-мерзко е да се печелят пари на гърба на вярата на хората и искрената им молитва за изцеление от някоя тяхна болест. Давам обратния пример със Свети Паисий Светогорец и Свети Порфирий Кавсокаливит, които са просияли в Гърция, но страшно много българи се молят на тях, ходят на техните гробове, чели са книгите им и най-вече са в сърцата им, но нямат храмове в България, дори и икони в повечето храмове. Ето, народът ги почита, независимо от техния произход и място на просияване. Бог е Този, Който се грижи за всичко това, а не ние хората. Когато една инициатива се поеме от хора с чисто користни цели, макар да е хубава и приятна, то тя е обречена на провал. Когато е от Бога, тя винаги има успех. Тези Светии са известни по целия свят, защото поклонници от различни държави са посещавали техните гробове, чели са книгите им, дори приживе са разговаряли с тях. Те отнасят своята почит в своите страни, където те разказват за тях и така много хора научават и се интересуват от тях. Започват да ги почитат, да си купуват икони и да ги подаряват на храмове от техните страни. И така, докато се стигне до това, че в Грузия, Антиохия, Румъния, Сърбия, Русия, Украйна, САЩ, Александрия, Йерусалим, Албания и други страни вече има построени храмове и параклиси в тяхно име.

И кои Светии да почитаме повече? Божиите угодници от гръцки, латински, еврейки, персийски, египетски, етиопски, британски, галски, келтски, иберийски, грузински, български, руски, сръбски, румънски, чешки, словашки, полски, украински, американски, китайски произход, или от друг произход, или светиите от Старо време, или от Ново време, а може би само от мъжки пол или от женски пол и т.н.? Може би за горепосочените групи лица, които не са православни, тези критерии изглеждат правилни, но за нас православните християни те са недопустими! Ние трябва да почитаме всички, засвидетелствали за Христа Божии угодници, като не създаваме някакви видими или невидими дискриминиращи антиправославни критерии за тяхната почит. Специално се обръщам към русофилите, от които съм чувал, че руските светии били най-велики! Пазете се от такива критерии за почитане!
Отделно, други групи в България отричат някои Светии от 20 век. Това са хора основно от старостилните разколи, които отричат всички Светии, живели и просияли в диоцеза на канонични поместни Църкви по новоюлианския календар. Да се пазим и от такива критерии!
Бих ви казал, нека почитаме и да се молим на всички Светии и мъченици от Православната Църква! Това е простият отговор.
Също нека внимаваме с такива формулировки, като: български Светии, руски Светии, сръбски Светии и пр. Те са антиправославни, тъй като съдържат в себе си етнофилетичен критерий, а не географски!  Светиите са на Бог и не са наши! Правилни са следните формулировки: Светии, просияли в България, в Гърция, в Сърбия, в Румъния, в Русия, в Грузия, в Украйна или Светиите от България, от Британия, от Галия, от Гърция, Светии от Келтските земи и пр.
В съвременния свят има различни хора: едни са много добри или лоши мъдреци, знаещи или незнаещи богослови, Епископи с църковно или без църковно съзнание, образовани или необразовани клирици, лъжестарци или прозорливи старци, учители, преподаватели, родители, близки, познати и приятели, но всеки един от тях може да бъде заблуден, подведен и да заблуди поради гордостта си и много други хора. Затова нашият вечен, сигурен и единствено верен източник за познание, истинност, вяра, надежда и любов е Бог чрез Неговото Свето Писание, Свещеното Предание на Църквата, боговдъхновените Свещени Канони, Творенията на Светите Отци и техните тълкувания. Това са нашите критерии, за да разберем кое е правилно и кое не е правилно…

Слава Богу за всичко!