Каква беше целта на посещението на Митрополит Иларион Алфеев в България?


Автор: Йордан Георгиев

Както научихме от изявлението на Високопреосвещения Светопловдивски Митрополит Николай, председателят на Външния отдел на РПЦ Митрополит Иларион Алфеев е изпратил писмо до Свещения Синод на БПЦ, че ще посети България по покана на Великотърновския университет, за да изнесе доклад на тема „Историята на Българската и Руската Православна Църкви като предмет на академичното изучаване в богословските учебни заведения в България и Русия на съвременния етап“. Според изявлението Митрополит Николай ни уведомява, чена 2 октомври т.г. получихме известие, че по благословението на Негово Светейшество Патриарх Неофит, се приканваме да се явим в Синодалната палата в София на 9 октомври, за да посрещнем делегация на Руската православна църква – Московска патриаршия възглавявана от Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион, която пристигала в България, за да участва в конференция във Велико Търново. Още тогава изпитах известно смущение, поради това, че не е типично гости от братски поместни православни църкви, каквито често идват и посещават нашите епархии, да бъдат посрещани от Светия Синод в пълен състав, освен ако извънредно важни обстоятелства не налагат това. Не съм чул някой от нас да е бил на посещение в епархия на свой събрат-митрополит в друга страна и пътьом да е бил приет от Светия Синод на съответната поместна православна църква, в пълен състав, воглаве с Патриарха! Ако такова нещо се случи, то това би било не просто проява на уважение към гостите, а специален знак, който приемащата църква отправя към изпратилата ги църква, но и към целия останал православен свят. Именно това разбиране за църковния протокол ме накара да уведомя Негово Светейшество Патриарх Неофит, че ще се въздържа да участвам в такава среща. Разбирам, че междувременно срещата в Светия Синод е била отменена и делегацията е била приета в друг формат. Ще кажа – слава Богу! - , защото иначе нямаше да сме в състояние да убедим никого, че БПЦ не е изпаднала в зависимост и не се поддава на натиск.




Моля да бъда разбран правилно, в случая изобщо не става дума за неуважение към Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион и придружаващите го клирици на Руската православна църква. (…) В случая става дума за друго. Става дума за това, че междувременно, заради казуса с православната църква в Украйна, ситуацията в православния свят се промени по такъв начин, че опасенията за разкол никак не са неоснователни. (…) Лично аз съм убеден, че Светият Синод на БПЦ ще вземе решение по „украинския въпрос”, когато му дойде времето и тогава то ще е продиктувано от Светия Дух и ще е правилно и достойно за църквата ни. В настоящия момент, обаче, най-важно ми се струва да отхвърлим всякакви съмнения и подозрения, които се разпространяват от недоброжелатели на Църквата, че е възможно Светият Синод да вземе решение под натиск от вън, под влиянието на външни за БПЦ фактори. За тази цел ще са необходими системни, последователни и принципни действия, чрез които да бъде убеден православният народ на България, че патриархът и митрополитите на БПЦ бранят здраво православните догмати и канони, а външните фактори да почувстват, че за БПЦ догматите и каноните не са и никога няма да бъдат предмет на сделка.

Както разбираме, на 2 октомври се получава това известие, но до 09.10. нито на официалния сайт на БПЦ, та дори и на платените руски сайтове в България, българската общественост и православните християни не бяха уведомени за това събитие. Благодарение на обяснението на Митрополит Николай, православните християни научиха за плановете и целите на Митрополит Иларион Алфеев, а именно: под претекст, че ще изнася доклад във ВТУ (това, което е изнесъл е много кратко за доклад) по горепосочената тема всъщност той е искал да се срещне със Светия Синод на БПЦ, за да може да ги притисне (тази методика е чужда на Православната Църква) да не признават издадения Томос за автокефалия на Православната Църква на Украйна. В противен случай Руската Църква е готова да прекъсне евхаристийното си общение с всяка поместна Църква, която признае Томоса. 

Слава Богу, заради правилната, канонична позиция на Митрополит Николай тези заплахи не можаха да бъдат изречени пред Синода, но вече са като че ли в общественото пространство и мнение. Нека да не забравяме, че същият Митрополит Иларион Алфеев, вече носещ прозвището „хулител на всичко“, обиколи всички поместни Църкви, които също заплаши с прекъсване на евхаристийното общение, създаване на руски храмове в диоцезите им, в които ще служат руски свещеници. А една част от тях дори скандализира: Александрийската Патриаршия (виж тук; и тук; и тук) и Еладската Църква, която директно заплаши (виж тук; и тук; ), тъй като последната свика извънреден Свещен Синод на Йерархията за признаването на Православната Църква на Украйна днес на 12 октомври (виж тук). Архиепископът на Атина и на цяла Гърция г-н Йероним II даде да се разбере, че Еладската Църква ще бъде първата след Вселенската Патриаршия, която ще признае автокефалната Православна Църква на Украйна (ПЦУ). 

Всичко това показва какви са истинските цели на посещението му и в България. Дори темата на доклада, който е изнесъл, е провокативна, скандална, от която лъха идеологията на руския панславинизъм и империализъм, които използват Православието като средство за духовно господство над всички, които се самоопределят за православни християни, което пък е чуждо на Православното учение. 

По-конкретно, в този доклад са изнесени много исторически неистини, да не кажем абсолютни лъжи, в които Митрополит Иларион Алфеев налива масло в огъня и се опитва да създаде вражда между българи и гърци, между Българската и Вселенската Патриаршия. В доклада се разказва как Вселенската Патриаршия (която той в доклада си противоканонично я нарича „Константинополска“ Патриаршия) се е опитала едва ли не да унищожи българския народ, да го елинизира (гърцизира) и да унищожи славянския език и култура в църковния живот, от което си проличава идеята за панславинизма на Русия, непризнаваща служението на български език в онзи период, посочвайки църковнославяски език и култура, за да се свърже с нея.  В случая РПЦ се изкарва като „майка“ на българите, как ги е защитавала от „лошата“ Вселенска Патриаршия, как руснаците са направили всичко възможно да освободят българите от османската тирания и ако не са били те българският народ нямало да съществува; как Вселенската Патриаршия сама била наложила схизма на българите (което пък не е вярно, тъй като има Константинополски поместен събор от 1872 г.). Самата Руска Православна Църква е била ЗА налагането на схизмата и дълго време дори не е искала да комуникира с Българската Екзархия, но изведнъж след като преосмисля своята политика за надмощие уж от голяма любов започва да помага на Българската Екзархия в началото на XX в. Дори намесва и Свети Серафим Софийски Чудотворец, но не казва истината, че той самият не е искал да се черкува в храмове на схизматици (както РПЦ са наричали тогава нашите храмове, та затова и се създава Руското подворие). А самият Свети Серафим е избягал от съветската агресия, като не е признавал и самата тогава Църква в Съветския съюз, която напускат десетки хиляди монаси и свещеници пред угрозата да бъдат избити.

След това Митрополит Иларион в доклада си говори поредните лъжи, че уж Руската Църква много настоявала Вселенската Патриаршия да вдигне схизмата, и благодарение на РПЦ Вселенският Патриарх е вдигнал схизмата, което също не е вярно. Само за протокола ще отбележим, че първата, която иска и моли Вселенския Патриарх да се вдигне схизмата над българите, е Сръбската Църква. По-късно има молби от всички предстоятели на поместните Църкви към Вселенския Патриарх до окончателното ѝ вдигане през 1945 г., което е съвсем нормално в отношенията между поместните Църкви. Както Майката-Църква, така и всички останали поместни Църкви не са искали да има 4-5 милиона души, които да бъдат извън Църквата. А какво да кажем за сегашните 35 милиона (до 30.09.2019 г.) украинци в Украйна, които Вселенският Патриарх вкара обратно в Църквата? И по-нататък, Вселенският Патриарх е искал да излекува схизмата, издавайки Томос, което е практика на Вселенската Патриаршия, а не защото Московският е настоявал. Това не се случва за първи път на Вселенския Патриарх да лекува схизма. Това е задължение на Майката-Църква, което се вижда от нейната вековна практика.



Заключението, което може да се направи от доклада на Митрополит Иларион Алфеев е, че първо – като доклад не струва нищо от канонична и историческа гледна точка, тъй като вътре са поднесени основно лъжи, облечени с някакъв истинен исторически факт, но манипулиран, така че да създаде впечатление, че РПЦ и Русия винаги са се борили, винаги са подкрепяли и винаги ще бъдат на страната на българския народ и Българската Църква, а Вселенската Патриаршия, гръцкият народ, гръцката култура и съжителството между българи и гърци повече от 1300 години е само лошо, произвело е негативни последици, съсипало е всичко българско, за да може от всичко това Иларион Алфеев и Църквата, която представлява, да извлекат политически дивиденти и да ги използват срещу Вселенската Патриаршия и останалите гръкоезични Църкви  в казуса по признаване на автокефалията на Православната Църква на Украйна.

Жалко за Великотърновския университет „Светите Кирил и Методий“, в частност неговата академична общност, че са допуснали да се прочете доклад с исторически лъжи, доклад, който създава вражда между българи и гърци и между Българската и Вселенската Патриаршия. Призоваваме Светия Синод на Българската Църква да вземе отношение по изнесения доклад… 

И Слава Богу, че Българската Църква като цяло се разграничи от неговото посещение, постъпвайки мъдро и с любов към Христовата Църква и нейното паство, за да не предизвика допълнителни раздори и конфликти в Църковното Тяло. 

Както ни съобщава сайтът Двери БГ, в интервю за БТА [1] Митрополит Иларион потвърди, че конференцията във Велико Търново е била "една от целите на неговата визита", а актуалният проблем е "запазването на единството" в Православната Църква. Този човек няма свян, морал и дори минимално църковно съзнание, за да говори за единство, което той, Патриарх Кирил Гундяев и Руската Църква като цяло се опитват да разрушат в последните години, а най-осезателно и на всяка цена през последната една година, обикаляйки като „амбулантен търговец“ [2] да всява раздори, да заплашва и да притиска Митрополитите и Предстоятелите на Поместните Църкви да не признават издадения Томос от Вселенския Патриарх г-н г-н Вартоломей за автокефалията на Православната Църква на Украйна.

Задаваме си въпросите: от кого получиха руснаците своята автокефалия? Не си ли спомнят, че Вселенският Патриарх Иеремия
II беше две години в Москва и държан насила, заплашван дори и измъчван от руския цар, аристократи и от тогавашните митрополити схизматици на Московската Църква, за да може да получи автокефалия през 1589 г., която другите три древни Патриаршии не са искали да признаят, защото са знаели какви са причините за издаване на Томоса? В крайна сметка, чрез заплахи към другите Патриарси от руския цар и от султана през 1593 г. патриаршеското достойнство беше потвърдено по икономѝя. Нима тогава представител от другите три древни Патриаршии е обикалял да заплашва Вселенския Патриарх защото е издал томос на схизматична църковна структура, която е пребивавала 141 години извън Църквата? Да не забравяме, че хиротониите им са признати, друг е въпросът, че е било под натиск. 

И същите тези в момента държат висок тон и търсят сметка на Вселенския Патриарх, от една страна, защо е издал Томос за автокефалия, от друга страна те твърдят, че той нямал право да издава Томос, от трета страна казват, че той не бил никакъв Вселенски Патриарх, а някакъв си там „истанбулски поп“ (според една част от руските „богослови“ и една малка част от българските „богослови“); от четвърта страна, обвиняват Вселенския Патриарх, че е издал Томос под натиск на САЩ и ЦРУ. Това последното вече е върхът на цинизма. И кой го казва? Тези, които действат с методите на КГБ, и тези, които са придобили своя Томос с методи, които противоречат на Светото Евангелие и Свещените Канони. Разбира се, Русия и Руската Църква навсякъде по света виждат призрака на САЩ и ЦРУ, защото те действат винаги по светски, с пари и натиск от тайните служби. И всеки, който мисли нещо различно от тях, бива обвиняван, че обслужва интересите на САЩ и ЦРУ. Това са повърхностни и елементарни методи да се измъкнеш и да не си признаеш, че нарушаваш вековните Свещени Канони, църковния морал, църковната канонична традиция и практиката на Майката Църква. 

Майката Църква, Вселенската Патриаршия е предоставила Томоси а автокефалия по икономѝя на следните Църкви – Руската Църква, Еладската Църква, Сръбската, Румънската, Полската, Албанската, Грузинската, Словашката и Чешките земи, до последната автокефална Църква – тази на Украйна. Всички тези нови автокефални Църкви са произлезли от постоянно намаляващия се диоцез на Вселенската Патриаршия, с изключение на Грузинската, която произлиза от диоцеса на Антиохийската Патриаршия. А древните Патриаршии – Римска (отпаднала от Църквата през 1054 г.), Вселенска, Александрийска, Антиохийска, Йерусалимска, които образуват Пентархията, и Кипърската Архиепископия са получили своите автокефалии от Вселенските събори по акривия. И изведнъж излизат предстоятели на Поместни Църкви, които са получили своята автокефалия след пребибаване 141 г. извън Църквата в схизма, да дават уроци по канонично право на Вселенската Патриаршия, като оспорват  хиротониите на Епископата на ПЦУ и нейната автокефалия, която е пребивавала двайсет и няколко години извън Църквата. 

Когато се вдига схизмата на Българската Православна Църква 1945 г., която пък е пребивавала 73 години извън Църквата, Вселенският Патриарх Атинагор не прави проблем за хиротониите на българските епископи, които са приети по икономѝя като канонични, въз основа на същия научен труд на Архиепископ Василий Анхиалски [3] (тогавашен Смирненски Митрополит). Въз основа на тази дисертация през 2007 г. са приети по икономѝя за канонични хиротониите на епископата на Руската Задгранична Църква, когато се обединява с Руската Църква. По същия документ се приемат за канонични и хиротониите на епископите от Православната Църква на Украйна, както и на всички, изпаднали в разкол епископи от други поместни Църкви, като Сръбската Църква, Полската Църква и Църквата на Чешките земи и Словакия.

И доколкото разбираме от сайта на Московската Патриаршия, цитиран и от Двери БГ, все пак Митрополит Иларион Алфеев се е срещнал и с Плевенския Митрополит Игнатий като не се уточнява каква е била целта на срещата, но тя е минала под формата на „продължителна братска беседа“. А в предишния ден на 11.10. се е срещнал с Великотърновския Митрополит Григорий, в чиято епархия се намира този Университет и секретаря на Светия Синод Епископ Герасим като представител на Синода, където е прочел все пак своя доклад, който пък е алиби за истинското му посещение в България, както споменахме по-горе. По непотвърдена официална информация Митрополит Иларион Алфеев се е срещнал и с Българския Патриарх г-н Неофит, което е протоколно допустимо.


Бихме си позволили да посъветваме църковното ръководство и подкрепящите ги да прочетат много добре и задълбочено църковната история (но от гръцкия оригинал, а не от руските манипулирани преводи) от Първи Вселенски Събор (325 г.) до последния Константинополски поместен Събор (1872 г.) и да видят как Църквата постъпва с инакомислещи, с еретици, със схизматици и епископи, които са забравили, че трябва да имат послушание към Едната, Свята, Вселенска и Апостолска Църква, а камо ли да полагат всякакви усилия за вътрешни разцепления в нея. Не е правилна употребата на „разделение“ в Църквата, тъй като тя не може да се раздели, което противоречи на член 9 от Символа на вярата. Учението, че Църквата се е разделила и може да се разделя е ерес!!! Има излизане, напускане и отпадане от Църквата. Православната Църква е ЕДНА с 15 поместни автокефални, но не и независими една от друга Църкви. Обратното е ерес.

Нека да припомним само едно на Митрополит Иларион Алфеев, както и на всички нас,  че Този, Който има последен думата в Своята Църква – това е Господ Иисус Христос.



[1] БТА обслужва руските интереси в България, публикувайки фалшиви и манипулативни новини, предоставени ѝ от РПЦ чрез Руското подворие в София, което може да се разбере и от зададените въпроси към Митрополит Иларион Алфеев, че са поставени от самия него, за да му бъдат зададени и той да отговори точно това, което БТА да разпространи като манипулация с предоставяне на фалшиви факти и данни за сегашното положение в Украйна и действията на Вселенската Патриаршия.
[2] Определение, което в последно време използват някои гръцки богослови и клирици за него, вследствие постоянните му обикаляния в поместните Църкви за да им предлага тезата и вижданията на РПЦ по отношение на автокефалнията на ПЦУ, заплашвайки съответните митрополити от прекъсване на общението на РПЦ с тази Църква, която признае Църквата на Украйна.
[3] Дисертация (в българския и руския превод се използва „разсъждение“) за действителността на хиротониите на клирици, ръкоположени от отлъчени и схизматични епископи.