Нигерийският Митрополит Александър: „Александрийската Патриаршия не е и никога няма да позволи да стане протекторат на Руската Църква“ (BG) (GR)


Превод: Йордан Георгиев
Автор: протопрезвитер Панайотис Каподистрияс


[ΝΥΧΘΗΜΕΡΟΝ има радостта днес да публикува забележителната статия на Високопреосвещения Митрополит на Нигерия г-н Александър (Александрийска Патриаршия), който се намесва скоростно по въпроса, възникнал по неотдавнашната кореспонденция на руския Митрополит Иларион Алфеев  с Йерарси на Александрийския Престол.
Митрополит Александър счита вмешателството на г-н Иларион като „недопустима обида към лицето на уважавания от тях Предстоятел“ (Александрийския Патриарх – Бел. прев.), и използва възможността да подчертае силно към Иларион, че „Александрийската Патриаршия не е и  никога няма да позволи да стане протекторат на Руската Църква“. Нека знае още братът, че нито Негово Блаженство и нито Архиереите ще станем „данък за васала“1...“
И така, той го приканва да се поправи, като изисква от Иларион публично извинение: „Изискваме незабавното Ви публично извинение към нашия Предстоятел и неговия Синод за Вашата нелепост. Нямате друг избор…“]

Тук може да видите и отговора на Митрополита на Замбия към Митрополит Иларион Алфеев, за скандалното и заплашително писмо, което му е изпратил по погрешка. А тук да прочетете за скандалното и заплашително писмо на Митрополит Иларион Алфеев.

Автор: Нигерийски Митрополит Александър (Александрийска Патриаршия)

С учудване прочетох в интернет писмото, което е изпратил Митрополит Иларион на моя събрат Епископа на Мозамбик Хрисостом. Учудване, не защото Високопреосвещеният (Иларион Алфеев – Бел. прев.) е написал писмото. Това не ме изуми, понеже  „обичайно е за Клазоменците да бъдат непристойни“2. Изненада ме величината на неговата дързост, това как „велик майстор“ на богословието пристъпи към невиждано до сега потъпкване на всякаква църковна етика, игнорирайки Негово Блаженство нашия Патриарх г-н Теодор, към когото трябваше да го изпрати с молба да бъде връчено и на Епископа на Мозамбик. Вместо това да го уведоми.

Това действие представлява недопустима обида към лицето на уважавания от тях Предстоятел. Високопреосвещеният Иларион също трябва да осъзнае, че с това действие е обидил всички епископи на Престола! Нека въпросният руски Архиерей осъзнае, че няма абсолютно никакво право да порицава, да поправя, да съветва и да „заплашва“ с ескалиране на кризата Архиереи от други ширини. С две думи, какво иска да каже поетът? Ще прекъсне общението с Църквата, която се осмели да се разграничи от Руската Църква по темата за Украйна ли? По-скоро му убягва това, че такова действие ще стане като бумеранг за Руската Църква, като тя ще изпадне в пълна изолация.

Нека знае Високопреосвещеният брат, че Африка, Александрийската Патриаршия не е и никога няма да позволим да стане протекторат на Руската Църква. Нека знае още братът, че нито Негово Блаженство и нито Архиереите ще станем „данък за васала“.

„Вие отворихте раната и Вие ще я излекувате“3, святий Волоколамски Митрополите! Изискваме незабавното Ви публично извинение към нашия Предстоятел и неговия Синод за Вашата нелепост. Нямате друг избор…

Тази нелепост на Високопреосвещения Иларион трябва да подейства като събуждане за много от нас, не само за нашата позиция по въпроса за Украинската Автокефалия, но и как ще противодействаме постоянно на нарастващия и „нападателен“ руски църковен империализъм и антиканоничното нахлуване в други диоцези с потъпкването на Православната Еклисиология! Колективната памет на нашите народи, на паството ни е травмирана тежко, не само от вчера, но и днес  чрез икономическия колониализъм на монополистите и мултинационалните корпорации. Нямаме право да дълбаем в тази рана като обвързваме и Църквата с чужди колесници  и властови центрове.

Дълг на всички нас е да защитим от една страна Църквата, където сме призовани да служим, и от друга страна, нашият Предстоятел (Александрийският Патриарх – Бел. прев.), нашата история, нашето място в православното семейство, достойнството и честта на всички нас. И когато оттук нататък сме призовани да вземем решения, нека го направим с мерилото на двухилядолетното Православно Предание, със зачитане на каноничните предели, поставени от Отците чрез Вселенските Събори и дълбочината на нашата Църковна история, която съществува повече от 10 века в сравнение с някоя друга Църква (визира Руската Църква – Бел. прев.). Подразбира се, всякога с мерилото единствено да се разбира добрият интерес на второпрестолната наша Църква, т.е. свободни от всякакъв вид обвързвания. Нека си припомним думите на Андреас Калвос4: „Свободата иска добродетелност и решителност“.


Източник: ΝΥΧΘΗΜΕΡΟΝ


1 Има се предвид, че хората от завладяната територия, която е в  протектората  са плащали данък на васала, за своето съществуване.
2 «έξεστι Κλαζομενίοις ασχημονείν» Това е израз, използван от Клавдий Елиан (писател от II век сл. Хр.), за да опише клазоменците. „Някои от клазоменците, когато пристигнаха в Спарта, се изправиха пред престолите на настоятелите с надменност и арогантност, където седяха и решаваха държавни въпроси, а тези престоли също бяха почернени. Когато настоятелите разбраха, те не бяха възмутени, но след като повикаха на обществения глашатай, го призоваха да обяви публично това чудо (обичайно е за Клазоменците да бъдат непристойни).“ Този израз днес се използва за да се охарактиризират хора, към които имаме пренебрежително отношение, тъй като са известни с неподходящото си и непристойно поведение, т.е. „неговата непристойност е обичайна черта от неговия характер, както и че тази непристойност  е винаги очаквана от Митрополит Иларион Алфеев.
3 «Ο τρώσας και ιάσεται» – израз, който означава, че онзи, който е ранен, ще оздравее и само, който е отворил раната, може да я излекува.
4 Андреас Калвос  (1792 г. – 03.11.1869 г.) е гръцки поет – класик и романтик.