За надеждата в Бога и увереността в Неговата воля и помощ


Автор: Свети Никодим Светогорец

Макар в нашия стремеж към съвършенство да е толкова необходимо, както казахме, да отхвърлим своята самонадеяност, често се случва така, че ако отхвърлим всякакво упование на себе си и се отчаем от себе си, без да сме потърсили опора, или веднага ще изоставим своя стремеж нагоре, или напълно ще бъдем победени и взети в плен от нашите страсти. Ето защо, заедно с освобождаване от чувството на самонадеяност, ни е необходимо да внедрим в сърцето си пълна надежда на Бога и пълна увереност в Него. Необходимо е да почувстваме от цялото си сърце, че за нас няма друг, на когото да се надяваме, освен на Единия Бог, и че само от Него можем да очакваме добро, помощ и победа. Така както от нас такива, каквито сме, не очакваме нещо друго, освен препъвания и падения, заради което и вече не бива да бъдем самонадеяни, така обратно – от Бога ние ще получим всяка победа, щом като въоръжим сърцето си с жива надежда в Него и с пълна увереност за получаване на помощ от Него, според псаломското свидетелство: Нему се уповаваше сърцето ми, и Той ми помогна (Пс. 27:7).

За да се утвърдим в тази надежда и чрез нея да получим помощ ще ни помогнат следните мисли:

а) Ние търсим помощ от Бога, Който, като всемогъщ, може да направи всичко, каквото поиска; значи и на нас може да помогне.

б) Търсим я от Бога, Който, като всезнаещ и премъдър, знае всичко най-добре; значи напълно знае и онова, което подхожда за спасението на всеки един от нас.

в) Ние търсим такава помощ от Бога, Който, като безкрайно благ, с неизказана обич стои при нас, винаги имайки желание и готовност, всеки час и всяка минута, да ни подкрепи, за да спечелим победа в духовната борба, която става в нас веднага щом прибегнем в прегръдките Му с твърда надежда.

Допустимо ли е, Добрият наш Пастир, Който три години е ходил, търсейки загубената овца, ходил по пътеки толкова мъчни и трънливи, че е пролял кръвта Си и е отдал живота Си, и сега, когато тази овца върви подире Му, с любов се обръща към Него и с надежда Го вика за помощ, Той да не обърне Своите очи към нея, да не я вземе на Своите божествени рамене и като я донесе при сонма на небесните ангели, да не устрои с тях празнично тържество по този случай? Ако нашият Бог не престава да търси с голямо внимание и любов, за да намери, подобно на евангелската драхма, слепия и глухия грешник, как е възможно да се допусне Той да го остави сега, когато този грешник, като загубена овца, вика и зове своя Пастир? И кой би повярвал някога, че Бог, Който непрекъснато хлопа на вратата на сърцето на човека, искайки да влезе вътре и да вечеря с него, според думите на Откровението (гл. 3:20), като му предаде Своите дарове, че именно Същият Бог, когато човекът Му открива своето сърце и Го призовава, ще остане глух и ням да пожелае да дойде при него?

г) Най-после, четвъртият начин за оживяване на твърдата надежда в Бога и за привличане на Неговата бърза помощ е припомнянето на всички онези случаи на бърза помощ от Бога, описани в Божественото Писание. Тези толкова многобройни случаи най-ясно ни потвърждават, че никой от уповаващите се на Бога никога не е бил оставен посрамен или без помощ. Погледнете на древните родове и вижте: кой е вярвал Господу, и е бил посрамен? (Сир. 2:10).

Като се въоръжиш с тези четири духовни оръжия, брате мой, бодро и мъжествено поддържай своя стремеж към съвършенство с пълна увереност, че ще успееш. Защото чрез тях ти напълно ще придобиеш съвършена надежда на Бога, а тази надежда непрекъснато ще привлича към тебе Божията помощ и ще ти дава всепобеждаваща сила. Едното и другото накрая дълбоко ще вкорени в тебе пълното ненадяване на себе си. И в тази глава аз не пропускам случай да ти напомня за това ненадяване, защото не знам на кого и кога не би имало нужда да се напомня за това. Така дълбоко се е вкоренило и така силно се е свързало с нас това самонадценяване, че то винаги живее скришно в нашето сърце като някакво тънко и незабелязано движение, даже и тогава, когато сме уверени, че не се надяваме на себе си, а сме изпълнени само с надежда на Единия Бог. За да избягваш такова сърдечно самомнение и да действаш без всякакво надяване на себе си, а само с уповаване на Бога, всеки път настройвай себе си така, че съзнанието и чувството за твоята слабост да предшества съзерцаването на Божието всемогъщество, а едното и другото да предшестват всяко твое дело.

Източник: Свети Никодим Светогорец. Стремеж към съвършенство. Изд. „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2004.