В различието на характерите се крие Божията хармония


Автор: Свети Паисий Светогорец

Веднъж в колибата дойде един човек и ми каза, че е много притеснен понеже не намира съгласие с жена си. Видях обаче, че между тях няма някакво сериозно противоречие. Човекът имаше някоя и друга кривина, жена му – също, и така не могат да се доближат един до друг. Нужно е малко рендосване. Вземи две нерендосани дъски и ще видиш, че едната на това място има чеп, другата на друго и ако се опиташ да ги съединиш, между тях остава разстояние. Ако обаче рендосаш едната дъска отсам, другата оттам, но с едно и също ренде1, веднага се наставят.

Някои мъже ми казват: „Нямаме съгласие с жена ми; противоположни характери сме. Тя има един характер, а аз друг! Как Бог прави такива странни неща? Не можеше ли така да устрои нещата, че съпрузите да си прилягат, за да могат да живеят духовно?“ „Не разбирате ли, казвам им, че в различието на характерите се крие Божията хармония? Различните характери създават хармонията. Тежко ви, ако бяхте с едни и същи характери! Помислете си, какво щеше да става, ако например и двамата се гневяхте лесно – бихте съборили къщата. Или ако и двамата имахте кротък характер щяхте да заспивате прави! Ако и двамата бяхте скръндзи от една страна бихте си прилягали, но тогава и двамата бихте отишли в ада. Ако пък бяхте с широки пръсти, бихте ли могли да съградите дом? Щяхте да раздадете всичко и децата ви да останат на пътя. Ако някой опърничав вземе друг опърничав ще си подхождат, нали? Обаче един ден ще се изтрепят! Затова, какво става? Бог допуска един добър да вземе някой опърничав, за да му помогне, защото може опърничавият да е бил добронамерен, но да не му е било помогнато от малък“.

Малките различия в характерите на съпрузите спомагат да се създаде хармонично семейство, защото единият допълва другия. При автомобила са задължителни и газта, за да върви, но и спирачката, за да спира. Ако автомобилът имаше само спирачка нямаше да се помръдне, а ако имаше само скорости нямаше да може да спре. Знаете ли какво казах на едно семейство? „Понеже си подхождате, затова не си подхождате!“ И двамата са чувствителни. Ако нещо се случи в къщата и двамата губят ума и дума, и започват: „Ох, какво ни се случи!“ – единият, „Ах, какво ни се случи!“ – другият. Така единият помага на другия да се отчае още повече. Не може малко да го ободри, да му каже: „Я чакай малко, това, което ни се случва, не е чак толкова сериозно“. Виждал съм това при много семейства.

Когато съпрузите са с различни характери, могат да са по-полезни и при възпитанието на децата. Единият е малко по-строг, другият казва: „Остави децата малко свободни“. Ако и двамата са прекалено строги, ще загубят децата си. Ако и двамата ги оставят свободни, също ще ги загубят. Докато по този начин и децата намират едно равновесие.

Искам да кажа, че от всичко има нужда. Естествено, не бива да се преминават границите, но всеки по своя начин може да помага на другия. Ако например изядеш нещо много сладко, искаш да хапнеш и нещо, което е малко солено. Ако ядеш много грозде, приисква ти се и малко сирене, за да се убие сладостта. Или ако зеленчуците са много горчиви, тогава не могат да се ядат. Но малкото горчиво е полезно, както и малкото кисело. А ако този, който е кисел, каже: „Станете всички кисели като мен“, който е горчив каже: „Станете всички горчиви“, а другият, който е солен: „Станете всички солени“, не може да се стигне до разбирателство.

1 Старецът има предвид, че тази дейност се извършва от духовния наставник и носи резултат когато и двамата съпрузи имат един и същи изповедник, тъй че рендосването да става „с едно и също ренде“. – Б. изд.

Източник: Старецът Паисий Светогорец. За семейния живот: Слова. Т. IV. Изд. „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007.