Свети Григорий Богослов за това, какво значи да се пише лаконично и как да се пишат писма


Автор: Свети Григорий Богослов

До Никовул – писмо 18 (3)

Да пишеш лаконично  не е това, което ти си мислиш – не е просто да напишеш не много думи, а това – в немного думи на вместиш много. Поради тази причина наричам Омир най-краткия писател, а Антимах – многословен. Защо ли? Защото съдя за дължината на речта по съдържанието, а не по броя на буквите.

Пак до него – писмо 19 (209)

Едни от пишещите писма (ти ме питаш и за това) пишат по-дълго, отколкото трябва, а пък други пишат прекалено кратко; но и едните, и другите грешат в мярата, подобно на стрелящи по цел, едни от които не могат да достигнат целта, а други я прехвърлят със стрелата си, но и в двата случая еднакво не улучват, макар грешката да се получава поради противоположни причини. Мяра за писмото е необходимостта. Не бива да пишем дълго писмо, когато въпросите не са много; но не бива и да го съкращаваме, когато са много. Е, и какво тогава? Трябва ли да измерваме мъдростта в персийски версти или в детски лакти и да пишем толкова несъвършено, че това да прилича не на писмо, а на пладнешки сенки; или на случайно поставени черти, които съвпадат по дължина, и по-скоро си въобразяваме, отколкото действително да имат смисъл, и може да се каже, са подобия на подобия? За да запазим мярата е необходимо да избягваме несъразмерността и в едното, и в другото. Това е, което зная относно краткостта.

А относно яснотата е известно, че трябва колкото е възможно да избягваме книжовния стил и да се доближаваме повече до разговорната реч. Казано по-кратко: съвършено и прекрасно е това писмо, което може да угоди и на неукия, и на образования; на първия – с това, че е пригодено към простонародните разбирания, а на другия – с това, че стои по-горе от простонародното; защото и разгаданата загадка, и писмото изискващо тълкувание са еднакво безинтересни.

Третата особеност на писмото е приятността. Ще спазим това, ако пишем не съвсем сухо и сурово, не без украшения, не без изкуство и, както се казва, не окастрено докрая, тоест, когато писмото не е лишено от мисли, поговорки, мъдрости, а също и от остроти, и по-сложни изречения; защото с всичко това на речта се придава сладост. Но не бива да употребяваме и тези украси до излишество. Без тях писмото е грубо, а ако са в излишество е надуто. Трябва да ги използваме така, както се използват в червени нишки в тъканите. Допускаме иносказания, но не в голямо количество, и при това – взети не от позорни писания. А противопоставянията, съответствието на изразите и равномерността на частите на речта предоставяме на софистите. Дори и да ги употребим някъде, нека правим това сякаш на игра, а не преднамерено.

А краят на словото ще бъде нещо, което чух красноречиво казано за орела. Когато птиците спорели за царската власт и другите се явили на събранието в различни премени, тогава най-прекрасното в орела било това, че не мислел да бъде красив. Трябва най-много да спазваме същото и в писмата, тоест писмото да няма излишни украшения и да се доближава в най-голяма степен до естествеността. Ето както ти изпращам за писмата в писмо! Може би съм се захванал с нещо, което не ми е работа; защото се занимавам с по-важно нещо. Останалото ще допълниш сам със собственото си трудолюбие, като умен човек, а и опитни в това дело хора също ще те научат на това.

Източник: Св. Григорий Богослов, Архиепископ Константинополски. Творения. Т. IV. Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2010