Слово за Преображение Господне


Автор: Доростолски и Червенски Митрополит Софроний

Братя и сестри, днес Светата Църква възпоменава едно от славните събития из земния живот на нашия Спасител – Неговото Преображение (Мат. 17:1–9; Марко 9:2–10; Лука 9:28–36).

В що се е изразило това Преображение – вие чухте от днес прочетеното литургийно свето Евангелие от Свети апостол Матей (17:1–9). В него се казва, че лицето на Спасителя засияло като слънце, а дрехите Му станали бели като светлина. Това се случило на планината Тавор през време, когато Спасителят се молел (Лук. 9:29). Там присъствали трима от Господните ученици: Апостолите Петър, Яков и Йоан, – като представители на земния свят, и се явили, – като представители на Небесния: Моисей и Илия, които разговаряли с Господа Иисуса. Светъл облак ги засенил и се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.“

Защо е трябвало да стане това Преобразяване на Спасителя? То е било необходимо не за Самия Него, а за Светите апостоли, за да се утвърди вярата им в Него: че Той е обещаният Месия, за Когото са писали Моисей и Пророците; че е наистина сияние и образ на Божията Ипостас (Евр. 1:3); че е Бог Син, а не само някакъв обикнат и избран от Бога човек. И, когато Го видят разпнат на Кръста, да разберат, че Той доброволно приема и понася тези страдания за спасението на човечеството от греха, проклятието и смъртта.

Но Преображението е урок и за нас: то ясно и силно ни говори, че е потребно и ние самите да се преобразяваме, да ставаме нови хора – истински човеци, – нова твар в Христа Иисуса (Гал. 6:15); да отхвърлим от себе си, – както казва Свети апостол Павел в посланието си до ефесяни, – ветхия човек, който изтлява в прелъстителни похоти, да се обновим духовно и да се облечем в новия човек, създаден по Бога в правда и светост (4:22–24).

Ние всички сме последователи на Господа Иисуса Христа, носим името християни и знаем, че нашето назначение е високо: да бъдем тук светлина, да сияем с добрите си дела (Мат. 5:16) и да сочим пътя на спасението. Нам е много добре известно, че в бъдещото Христово Царство има място само за чистите, умити със сълзно покаяние, души, украсени с добродетели. В Небесния Иерусалим – пише Свети апостол и евангелист Йоан Богослов, – няма да влезе… нищо нечисто (Откр. 21:27). Затова, ако желаем да се спасим, трябва всеки от нас да мисли преди всичко за своето духовно преобразяване!

За съжаление, има мнозина, по име християни, които мислят само за земното и плътското, и безразсъдно пилеят по него и време, и сили, и средства! Изобщо те са забравили целта на живота и са пренебрегнали всичко свето и скъпо за християнина, не си спомнят за постоянно дебнещата ги смърт, за Божия съд и за вечността!

В много сърца има студенина, завист, злоба, омраза, неблагодарност, алчност, жестокост…, често те вместо да бъдат храм на Духа Светаго са се превърнали в свърталище на сатаната.

Ясно е, че трябва да се променим, да се изменим, да се преобразим, да станем нови хора: невъздържаният трябва да се приучи на въздържание, скъперникът – на щедрост, прахосникът – на умереност и пестеливост, горделивият – на смирение, отмъстителният – на незлобие, плътоугодникът – на целомъдрие. Всеки трябва да се упражнява и да отгледа в себе си онези добродетели, които няма, и да изкорени тези греховни склонности, на които робува!

Ще запитате: как можем да се променим нравствено? – Точно на това ни учи Преображението Господне!

Преображението станало при молитва. Свети евангелист Лука казва: „И когато Иисус се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава“ (9:29). Първото необходимо средство за нашето изменение – това е молитвата. Както земята без дъжд не ражда плод, не става по-плодородна, така и ние не можем да станем по-добри без общение с Бога, не можем истински нравствено да се преродим. Ето защо светиите са бодърствували в молитвата, която е съпровождала и техните трудове. „Моли се и се труди!“ – това е било правилото на техния живот.

Братя и сестри, ако искрено желаем да се изменим, да растем нравствено от сила в сила, трябва колкото се може по-често да възнасяме духа си към Бога: да се молим! Който е пътувал с параход по море, видял е как риби се показват над водата, за да вдишат от надморската атмосфера въздух и след това отново изчезват във водата. Така душата има нужда да се издига от този свят към другия – към Извора и Началника на живота Бога: да почерпи от Него сила, бодрост, вдъхновение и благословение за по-пълен, по-чист, по-красив живот тук на земята. По сравнението на Свети Йоан Златоуст, ние се нуждаем от молитвата както дърветата от вода. Те не могат да произведат плодове ако не пият посредством корените си вода от почвата. Така и ние – казва Светият Отец, – не ще бъдем в състояние да изобилствуваме с многоценните плодове на благочестието, ако не бъдем освежавани от молитвата.


Към молитвата трябва да прибавим живеене по Божия Закон. При Преображението на Господа се явиха Моисей и Илия. Моисей е символ на Закона Божий – нали чрез него Господ даде на евреите на планината Синай Десетте Божии заповеди! Илия пък е образ на ревността за свето живеене по Закона Божий. Трябва – по наставленията на Свети апостол Павла, – да не лъжем, да не крадем, да не се гневим. Слънцето да не ни залязва гневни, никога гнила дума да не излиза от устата ни, а само добра. Огорчение, ярост, хула и злоба да бъдат далеч от нас. Блудство и всякаква нечистота или користолюбие дори и да не се поменуват между нас. С една дума – да не даваме място на дявола, да не участваме в безплодните дела на тъмнината, а да постъпваме всякога и във всичко като чеда на Светлината, да бъдем добри, състрадателни, да си прощаваме един другиму, да се трудим, да благотворим (Еф. 4:25–32; 5:3–11).

Господи Иисусе Христе, Ти, Който се преобрази на Тавор и показа на учениците Си Твоята слава, доколкото можеха те да я видят, помогни и нам: нека Твоята вечна Светлина озари и нас, грешните, та и в нашия живот да настане истинско преображение. Подателю на Светлината, слава на Тебе! Амин!

Източник: Софроний, Доростолски и Червенски Митрополит. Сборник проповеди. Т. II. Изд. „Синодално издателство“, София, 1976.