Омилия на Свети Григорий Палама за Всечестното Успение Богородично


Автор: Свети Григорий Палама

И любовта, и нуждата ме принуждават да се обърна днес с реч към вашата любов не само защото искам, поради любовта ми към вас, и съм длъжен според свещените закони да вложа в боголюбивия ви слух спасителното слово и с него да нахраня вашите души, но и защото е необходимо, а и мен любимо, заедно с похвалата на Църквата да ви разкажа за величието на Приснодевата и Богомайката. И по такъв начин тази любов, не единична, а двойна, подбужда, призовава и принуждава, и непреклонно изисква дължимото, макар и да не ѝ е по силите да постигне това, което е по-висше от словата, както и окото не може да гледа направо в слънцето. Но както от една страна не е възможно да се изрази със слово това, което е по-висше от словото, а от друга е възможно по човеколюбието на възхваляваните да им се принасят похвали, то ако никак не е възможно да се постигне непостижимото и със слово да се въздаде за дълга, в краен случай ще бъде възможно любовта към Богомайката да се изрази във възхвали според силите. И ако честната смърт на преподобните и паметта на праведниците се честват с похвали, то колко повече подобава да отбележим с най-високи похвали паметта на Приснодевата и Богомайката – на Святая Светих, благодарение на Която е всяко освещение на светиите?

Това и правим, празнувайки днес Нейното Свято Успение или Преставяне, с което Тя стои малко по-ниско от ангелите, и несравнимо превъзхожда всички ангели и архангели, и съществуващите над тях свръхмирни сили с близостта си до Бога, Който е над всички, и с чудните неща от века написани и случили се с Нея: защото за Нея са божествените пророчества на боговдъхновените Пророци; чудесата, които предвъзвестяват бъдещото велико чудо на Вселената – тази Приснодевствена Богомайка; промените в народите и обстоятелствата, проправящи пътя към извършването на новото (необикновеното) Тайнство с Нея; установленията на Духа, които по различни начини предизобразяват бъдещата Истина; краят или по-право – началото и коренът на станалите по-рано чудеса – изпълнението на Божието обещание, дадено на Иоаким и Анна, които тогава били старци, преизпълнени с добродетели: че те, бидейки безплодни от младостта си, ще родят в дълбока старост, и ще родят Тази, Която безсеменно ще роди Сина, роден безначално от Бога Отца преди всички векове; след това обетът на родилите така чудесно Тази, Която още по-чудесно ще роди, обет, който се състои в това да отдадат Дадената на Далия я; по силата на този най-достоен обет необикновеното преминаване на Богомайката още от детска възраст от родителския дом в Дома Божий и чудесното пребиваване в самата Святая Святих за продължителни периоди, където под наблюдението на Ангели е била хранена с неизречена храна, от която Адам не е успял да вкуси, иначе не би се лишил от живот, както не се лишила от него Пречистата, макар и да била от неговия род; след това, за да покаже, че е негова дъщеря, тя с нещо малко отстъпила на природата – както и Синът Ѝ – и сега се преставила от земята на небето.

Но ето, след тази неизречена храна последвало устроение за обручаването на Девата, изпълнено с най-велика тайна; и особено и превишаващо всяко слово целувание (Благовещение) – чрез Архангела, дошъл от небесата, и Божия замисъл и словата, премахващи осъждането на Ева и Адам и изцеляващи проклятието над тях, и превръщащи го в благословение. Защото Царят на всичко, както предрекъл Давид, пожелал тайнствената красота на тази Приснодева, и, като преклонил небесата, слязъл и Я осенил, или по-добре да кажем – в Нея се вселила Силата на Всевишния, защото Бог явил Своето присъствие не чрез мрак и огън, както било при богозрителя Моисей, не чрез буря и облак, както било при Пророк Илия, а непосредствено, без никакво прикритие силата на Всевишния осенила всепречистата и девствена утроба, и не е имало нищо помежду им – нито въздух, нито ефир, нито нещо от чувствените твари или от тези, които се намират над тях; и това не е осенение, а направо съединение. Понеже в природата винаги се случва така, че това, което осенява, налага на осеняваното своята форма и своя образ, то в утробата е произтекло не само съединение, но и изграждане и от едното, и от другото: т.е. от силата на Всевишния и от пречистата и девствена утроба се зародило въплътилото се Божие Слово. По такъв начин Божието Слово неизречено заживяло в Нея и от Нея произлязло носещото плът Слово Божие, и се явило на земята и общувало с хората, обожествявайки естеството ни и дарувайки ни, по словата на божествения Апостол, това, в което желаят да надникнат Ангелите (1 Петр. 1:12). И това е превишаващото естеството прославление и преславната слава на Приснодевата, пред Която отстъпват всеки ум и всяко слово, били те и ангелски. А какво слово би изразило това, което станало след неизреченото раждане? Защото, като съслужила и състрадала чрез Себе Си на съвършеното и висшетворящо изнурение на Божието Слово, Тя справедливо се е прославила и възвисила заедно с Него, приобщавайки се с превъзходно израстване към величието. Но и след възхождането на небесата на Въплътилия се от Нея, Тя с превисоки мисли и слова, принадлежащи Ѝ поради Неговото величие, не изоставала от Неговия извисен и многостранен подвиг в добродетелите чрез молитвите и грижите Си за целия свят, чрез съветите и насърченията, давани на проповедниците на Божието Слово по всички краища на земята. Тя самата била и опора, и утешение за всички – и за слушащите за Нея, и за виделите Я, и по всички начини помагала за евангелската проповед. По такъв начин живяла най-висш подвижнически живот както по отношение на душевното си устроение, така и по отношение на словото.
Ето защо кончината Ѝ била живоносна – преставяне в небесния и безсмъртен живот – и паметта за това успение е радостен празник и всемирно тържество, което не само обновява в паметта чудесните дела на Божията Майка, но и представя новото събиране на Светите Апостоли, (взети) от всички народи за всесвятото Ѝ погребение, както и богооткровените славословия в Нейна чест от боговдъхновените им уста; почетната ангелска стража и песнопенията край пречестното Ѝ тяло, и служението на съпровождащите, помагащите, защитаващите, съвъзпяващите и съдействащите с всички сили на онези, които въздавали чест на живоначалното и богоприемно тяло, даряващо спасително лечение на нашия род. По същото време Сам Господ Саваот и Синът на Приснодевата невидимо е присъствал и оказвал чест при изхода на душата на Майката. В Неговите ръце Тя предала блажения Си дух и благодарение на Него след немного време и тялото Ѝ, съчетано с духа, било пренесено във вечноживото небесно селение, както било естествено и съответстващо на онова Тайнство, което действало по отношение на Нея. Защото мнозина от века са се удостоили с божественото благоволение, сила и слава, както казва и Давид: Колко са възвишени за мене Твоите приятели, Боже, и колко е голям техният брой! Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка (Пс. 138:17 – според 70-те). Мнозина според Соломон са придобили богатство и много дъщери явиха чудеса. Но Тя превъзхожда всички и стои по-високо от всички мъже и жени, и то толкова, че не е възможно да се изрази – защото единствено Тя стана посредница между Бога и целия човешки род, чрез Нея Синът Божий стана Син Човешки, а човеците – синове Божии, онебеси земята, обожи човешкия род и единствено Тя се яви по естество и същевременно по-високо от всяко естество – Майка Божия. А вследствие на неизказаното Си рождество стана Царица на всяка земна и надземна твар и по такъв начин възкреси тези, които са по-ниско от Нея и яви на земята послушание, не толкова земно, колкото небесно. Сама, ставайки участница в най-високото достойнство и най-висшата сила, с царското посвещение от небесата на Божествения Дух, Тя стана Царица по-висша от висшите и по-блажена от всички блажени родове. И сега на небесата има подобаващо жилище – подобаващ Ѝ царски дворец, където Тя днес се е преставила и е застанала отдясно на Царя на всички, облечена в дреха със злато везана и изпъстрена (вж. Пс. 44:14–15), по думите на Пророка псалмопевец. А в израза дреха със злато везана разбирай Нейното богосияйно тяло, преукрасено с най-различни добродетели; защото Тя е единствената, Която с богопрославено тяло пребивава сега със Сина; защото нито земята, нито гроба, нито смъртта са могли да удържат животоначалното и богоприемно тяло, и по-любимо обиталище на Бога от небето, и от небето на небесата. Защото, ако душата, в която обитава Божията благодат, като се разделя с тукашния живот, възхожда на небето – както е било ясно явено при много случаи, и ние вярваме в това – то как приелата в себе си Самия предвечен и единороден Син Божий, вечния Източник на благодат, но и родила Го в тяло, няма да бъде взета от земята на небето? И бидейки още тригодишна и не носейки в себе си пренебесния Обитател, и не родила все още Плътоносеца Тя е обитавала в Светая Святих вече с такива и с толкова дарове, ставайки превъзходна и по тяло – нима Тя ще стане земя, подложена на тление? И кой от разумно изследващите би намерил смисъл в това нещата да стоят по такъв начин? За това родилата тялото справедливо се съпрославя с богоподобна чест заедно с Родения от нея; и съвъзкръсва, съгласно пророческата песен, заедно с възкръсналия след три дни Христос, като Кивот на Неговата Светиня. И като доказателство за учениците на Нейното възкресение от мъртвите са плащаницата и погребалните Ѝ одежди, оставени в гроба и намерени в него от дошлите да търсят (тялото на Владичицата), както преди това се е случило с Нейния Син и Владика. Но за Нея не е било нужно да се задържа на земята, каквато нужда е имало за Нейния Син и Бог; затова Тя е била взета незабавно от гроба в пренебесната област, откъдето отново излива пресветло, божествено сияние и благодат, с които просвещава цялата земя, и е почитана, възхвалявана и възпявана от всички верни. Защото Бог, като пожелал да разкрие образа на всичко прекрасно и открито да представи Своето подобие и на Ангелите, и на хората, Я създал във висша степен всепрекрасна, съчетавайки (в Нея) в цялост всички черти, с които Той украсил всичко поотделно; явил в Нея света, създаден от съчетанието на видимите и невидимите красоти, или по-скоро – явил Я е като съчетание и висша красота на всички божествени, ангелски и човешки красоти, украсяваща двата свята – възхождаща от земята и достигаща дори до небесата, и с възнесението Си от гроба на небето, превъзхождаща дори и него, и съединила долния свят с горния и изпълнила Вселената с чудните Си дела, така че, ако с малко била понизена спрямо Ангелите, както беше казано в началото – с това, че вкусила смъртта, – това само прибавило към превъзходството на Богомайката над всички. Оттук е справедливо и всичко да тържествува и да чества победата над смъртта.

Подобавало следователно Вместилата Този, Който изпълва всичко и съществува над всичко, и Сама да превъзхожда всичко, да бъде по-високо от всичко със Своите добродетели и с величието на Своето достойнство. И следователно Тази, Която приела в пълнота всички дарования, раздадени отвека на прекрасните същества, дарования, поотделно притежавани от всички угодни на Бога – ангели и човеци, Която осъществила всичко, дори в преизобилие, и преуспяла във всичко – подобавало да придобие сега и това качество, превъзхождащо всички – да стане безсмъртна след смъртта, единствена Тя да пребивава в тяло на небето заедно със Своя Син и Бог, и да излива оттам изобилна благодат върху тези, които Я почитат, дарявайки им способността да възхождат към Нея като към Вместилище на тази велика благодат. Като прибавила към превъзходните дарове и голямо милосърдие, Тя никога не прекъсвала обилната милост и богата щедрост към нас. И така, ако някой погледне на това средоточие и източник на всякакви блага, ще признае, че Девата е дарувала такова съвършенство в добродетелите на тези, които живеят добродетелно, което слънцето създава в чувствения свят по отношение на живеещите под него. И ако някой, като се взира във възсиялото от тази Дева по чуден начин за хората Слънце, Което владее над всичко и с естеството Си превъзхожда качествата, усвоени по благодат от Нея, пренесе мисления си взор върху Нея, ще провъзгласи Девата за небе. Тя е придобила толкова по-блестящо наследство в сравнение с всички божественооблагодатени, които се намират както под небето, така и над него, колкото небето е по-голямо от слънцето, а слънцето е по-светозарно от небето.

Кое слово може да изобрази, о, Богомайко Дево, Твоята богосияйна красота? Защото това, което се отнася до Теб, е невъзможно да си представим нито в мислите, нито в словата. Обаче при Твоето човеколюбиво допущение е възможно то да бъде възпято; защото Ти си и Вместилище на цялата благодат, и Изпълнение на всяка благородна красота, и Скрижал, и одушевен Образ на всяко благо и на всичко най-прекрасно, като единствената, удостоила се да приеме цялата благодат на Светия Дух. Или по-добре да кажем – и единствената, в чиято утроба чудесно е обитавал Този, в Когото са съкровищата на цялата благодат, и станала Негова чудна скиния. И към Него днес чрез смъртта, преминала в безсмъртието, и заслужено и справедливо преставила се от земята на небето, за да обитаваш с Него на пренебесните скинии на вечността, откъдето се грижиш за Твоето наследие и Го умилостивяваш с непрестанни молитви за всички. Както от всички, приближили се до Бога, Богородица е най-близко, така и повече от останалите Тя е удостоена с  достойнства – имам предвид не само повече от останалите хора, но и от всички ангелски йерархии. Защото, ето, за най-висшия от чиновете Исаия пише: Около Него стояха серафими (Ис. 6:2), а за Нея Давид казва: застана Царица Теб отдясно (Пс. 44:10). Виждате ли разликата в положението? На това основание можете да заключите и за разликата в достойнствата: защото серафимите са около Бога, а близо до Самия Него се намира само Царицата на всичко, от Която и Сам Той се възхищава и възхвалява, сякаш възвестявайки за Нея на обграждащите Го (небесни) сили, казвайки: Колко си прекрасна, Ти, Родна Моя (Песен на песните 7:7 – според 70-те), по-светла от светлината, по-изпълнена с цветове от Божия рай, по-прекрасна от целия видим и невидим свят! И Тя не само е близо до Него, но справедливо е и от дясната Му страна, защото там, където е седнал Христос на небесата, т.е. – отдясно на Величието, там е предстанала и Тя, възнасяйки се днес от земята на небето. Не само защото Тя Го обича и по изключителен взаимен начин е обичана от Него – което следва от самите закони на естеството, но и защото Тя наистина е Негов Престол. А там където сяда Царят, там стои и Неговият Престол. Този Престол е видял и Исаия сред Неговия херувимски хор и го е нарекъл висок и превъзнесен, явявайки превъзходството на Богоматер над небесните сили. Затова и посочва възхваляващите Бога заради Нея и казващи: Благословена славата на Господа от мястото си! (Иезекиил 3:12). Патриарх Иаков по загадъчен начин го е видял: колко е страшно това място! – казал – това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни (Бит. 28:17). А Давид го изобразил по друг начин: като е съчетал в свое лице множество спасени и е използвал сякаш струни или различни гласове, от различни родове приведени от Приснодевата в хармонията на едната вяра, той пристъпва към всехармоничната песен в Нейна възхвала, казвайки: Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века и до века (Пс. 44:18).
Виждате ли, че цялата твар слави Майката Дева, и не в отминаващите години, но во веки веков? От това може да се заключи, че и Тя няма да престане във всички векове да благодетелства над всички твари и не само по отношение на нас, но и по отношение на духовните и надмирни (ангелски) чиноначалия: защото заедно с нас и те единствено поради Нея стават участници в обожението и се докосват до Божественото, до Неговото неприкосновено естество. Исаия ясно е показал това, защото е видял, че Серафим е взел въглен от жертвеника не непосредствено, а с помощта на клещи, с чиято помощ се е докоснал до пророческите уста, и го е очистил. Това видение на клещите е тъждествено с великото видение, което е имал Моисей – горящата и неизгаряща къпина. Кой не знае, че тази Девствена Майка е и клещите, и къпината, неизгарящо заченала Божествения Огън, за зачатието на Който е служил Архангел, който чрез Нея е съчетал Божествения огън с човешкия род и с това е отнел греха от света, и със силата на това неизречено съединение ни е очистил? И така, единствена Тя се явява границата между тварната и несътворената природа, и никой не би дошъл до Бога, ако само чрез Нея не би бил истинно озарен с истинско божествено озарение – защото е казано: Бог е всред него; той няма да се поклати (Пс. 45:6). А ако въздаянията са в съответствие с мярата на любовта към Бога и този, който обича Сина, бива възлюбен от Него и от Неговия Отец, и става обител на тях двамата, които тайнствено обитават и живеят в него съгласно обещанието на Владиката, то кой Го е възлюбил повече отколкото Неговата Майка? И не само поради това, че Той Ѝ е бил единствен, но и защото Тя единствена е родила без съпруг, така че Нейната любов е била двойна – и като на майка, и като на баща към чедото им. От друга страна, кой би възлюбил Майката повече от Единородния, и то – неизречено произлязъл от Нея в последните времена, както предвечно е произлязъл от единия Отец? Как да не бъдат свръхумножени подобаващите разположения и прояви на подобаващата Ѝ според закона чест от страна на Този, Който е снизходил, за да изпълни закона?

И така, както единствено чрез Нея дошъл при нас, явил се на земята и живял сред хората Този, Който преди Нея е бил невидим за всички – така и в бъдещия непрестанен век всяко изливане на божествено озарение и всяко откровение на божествени тайни, и всяка форма на духовни дарове без Нея няма да бъде достъпна за никого. Но като първа приела най-пълното изпълване от Изпълващия Вселената, Тя установила за всички мярата на пълнотата, разпределяйки на всеки според силите му съгласно със съответствието и мярата на чистотата му, така че е била пазителка и разпоредителка на Божиите богатства. И тъй като това е вечен закон на небесата – малките да имат участие в Съществуващото извън техните предели чрез по-големите, а несравнено по-голяма от всички е Девствената Майка, следователно тези, които са Божии причастници, ще станат такива чрез Нея, и тези, които познават Бога, ще Я обявят за Място на Невместимия; и ще Я възхвалят непосредствено след Бога тези, които възхваляват Бога. Тя е Основа на живелите преди Нея, Предводителка на живелите след Нея и Ходатайка за тези, които ще живеят вечно. Тя е беседа на Пророците, начало на Апостолите, утвърждение на Мъчениците, основа на учителите. Тя е слава на живеещите на земята, радост на живеещите на небето и красота на цялото творение. Тя е начало, източник и корен на неизречените блага. Тя е връх и съвършенство на всичко свято.

О, Дево Божествена и сега Небесна, как да изрека всичко, което се отнася до Теб? Как да прославя Теб, Съкровище на славата? Самата памет за Тебе освещава тези, които Те помнят; и самия стремеж към Тебе озарява ума, извисявайки го веднага към божествената висота; чрез Теб се озарява духът със слизането на Божествения Дух. Защото Ти си станала Владетелка и Хранилище на благодатни дарования – не в смисъл, че ги пазиш за Себе Си, а за да изпълниш цялата Вселена с благодат; нали разпоредителят на неизчерпаеми съкровища се назначава, за да ги разпределя – иначе защо би пазил заключено богатство, което не се ползва? Затова щедро отдели за чедата Си богатството на Твоята милост и Твоите дарования, о, Владичице! Освободи ни от пленилите ни окови! Виждаш от колко и какви беди сме изтощени – и свои, и чужди, и външни, и вътрешни. С Твоята сила измени всичко към по-добро: смекчи отношенията на единоплеменниците ни един към друг и прогонвай тези, които нападат отвън като люти зверове. Дай ни помощ и лекарство според нашите страдания, като даряваш душите и телата ни с обилна благодат, която да бъде достатъчно за всичко; и ако не успеем да я вместим, направи ни годни за нея и я отмери така, че благодатно спасени и укрепени от Теб да славим Предвечното Слово, въплътило се от Теб заради нас, с безначалния Му Отец и Животворящия Негов Дух, сега и всякога и в безкрайните векове. Амин!

Източник: Свети Григорий Палама. Беседи (Омилии). Т. II. Изд. „Православно Отечество“, 2017.
***
НА ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ПОЖЕЛАВАМЕ ВСЯКОГА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ДА ВИ ЗАКРИЛЯ ПОД СВОЯ ПОКРОВ! ЧЕСТИТ И БЛАГОСЛОВЕН ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ, И ОСОБЕНО НА ИМЕНИЦИТЕ!


Скъпи читатели, публикуваме няколко снимки от Гърция, където православните християни културно и по достоен начин (не като манифестация) отдават своята искрена почит, благодарност и любов към Пресвета Богородица със смирение, вяра, любов и духовна радост. Там празникът на Божията Майка е и национален официален празник, съответно почивен ден. – Бел. Доксология БГ.