Когато привикнеш към познатите молитви


Автор: Свети Йоан Кронщадски

Когато четем за първи път или четем по-рядко някакви молитви, то поради тяхната непознатост ние ги четем с желание, със силно чувство; но после колкото по-често ги повтаряме, толкова по-слабо става желанието ни; те престават да ни занимават и ние с мъка преодоляваме себе си, за да ги четем с предишното чувство. Срещу това по отношение на молитвата е необходимо следното. Трябва да си представяме, че за първи път четем прекрасните молитви, към които сме привикнали и които толкова силно са ни занимавали в началото, когато сме започнали да ги четем; да се замисляме със сърцето си за всяка дума и да ценим всяка дума. Това явление в душата ни е следствие от първородния грях – следствие от първоначалната ни неустойчивост в истината. Ние и досега не можем непоколебимо да се установим в истината: едва успеем да се изправим, и скоро отново се разколебаваме в нея. Това често се случва по отношение на молитвата, така е и по отношение на вярата, на дружбата с хората, на любовта към Бога и ближния, и въобще на добродетелите: навсякъде ние показваме неустойчивост в истината.

Когато се молиш на Бога с познати молитви, с които свикваш, казвай вътре в сърцето си: Господи! Ти винаги Си един и същ. Сърцето ми се променя и охладнява към думите на молитвата, но силата им остава една и съща, както и Ти Си вечно един и същ.

Източник: Свети праведни Иоан Кронщадски. Молитвослов. Изд. „Православно Отечество“, 2015.