Господ дава според сърцето


Автор: Свети Йоан Кронщадски

Когато се молиш на Господа, на Божията Майка или на светиите, помни винаги, че Господ дава според сърцето. Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае… (Пс. 19:5). Каквото е сърцето, такъв е и дарът; ако се молиш с вяра, искрено, от все сърце, нелицемерно, то съобразно с твоята вяра, според ревността на сърцето ти ще ти се даде дар от Господа. И обратно – колкото по-студено е сърцето ти, колкото по-маловерно, по-лицемерно е то, толкова по-безполезна е твоята молитва, и не само това, но толкова повече тя прогневява Господа, Който е Дух и търси онези, които Му се покланят с дух и истина (Иоан 4:24, 23). Затова призоваваш ли Господа, Божията Майка, Ангелите или светиите – призовавай ги от все сърце; молиш ли се за някой жив или починал – моли се за тях от цялото си сърце, като изричаш имената им със сърдечна топлина; молиш ли се Бог да дарува някакво духовно благо на тебе или на някой твой ближен, или пък ти или някой твой ближен да се избавите от бедствие, грехове и страсти, от лоши навици – моли се за това от все сърце, като с цялата си душа желаеш исканото благо за себе си или за ближния, и като имаш твърдото намерение да изоставиш греховете, страстите и греховните навици, или като желаеш другите да се освободят от тях и ще ти се даде дар от Господа според нагласата на твоето сърце. Каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде (Иоан 15:7). Виждаш ли – непременно трябва да желаеш това, за което се молиш, само тогава ще го получиш. Молете се едни за други, за да се изцерите (Иак. 5:16).

Както Владиката чува и изпълнява всяка дума (опит) на молитвата: помилуй ме, Боже, стига само да е казана от сърце, така е и с думите на другите молитви, също и на нашите собствени, искрени молитви. О, благопослушен Владико! Слава на Тебе! Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава... (Мат. 7:7, 8). Само се молете в простотата на сърцето си, без никакво съмнение.

Помни, че ако по време на молитва не произнасяш думите на молитвата напразно, а ги казваш с чувство, те няма да се върнат при тебе празни, без сила (като шушулки без зърна), а непременно ще ти донесат точно онези плодове, които се съдържат в думата, както плодът се крие в обвивката. Това е нещо естествено, както естествени и обикновени са в природата плодът и обвивката му. Но ако хвърляш думите си напразно, без вяра, без да чувстваш силата им, както люспи без сърцевина, те ще се върнат при тебе празни; ако хвърляш люспи, люспи и ще се върнат; ако хвърляш семе – ще ти се даде цял клас, и колкото по-хубаво, по-едро е семето, толкова по-обилен ще е класът. Така става и с нашите молитви: колкото по-искрено, по-сърдечно произнасяш всяка дума, толкова повече плод се придобива от молитвата; всяка дума като зрънце ще ти принесе духовен плод като зрял клас. Кой от молещите се не е изпитал това. Ненапразно Спасителят е сравнявал семето със словото, а човешкото сърце – със земята (Мат. 13:5). Същото трябва да се каже и за думите на молитвата. И още: кой не знае, че дъждът оросява земята, растенията и ги напоява? Така и Божието слово, пък и нашето слово, казано с вяра, няма да се върне при нас, без да напои душата ни или благопослушните и вярващите души. Това е също толкова естествено, колкото естествено е дъждът да пои и храни земята и растенията, и да спомага за избуяването им.

Бог и светиите чуват в молитвите ни, също както се чуват един друг хора, които разговарят помежду си, или както хората в храма чуват проповедника, или както воините чуват гласа на командира – чуват дори несравнимо по-добре и по-съвършено; защото ние чуваме думите на другия, но не знаем какво е в сърцето и в мислите му, и се случва така, че някой говори едно, а в сърцето си чувства съвсем друго. Но при Бог и светиите не е така: те виждат какво е в мислите и в сърцето ни – Бог Сам по Своето всезнание, а светиите по благодатта на Светия Дух, в Когото пребивават вечно. Те виждат дали думите ни съответстват на сърцето ни и ако съответстват напълно на сърцето, а то, на свой ред, е вярващо, съкрушено и смирено, гори от любов и усърдие (защото ние усърдно към Тебе прибягваме) и от желание да получи исканото, те любезно се скланят към нашата молитва и ни дават исканото. Бог и светиите искат в молитвата си да ги виждаме живи, подобни на нас, да ги съзираме с очите на сърцето си. Бог е Жив; Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи (Лук. 20:38).

Ако се молиш от сърце на Господа, или на Владичицата, или на Ангелите, или на Светец, ти говориш на самото сърце на Господа, на Владичицата, на Ангела или на Светеца: защото ние всички сме в Божието сърце – в Светия Дух, всички свети в Божието сърце. Пребъдва в Мене, и Аз в него (Иоан. 6:56). Ако искаш Господ по-скоро да дава сърдечна вяра на молитвата ти, стреми се да говориш или вършиш всичко с хората от все сърце, искрено и никак не бъди двоедушен към тях. Когато бъдеш искрен и доверчив към хората, тогава Господ ще ти даде простотата и искрена вяра и към Бога. Който не е искрен с хората, него Господ не го приема добре на молитва, като с това му дава да почувства неискреността си в отношението си към хората и че поради това не може да бъде съвършено искрен и в отношението си към Бога, без душевно злострадание.

Източник: Свети праведни Иоан Кронщадски. Молитвослов. Изд. „Православно Отечество“, 2015.