Размисъл при гробовете


Автор: Свети преп. Ефрем Сирин

Попитах веднъж правдата: „Чий е този гроб тук? Кой е положен в него? Нищо не ми говори това, което виждам.“ И правдата, която попитах, ми даде такъв отговор: „Тук е погребан славен цар; приближи се и виж какво е неговото унижение сега. Редом до него лежи просяк и те по нищо не се различават.“ Приближих се до вратите на гроба и най-напред видях просяка. Той е дълбоко заровен в земята, обезобразен е неговият лик. Неговото тяло лежеше в праха, обвито в паяжина; непокритите с кожа зъби, пълните с прах уста, оголените от плътта кости изобразяваха единствено тлението и разрухата. Когато видях просяка да лежи в такова дълбоко унижение, си помислих: „Разбира се, не е унизен така владетелят на народите.“ „Както тук“, разсъждавах аз, „царят стои на по-голяма висота от просяка, така и в гроба неговото тяло е в по-голяма слава, отколкото тялото на просяка.“ Но и него, вместо горделивата слава, го покриваше безславието; и неговото тяло лежеше не върху престола на величието, а в прахта. От неговия череп, на мястото на всички предишни благоухания, излизаше само зловоние; и в замяна на всичките пищни украшения, единствено гной изпълваше гроба. Тогава въздъхнах и казах: „Уви, до какво дълбоко падение стига всяко величие! Какво страшно унижение очаква всяка слава! Цар ли е някой, или е просяк – в гроба единият не е по-славен от другия.“

Затова, човече, не се надявай на богатството: то ще си остане тук. Не се надявай на онова, което притежаваш: то не ще те последва в преизподнята. Не се надявай, човече, на своята красота; тя изтлява в гроба.

Видях аз как ненаситният ад се пълни и никога не се напълва. Колкото повече мъртъвци влизат в него, толкова по-широко става неговото гърло.

Безброй хиляди, и богати, и бедни лежат там; неизброими множества видях да лежат там и те са отделени един от друг. Тихо лежат те в гроба; няма у тях нито глас, нито чувства. Никой не може да стане и да се освободи заедно със своя приятел. В преизподнята и силните не могат да завладеят нищо; и могъщите, и гордите не са в състояние там да се превъзнесат над другите. Сластолюбците не могат да се предават на удоволствия там, а користолюбивите – да се занимават с умножаване на богатството си. И царят, и неговото злато лежат в гроба и не си принасят никаква полза един на друг. И богатият, и неговото съкровище лежат там и никой няма полза от другия. Лежи в гроба грешникът, а с него – и неговата неправда, пазена за геената. Лежи в гроба праведникът, а с него – и всичките му страдания, за които го очаква раят. Лежи в гроба бедният, а с него – и неговите милостини, и го очаква Царството.

Внимателно се вглеждах в костите на богатите и на бедните – дали костите на богатите са по-красиви от костите на бедните. Изчезнала е там красотата на прекрасните, изчезнаха разкошът и славата; и тези, които се обличаха във фини и скъпи дрехи, там са оголени и черни като въглен. Напълно обезобразени лежат ония, които някога помазваха лицата си; очите, за които преди не жалеха мазила, са проядени от червеи. Там лежат ония, които се предаваха на забавления; те се превърнаха в отвратителна гной. Там лежат ония, които обичаха великолепието; превърнаха се в нищо. Там лежат ония, които обичаха гордостта; техният вид предизвиква погнуса. Ония, които обичаха да първенствуват, са повалени върху лицата си. Приятелите на суетната ученост са лишени от ум; пристрастените към презряното богатство нямат у себе си дори и парче хляб. Там враговете лежат заедно и техните кости са смесени.

Източник: Свети Ефрем Сирин. Творения. Т. III. Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2002