Отец Йоан Петров за енорийската църква и младите хора


Автор на интервюто: Александър Иванов

Скъпи читатели, на 30.06.2019 г. в манастир „Св. пророк Илия“, с. Чинтулово (Община Сливен) се проведе детски православен лагер под надслов „Хей ръчички, хей ги две“. Организаторите на това събитие бяха отец Йоан Петров* и енорията при храм „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител“, гр. Сливен, където той е предстоятел.
В тази връзка се свързахме с отец Йоан и разговаряхме по различни въпроси свързани с енорийската църква и младите хора.

– Здравейте, отец Йоан! Бихте ли ни разказали повече за детския православен лагер, който организирахте с Вашата енория?

– Здравейте! За членовете на нашата енория организирането на детски лагер беше не само нещо ново, но в същото време и най-голямото предизвикателство, пред което сме се изправяли някога. Искам още веднъж чрез Вас да благодаря на родителите на децата-участници за огромното доверие, което ни гласуваха. Децата винаги са били в нашето полезрение. В годините назад сме организирали множество конкурси, чрез които сме ги стимулирали да разсъждават върху теми свързани с нашата спасителна Православна вяра. Често сме ги посещавали в техните училища по покана на класните им ръководители. Този път искахме да ги изведем от тяхната естествена среда. Да ги изведем от шума на града и да ги потопим в духовната атмосфера на един от прекрасните манастири в нашата страна – манастир „Св. пророк Илия“, с. Чинтулово. Там подготвихме за тях три вида дейности, чрез които те да разгърнат своите творчески умения: кулинария, рисуване и пеене. Чрез своите кулинарни умения децата сами приготвиха своя обяд – постни сандвичи. С техните рисунки направихме изложба на открито. Отправихме послание към възрастните хора от нашето общество, а именно да бъдем като тях – децата – чисти по сърце. Децата, които пожелаха да пеят, научиха две песнопения от последованието на водосвета, които изпяха по време на отслужването му в манастирския храм.


Искам да благодаря и на членовете на енорията, които взеха участие в детския лагер. Те за пореден път с Божията помощ се справиха с огромната отговорност, която им беше възложена. С годините „инвестирахме“ в младите членове на нашата енория и резултатите не закъсняха. Енорията ни има 9 дипломирани богослови. В момента разполагаме с 6 от тях. Всичките са завършили в Богословския факултет при ВТУ. Заедно с останалите колеги от други специалности гледаме уверено напред и сме готови за покоряването на нови върхове.

– Прави впечатление това, че имате добър и успешен подход към младите хора и децата. Как успявате да привлечете хората към Църквата, предвид това масово обезверяване на народа?

– Според мен в основата на всичко е любовта. Тя винаги предполага равенство. Никога не съм влизал в ролята на началник в храма. Зачитането и уважаването на свободната воля на човека е един от основните принципи в нашата Христова Църква. Може би някой ще си помисли, че такъв тип отношения биха довели до хаос. Напротив! Когато хората имат усещането, че общуват с духовник, който ги обича и е на тяхно разположение по всяко време на денонощието, те сами започват да изпитват нужното уважение към сана му и осъзнават неговата високоотговорна мисия в обществото. Изпитват доброволно и осъзнато послушание към него. Превръщат се в негови съработници и Христови апостоли. Никога през живота си не съм делил хората според тяхната етническа принадлежност, социален статус, пол и религия.

Бог е сътворил всеки човек с огромна любов и никой няма право да мрази другия. Когато сърцето ти е преизпълнено с любов, няма как да не спечелиш която и да е човешка душа, защото Бог действа чрез тебе.

– С какво се сблъсквате и какви трудности срещате в презвитерската си дейност предвид това, че тя е високоотговорна и не е за всеки?

– Господ Иисус Христос в рамките на Своята земна мисия винаги е имал проблеми със Своите Си. Те бяха тези, които не само Го предадоха, но и Го качиха на Кръста. Бог ни е разкрил това, за да знаем и винаги да помним, че който ходи по Неговите пътища го очаква същата или подобна участ. Не може и не трябва да се опитваме да избегнем своята лична Голгота, защото без нея няма Възкресение, победа над злото и вход в Царството Небесно.

– Отче, откъде черпите вдъхновение и сили, за да работите с младите хора?

– От любовта си към тях. Младите хора в България са изключителни, интелигентни и умни. Имат прекрасни мечти свързани не само с техния личен живот, но мечти свързани с нашата страна. Дано ние възрастните не им попречим да ги реализират тук в нашата Родина. Тъжно ми е, когато особено млади хора напускат страната и намират благодатна почва за реализация в чужбина. За съжаление в България много не се харесват можещите хора. Бързо биват удавяни в огромното море на завистта. А за малките деца какво да кажем. Те са земни ангели. След Бога те са тези, които ми дават много сили и енергия. Дават ми стимул да се трудя. За всяко едно добро нещо, което направиш за тях, те те възнаграждават с усмивка и много топлина. Неописуемо е да бъдеш част от техния прекрасен свят. Децата по един уникален начин ни разкриват една от неизменните истини в този живот, а именно, че човек се ражда по природа добър. Малките деца не знаят какво е да лъжеш, да крадеш и т.н. В общуването с тях има една неземна чистота. Толкова са открити и сърдечни, че ние възрастните има много да учим от тях. Няма да е пресилено ако споделим, че особено в тези времена на духовен разпад децата са едни от най-големите проповедници на Божието слово.

– Отец, постоянно се тиражира мнението, че Западът и Европейският съюз са главните виновници за деградацията на младите хора в България. Вие какво мислите по този въпрос?

– Огромна част от хората в нашето общество винаги търсят вината за какво ли не извън себе си. А всъщност правилното е точно обратното. Човек винаги трябва да потърси вината първо в себе си. Ако е родител да си зададе въпросите: Аз обръщам ли достатъчно внимание на детето си? Полагам ли грижи за неговото не само физическо здраве, но и духовно? Предал ли съм му ясните критерии за добро и зло, съдържащи се в рамките на Божествения нравствен закон? Според мен деградацията като цяло не иде от която и да е географска посока, съюз или организация. Тя е естествена последица от отдалечаването на човека от Бога. Нека търсим проблемите в себе си, а не извън нас. Ако се трудим неуморно на сърдечната нива на нашите деца (особено в рамките на тяхното възпитание) и наш Съработник е Бог – то нищо не може да им повреди и те не биха били в голяма опасност.

– Какво послание бихте отправили към младите?

– Да се обичат. Да вярват в съществуването на истинската любов. Да не спират да я търсят, и когато я открият да направят всичко възможно да я запазят до края на дните си. За съжаление, много млади хора не вярват в съществуването на любов. Смятат, че дори и да я има тя е до време. Някои пък по-крайни в своя песимизъм смятат, че истинската любов може да се открие само и единствено в страниците на детските приказки. Напротив! Има я, но, за да я придобият, първо трябва да открият нейния извор – Бога.

– Какво бихте посъветвали техните родители?

– Искам да си позволя да посъветвам родителите да възпитават своите деца не толкова с думи, а преди всичко със своя  начин на живот. Винаги да помнят, че децата не са някакви малки домашни любимци, които имат потребността да бъдат нахранени само и единствено с материална храна. Ако искат да отгледат едни достойни и истински човеци, трябва да им предложат и духовна храна. Човекът е човек не само когато има човешко тяло, а преди всичко когато има едно огромно духовно сърце, в което може да се открият такива огромни духовни съкровища, като вярата, надеждата, любовта, търпението и т.н. Това няма как да се случи ако родителите не ги водят на църква. Всички добре знаем, че църквата не е само лечебница, в която лекуваме своите души – тя е и училище.

– Като завършек, какво бихте пожелали на нашите читатели?

– Да бъдат все така ревностни по Бога. Да продължават да носят светлината на Божията благодат в сърцата си и все така да палят огъня на спасителната вяра на хората около тях.

– Благодарим Ви за този разговор, отче! Пожелаваме Ви все така със същото усърдие да катехизирате младите хора; със същата пастирска любов да ги обгрижвате и да ги водите по пътя към вечното блаженство! Бог да дава здраве и духовни сили на Вас и цялата енория!


* Отец Йоан Петров е православен свещеник от Сливенска епархия на Българската Православна Църква. Роден е през 1978 г. в гр. Полски Тръмбеш. Завършил е средното си образование в СОУ „Цанко Церковски“, гр. Полски Тръмбеш. През 1998 г. завършва Средно сержантско общовойсково училище „Георги Измирлиев“, гр. Велико Търново, а след това през 2010 г. завършва богословие в Богословския факултет при Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Той е предстоятел на църковното настоятелство при храм „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител“ (гр. Сливен) и храм „Света Троица“ (с. Крушаре); ефимерий е на храм „Успение Богородично“ (гр. Сливен). Отец Йоан е главният учредител на Младежки културно-просветен център „Ихтис“ – Сливен. През годините той и неговите енориаши организираха различни конкурси за деца, посещаваха сливенски училища където провокираха младежите да мислят  по важни теми от живота. Отец Йоан смята, че енорията трябва да носи в себе си духа на единомислието и единодействието; тя трябва да бъде като едно малко островче където хората да се събират, да имат общение помежду си, да разменят своите лични духовни преживявания и да се подкрепят.

ОЩЕ СНИМКИ ОТ ДЕТСКИЯ ЛАГЕР:




















































 


Коментари

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите от читатели, разположени под публикациите.