Наричането имена на животните като проява на мъдростта на първосъздадения човек и господството му над животните


Автор: Свети Йоан Златоуст

Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види как ще ги нарече той, та, както1 човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името ѝ (ст. 19). Това се върши не просто и ненапразно, но предвид предстоящите скоро събития – като ги предвижда, Бог ни показва с колко голяма мъдрост е надарил Той създадения от Него, та когато се извършва престъпването на дадената от Бога заповед, да не помислиш, че човекът я е престъпил поради незнание, а да знаеш, че падението е (следствие) на безгрижие (ραθυμίας).

Че той е бил надарен с голяма мъдрост, можеш да се увериш от това, което станало сега. И ги заведе, казано е, при Адам, за да види как ще ги нарече той. Бог прави това, за да покаже голямата мъдрост на Адам. И отново: както (го) нарече Адам, тъй да бъде името му.

Впрочем това се прави не само за да видим мъдростта му, но още и за да се види в наричането на имената знак (σύμβολον) за владичество. И при хората има обичай да полагат знак на властта си чрез това, че когато си купят роби, променят имената им. Така и Бог кара Адам, като господар, да даде имена на всички безсловесни. Не пропускай, възлюбени, тези думи без внимание, но помисли за това, каква мъдрост е била нужна, за да даде имена на толкова породи птици, влечуги, зверове, добитък и други безсловесни, опитомени, диви, живеещи във водите, произлезли от земята – на всички тях да даде имена, и при това имена собствени и съответстващи на всяка порода. Казано е: както Адам (го) нарече, тъй да бъде името му. Виждаш ли силата на господството? Помисли, впрочем, и за това, че и лъвовете, и леопардите, ехидните, и скорпионите, и змиите, и всички други, още по-свирепи животни, дошли при Адам като при господар, с цялата си покорност, за да получат от него имена, и Адам не се изплашил от нито един от тези зверове.

И така, никой да не хули сътворения от Господа, да не изостря езика си срещу Създателя, или по-добре да се каже – против главата си, и да не говори тези безумни думи: „за какво са създадени зверовете?“. Наричането на имената ясно ни показва, че и зверовете, подобно на домашните животни, признавали и робството си, и господството на човека. Имената, с които ги нарекъл Адам, остават и досега: Бог така ги е утвърдил и за да помним постоянно за честта, която човекът получил от Господа на всичко, приемайки под своя власт животните, и за да приписваме причината за отнемането (на тази чест) на самия човек, който поради греха си загубил властта си. И даде Адам имена на всички добитъци, и на всички небесни птици, и на всички земни зверове2 (ст. 20). Оттук вече виж, възлюбени, свободата на волята и превъзходството на разума му, и не говори, че той сякаш не знаел кое е добро и кое – лошо. Който е бил в състояние да даде съответните имена на добитъка, и на птиците, и на зверовете, не нарушил при това реда и не дал на дивите животни имена, подобаващи за кротките, и свойствените на дивите не определил за кротките, но на всички дал съответни названия – той не е ли бил изпълнен с мъдрост и разум? Оттук можем да заключим колко голяма била силата на това вдъхване и колко голяма е мъдростта, с която Господ надарил безтелесната душа, като съставил от две същности толкова чудно и разумно животно и съединил безтелесната същност на душата, като прекрасен художник, с тялото, като оръдие. Затова, когато помислиш за така голямата мъдрост на това животно, удивявай се на могъществото на Създателя. Ако погледът към красотата на небето възбужда благомислещия съзерцател към славословие на Твореца, то толкова повече това разумно животно – човекът, – като размишлява за своето устройство, за високата чест, дадена на него, за великите дарове и неизречените благодеяния, може постоянно да възхвалява Причината и да възнася посилно славословие към Господа.


1. Тук у Златоуст след думите πν е пропуснатото ἐὰν  = „аще“ (слав.), съгласно с Бодлеан. пр. и евр.-масоретския текст и въпреки Лукиан. и др. пр., където ἐὰν се чете.
2. У Златоуст: τος θηρίοις τς γς, съгласно с Лукиан. пр. и въпреки Александр. пр. и еврейско-масоретския текст, където вместо това стои: τος θηρίοις το γρο = „на полските зверове“.

Източник: Св. Йоан Златоуст, Архиепископ Константинополски. Творения: Беседи върху книга Битие. Т. VII. Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2012