Когато Христос влезе в сърцето, животът се променя


Автор: Свети Порфирий Кавсокаливит

Когато намериш Христа, това ти е достатъчно, не желаеш нищо повече, успокояваш се. Ставаш друг човек. Живееш на звездите, сред безкрая, на небето с ангелите, със светиите, на земята с хората, растенията, животните, с всички и всичко. Където има любов към Христа, самотата изчезва. Ставаш мирен, радостен, чувстваш пълнота. Нито меланхолия, нито болест, нито кръвно налягане, нито стрес, нито сърдене, нито ад.

Христос е във всичките ти мисли, във всичките ти дела. Имаш благодатта и можеш да претърпиш всичко за Христа. Можеш дори несправедливо да страдаш. Да търпиш неправди за Христа, при това с радост. Както Той е страдал, тъй и ти можеш да страдаш несправедливо. Нима си избрал Христа, за да не страдаш? Какво казва Апостол Павел: Сега се радвам в страданията си… (Кол. 1:24). Това е нашата вяра. Да се пробуди душата, да обикне Христа и да стане свята. Да се отдаде единствено на божествената любов. По този начин и Той ще я обикне.

Когато Христос влезе в сърцето, животът се променя. Христос е всичко. Този, който в себе си живее Христа, живее неща, които са неизразими: свети и божествени. Живее във веселие. Това е истина. Има хора, които живеят това – подвижниците на Света Гора. Непрестанно с трепет шепнат молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“.

Когато Христос влезе в сърцето, страстите изчезват. Не можеш нито да обидиш, нито да намразиш, нито да отмъстиш, нито хиляди други неща… Къде да се намерят ненавист, антипатия, осъждане, егоизъм, тревога, депресия? Господства Христос; и копнежът по незалязващата светлина. Този копнеж те кара да чувстваш, че смъртта е мостът, по който ще преминеш за миг, за да продължиш живота в Христа. Тук, на земята има едно препятствие, затова е необходима вярата. Това препятствие е тялото. Докато след смъртта вярата отпада, защото тогава виждаш Христа, както виждаш слънцето. Във вечността, разбира се, ще изживяваш всичко това много по-силно.

Когато обаче не живееш с Христа, тогава живееш в меланхолия, в печал, в смут, в притеснение; не живееш правилно. Тогава се появяват и много аномалии в организма. Тялото се разболява – ендокринните жлези, черният дроб, жлъчката, панкреасът, стомахът. Казват ти: „За да си здрав, сутрин трябва да закусиш с мляко, яйце, масло с две-три препечени филийки хляб“. Обаче, ако живееш неправилно, ако обикнеш Христа, тогава са достатъчни един портокал и една ябълка. Най-целебното лекарство е човек да се отдаде в служение на Христа. Тогава всичко се излекува. Всичко заработва нормално. Божията любов всичко изменя, всичко преобразува, осветява, поправя, променя, преобразява.

Нашата душа ще почувства голяма утеха, когато обикнем Господа. Тогава няма да се занимаваме с ежедневните си и низки дела. Ще се занимаваме с духовното и възвишеното, ще живеем в духовния свят. Когато живееш в духовния свят, живееш в свят различен, който харесва и за който копнее душата ти. Но не си безразличен и към ближния; желаеш и той да намери спасението, светлината, светостта. Всички да влязат в Църквата.

Източник: Старецът Порфирий Кавсокаливит. Живот и слова. Изд. „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007