Как някои обичат да създават съблазни


Автор: Св. Паисий Светогорец

Не вярвайте лесно на това, което чувате, защото някои говорят така, както сами разбират нещата. Веднъж един човек отишъл при Хаджиефенди1 и му казал: „Хаджиефенди, да имам молитвите ти, там, горе са се събрали сто змии“. „Сто змии? Откъде толкова много?“, учудил се свети Арсений. „Е, ако не са сто, със сигурност са петдесет“. „Петдесет змии!“ „Всеки случай са двадесет и пет!“ „Ти чул ли си някога да се съберат на едно място двадесет и пет змии?“, попитал го отново светията. След това онзи го уверил, че са били поне десет. Светията му казал: „Добре де, събрание ли са имали, та са се събрали десет змии? Това не е възможно!“ „Пет ще са били“, отвърнал онзи. „Пет?“ „Е, две ще са били“. После свети Арсений го попитал: „Ти видя ли ги?“. Отвърнал му: „Не, чух ги как съскаха в храстите...“. Тоест, могло е да бъде и някой гущер!... Аз никога не си вадя заключения от това, което чувам, без да го изследвам. Някой може да казва нещо, за да обвини някого, друг може да говори просто така, а друг - нарочно.

Как някои обичат да създават съблазни! В Коница имаше двама много добри приятели. В празничните и неделните дни не обикаляха по града, но идваха в манастира „Стомион“2 и дори пееха на службата. След това се изкачваха в планината. Веднъж един развален тип им беше подпалил фитилите. Отишъл при единия и му казал: „Ти знаеш ли какво говори за тебе приятелят ти? Това и това“. Отишъл и при другия и му казал: „Знаеш ли какво говори за тебе онзи, когото считаш за приятел? Това и това“. Внезапно и двамата озверяха и подхванаха кавга в манастира! Междувременно онзи, който им бе подпалил фитилите, си отиде, а те продължиха да се карат. По-малкият беше и малко нещо нервен, та започна да ругае по-големия. Казах си: „Сега какво да правя? Гледай какво причини изкусителят!“. Отидох и казах на по-големия: „Виж сега, по-малък е от тебе, а е и малко нервен; не му се обиждай. Поискай му прошка“. „Отче, как да искам прошка, не виждаш ли как ме псува? Аз си нямам и представа за това, в което ме обвинява“. Отидох и при по-малкия и му казах: „Виж сега, той е по-голям. Нещата не стоят така, както ти си мислиш. Иди и му искай прошка“. Онзи се разпали и започна да вика: „Отче, ще се скарам и с тебе!“. “Добре, Пандели, нека се скараме. Само почакай малко да се приготвя...“, казах и се отдалечих. Извън манастира бях сложил едни дълги греди, за да направя ограда на градината. Отидох и взех оттам една греда, близо пет метра дълга, и започнах да я тегля към манастира, за да го накарам да се разсмее. Той отвътре чуваше, че я мъкна, но не можеше да си представи защо ми беше нужна. Влязох в двора, теглейки гредата, и я домъкнах до притвора на храма. „Ела сега, Пандели, да се скараме!“, казах му. И двамата щяха да се пръснат от смях, щом разбраха за какво ми беше нужна гредата! Това беше. Ледът се разчупи. Дяволът се пръсна. Казвам им: „Вие добре ли сте? Какви са тия работи?“. И отново се сдобриха.

–  Отче, клеветата в същия ден ли беше станала?

– Да, и се ругаеха много грозно! Ето какво прави дяволът. А онзи човек навярно им завиждаше, че са задружни като братя, наклевети всеки от тях пред другия и избяга. Клеветата е много лошо нещо. Затова изкусителят се нарича дявол3 - защото клевети. На единия казва едно, на другия – друго и причинява съблазни. И горките му бяха повярвали и се счепкаха!

– А онзи човек нарочно ли им наговори клевети?

– Да, за да ги раздели. Направи го „от любов“, т.е. от завист.

Източник: Свети Паисий Светогорец, Духовно пробуждане – Слова, том II, Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон.


1 Така наричали свети Арсений Кападокийски жителите на Фараса.
2 Там Старецът е живял две години - б. пр.
3 На гръцки език διαβολή означава клевета, интрига, а διάβολος – клеветник - б. пр.