Всичко посрещайте с обич, доброта, кротост, търпение и смирение


Автор: св. Порфирий Кавсокаливит

Често пъти се случва на човек да чувства прекомерно притеснение за състоянието на света. Да страда, когато вижда, че днес хората не вървят по Божията воля, както е той самият. Да го боли за телесната и душевната болка на другите. Тази чувствителност е дар Божий. По-често я срещаме при жените. Душите, които притежават тази чувствителност, са особено възприемчиви към Божиите послания и Божията воля. Тези чувствителни души имат възможност да напреднат много в християнския живот, понеже обичат Бога и не искат да Го огорчат. Обаче те са изложени на една опасност. Ако не отдадат с доверие живота си на Христа, възможно е лукавият дух да се възползва от чувствителността им и да ги доведе до тъга и отчаяние.

Чувствителността не може да бъде поправена. Може само да се преобразува, да се превърне, да се преобрази, да се претвори, да стане любов, радост, благоговение към Бога. Как ли? С обръщане нагоре. Обърнете всяка скръб в познание на Христа, в любов и благоговение към Него. А Христос, Който постоянно с копнеж чака да ни помогне, ще ви даде благодатта Си и силата Си, и ще превърне скръбта в радост, в любов към братята, в благоговение към Себе Си. По този начин мракът ще изчезне. Помнете апостол Павел. Какво казва? Сега се радвам в страданията си (Кол. 1:24).

Нека душата ви се отдава на молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ – за всички грижи, за всичко и за всички. Не гледайте това, което ви се случва, а гледайте към светлината, към Христа, както детето гледа майка си, когато нещо му се случи. Гледайте на всичко без смущение, без притеснение, без напрежение, без стягане. Няма нужда да се мъчите и да се стягате. Нека всичките ви усилия се насочат в това да гледате към светлината, да придобиете светлината. Така вместо да се отдавате на притеснения, което не е от Духа Божий, ще се отдавате на славословие Богу.

Всяко неприятно нещо, което остава в душата ви и ви носи смущение и тревога, може да стане повод за благоговейно отношение към Бога и да престане да ви носи болка. Имайте доверие в Бога. Тогава ще бъдете без грижи, ще бъдете Негови органи. Притеснението показва, че не доверяваме живота си на Христа. Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани (2 Кор. 4:8), не казва ли апостол Павел?

Посрещайте всичко с любов, доброта, кротост, търпение и смирение. Бъдете като скали. Нека всичко се разбива във вас и подобно на вълните да се връща назад, а вие да оставате несмутими. Но ще кажете: „Е, възможно ли е това?“ Да, разбира се, че е възможно с Божията благодат. Не е възможно ако гледаме нещата по човешки. Вместо обаче неприятностите да влияят неблагоприятно, могат да бъдат ваш благодетел, да ви утвърждават в търпението, във вярата. Понеже всички трудности и влияния на средата около нас са за нас упражнение. Упражняваме себе си в търпение, издръжливост. Чуйте един пример.

Веднъж беше дошъл един човек и ми се оплакваше от жена си.
Казвам му:
– Толкова глупав човек ли си?
– Да не би това, което казвам, да са глупости?
– Големи глупости – казвам. – Жена ти много те обича.
– Да, но ми прави това и това…
– Тя върши тези неща, за да те освети, но на тебе не ти достига акълът. – Ядосваш се и вместо да се осветиш, се омрачаваш.

Ако този човек имаше търпение и смирение, нямаше да пропуска възможностите да стане свят.

Голямо нещо, велика добродетел е търпението. Христос казва: с търпението си спасявайте душите си (Лук. 21:19). Търпението е любов и без любов не можеш да бъдеш търпелив. Това обаче е въпрос и на вяра. В действителност сме безверници, понеже не знаем как действа Бог и ни избавя от трудностите и притесненията. Молете Пресвета Богородица: „Обърни риданието в радост, измени във веселие скръбта, плача в наслаждение и ликуване, Богородице, едничка всеблагословена“1.

Разположението, готовността да обикнеш Бога съдържа в себе си и някаква болка. Когато желаем да живеем духовно, изпитваме болка, понеже трябва да скъсаме всяка връзка, която ни обвързва  с материалното. Когато обаче искаме да задоволим и да угодим на себе си или на другите, това, което даваме, е една любов; това е една енергия, една сила на нашата душа, част от която „харчим“2 и там. Изисква се внимание за това какъв ред и порядък ще сложим в живота си, за кого ще бъде правен този „разход“3.

Скръбта, която е по Бога, съдържа в себе си радост. Чрез нея човек напредва духовно. В него не остава и следа от някаква депресия, която похабява душата. Където има смирение, там няма депресия. Егоистът се притеснява много за всяко нещо. Смиреният е свободен и независим от всички и от всичко. Това става само чрез единението с Христа. Нека всички сетива и чувства действат съгласно Господния закон. Бъдете готови да отдадете себе си на всеки един човек. Това е свободата. Където има любов, там има свобода. Живеейки в Божията любов, живеете в свободата.

Източник: Старецът Порфирий Кавсокаливит, Живот и слова, Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007

[1] Канон към Пресвета Богородица – от Теотокария на св. Никодим, глас пети, вторник – б. изд.
[2] Тоест с користна цел – да задоволим себе си или другите – б. пр.
[3] Считаме за нужно да поясним по-подробно този абзац. Всеки човек има своите привързаности, желания, навици, своите „малки любови“, които в много случаи може да нямат нравствено отрицателен характер, напр. приятелството, или да са безразлични в нравствено отношение, например любов към изкуството, към науката, желание да бъдеш сред природата и т.н. За да обикне човек истински и от цялата си душа и сърце Бога, трябва да жертва всички свои „малки любови“ – от видимо суетните и ненужните (например предпочитание към някакви ястия, светски навици) до тези, които се представят като нравствено неутрални или дори с положително нравствено съдържание. Това естествено причинява болка, но това е тесният път, който води към царството на Божията любов. А когато в угода на себе си или на близките си оставаме подвластни на „малките любови“, тогава силата на душата ни бива изразходвана в тях и не остава нищо, което да принесем на Бога. И затова, макар и външно да изглеждаме в очите на другите или в собствените си очи добри и положителни хора, душата ни остава безплодна, понеже силата ѝ е „похарчена“ за земни „стоки“ – б. пр.


Коментари