Прошката ни носи мир и блаженство


Автор: св. Теофан Затворник

Днешното Евангелие ни поучава да прощаваме обидите. Да послушаме Господа и да започнем да изпълняваме тази свята Негова заповед. Защо особено тази? Защото това е най-краткият и надежден път към спасение. Ако искаш да се спасиш – прощавай на всички и всичко, което имаш против някого - и ще бъдеш спасен, защото така казва Господ: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец (Срв.: Мат. 6:14). А на когото са простени греховете, какво повече може да иска? Свети пророк Давид казва: Блажен е оня, комуто беззаконията са простени, и чиито грехове са покрити! Блажен е онзи човек, комуто Господ няма да вмени грях. Блажен – значи спасен. И се изпълнява над такива предреченото още преди векове от пророка Моисей. Не ходи отвъд морето да търсиш спасение: това слово е твърде близо до тебе (Срв.: Втор. 30:14). Ще добавя: словото, с което в сърцето се изрича всепрощаването, ако някой има против някого оплакване (Срв.: Кол. 3:13).

В ежедневния бит постоянно има стълкновения, постоянно се случва някой да бъде обиден и да се смути сърдечният покой – с мними и действителни оскърбления. И ето че това, което е почти неизбежно, което от само себе си ни връхлита, Господ иска да го обърне за нас в купуване на спасение и в придобиване на помилване. Всяка минута те оскърбяват – всяка минута прощавай, и всяка минута ще навлизаш все по-дълбоко и по-дълбоко в областта на Божието милосърдие, във всепрощаващото Божие помилване – и с това помилване, като с някаква дреха, ще бъдеш облечен, ограден и защитен от всичко, което може да навреди в теб на делото на твоето спасение.

Нищо не е така силно пред лицето на Господа, както прощаването на обидите: защото то е подражание на едно от най-близките до нас действия на Божието милосърдие. И от нищо не се изкушаваме така леко, както от сърденето и от желанието да отмъстим с предизвикателна дума, а нерядко и с действие. Излиза, че всяка минута, вместо да придобиваме, губим онова, което ни се дава в ръцете. Ако простиш – ще придобиеш покой в себе си и помилване от Господа. А като не прощаваш – вътрешната тревога се увеличава, и не чакай милост от Господа.

Защо невинаги прощаваме, а по-често избухваме в гняв, раздразнение и негодувание? Предполагам – от невнимание към цената на прошката. Убягва ни от вниманието това, което дава прошката, докато онова, което обидата ни отнема, ни се струва очевидно. От самолюбивото ни сърце идва помисъл: „Заради какво да прощавам“ – и не прощаваме. В моменти на обидчивост възстановявайте в мисълта си и в сърцето си несъмненото обещание за прошка – обещание несравнимо по-ценно от най-големите загуби, които обидата може да причини на човека. Тогава каквато и обида да ни застигне, от сърцето ще се чуе въодушевяващ глас: „Има заради какво да простя“ – и ще простим.

Ще простим – и ще бъдем простени; пак ще простим – и пак ще бъдем простени; и така непрестанно. Който прощава, сам ще бъде под всеопрощението Божие, или в обятията на Божието милосърдие и любов. Има ли за какво да искаме прошка? Да, и то колко много! Тогава да побързаме да простим, за да бъдем простени. И да го направим с още по-голяма готовност, защото това, което ще простим, е нищожно, а за което ще бъдем простени, е така ценно, че не може да има и сравнение между тях. В днешната притча греховете ни против Бога са оценени на десет хиляди таланта, а греховете на другите против нас – на сто динария. Да предположим, че едните са например за хиляда рубли, а другите – за копейка. Срещу една копейка може да се спечелят хиляда рубли! Ако в ежедневния живот се появи някъде възможност за такава печалба, никого няма да можеш да задържиш – всички ще се втурнат нататък. Но никоя, дори най-сигурната печалба на земята, не може да е така сигурна, както обещанието на Господа – и никоя оценка на земните неща не е така точна, както е точна сравнителната оценка на нашите грехове и обидите, които са ни причинени; защото тя е изречена от Бога на правдата. Така че спомни си греховете, за които ти е простено или за които искаш да бъдеш простен, и дали от благодарност за получената милост, или заради несъмнената надежда да получиш желаната и търсена милост – прощавай, прощавай с широко, отворено, щедро сърце.

Дори ако обидата малко те унижава или ти причинява някаква вреда. Нали Господ всичко вижда. Вижда движението на сърцето ти, забелязва как то се склонява към прошка, утешава се с извършващото се в него прощаване и оценява жертвата ти с такава цена, каквато ти не можеш и да си представиш. Спомнете си за онзи монах, който живял не чак толкова строго, но не осъждал никого, когато виждал нещо лошо, и не се обиждал, когато се случвало да претърпи нещо от някого. Когато умирал, братята от скръб наобиколили одъра му, но лицето му било светло и сърцето му се радвало. Попитали го: „Какво означава това, че ти си в такова състояние?“ Той им отговорил: „Простете ми, отци и братя! Аз съм грешен и нехаен монах, но през живота си никого не съм осъждал и от никого не съм се огорчавал; и ето, Ангел Господен дойде при мен и ми каза: „Ти не си осъждал – и Господ не те осъжда. Ти си прощавал – и Господ ти прощава“. Заради тези думи сърцето ми от радост иска да изскочи.“ И така се споминал. Виждате какво въздаяние е получил. И как може да се казва: „За какво да прощавам?“.

Освен видимия ред има невидим, освен сегашния свят – Бъдещ Век. Когато се преселим там с мисълта и сърцето си, други ще бъдат мислите ни, други – думите ни, други – делата ни – така различни, че хората на този век, като ни гледат, ще ни считат за безумни. Според духа на света, който не е взискателен и всичко прощава, считат го за човек без достойнство, а всъщност истинското достойнство е в това – да се прощава. Който прощава според заповедта на Господа и християнското си упование е човек от другия, от по-добрия свят. Оттам той приема внушения и спазва тамошните порядки. Които го гледат от земята и по земному – не могат да го разберат. Той на дело изпълнява това, което е казал Апостолът: ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен, за да бъде мъдър (1 Кор. 3:18).

Разбира се, не може да се придобие изведнъж такъв дълбок и пълен мир, който да поглъща всеки удар на оскърбленията. Но започни от по-ниското, и ще се изкачиш на по-високото. Първата степен на необидчивостта, несърденето и следователно на прощаването е мълчанието на устата. С това и започни. Когато те обидят – насили се, премълчи, като подражаваш на пророк Давид, който казва за себе си: потресен съм и не мога да говоря (Пс. 76:5).

Направи това веднъж – и следващия път ще премълчиш по-лесно. Колкото по-често премълчаваш, толкова с по-малко смущение ще посрещаш обидите. Затвърдилото се несмущаване ще ти донесе покой; а покоят ще се прероди в мир, който превъзхожда всеки разум. Тогава ще бъдеш пред обидите като твърда стена пред ударите на песъчинките, пометени от вятъра. Ето докъде ще стигнеш, когато започнеш да надвиваш себе си с мълчание! А ако не започнеш да надвиваш себе си, ще започнеш все повече и повече да се дразниш и ще стигнеш до такава податливост на гнева, че всяка дреболия ще те кара да излизаш вън от себе си. А при това как да живееш, не казвам по християнски, а – по житейски порядъчно? Без труд нищо няма да придобиеш; ако искаш нравствена доброта, труди се над сърцето си. Господ му е дал такова свойство, че повтарянето на действията облекчава труда по извършването им и огражда разположението към тях. Честото прощаване на обидите не само ще предаде лекота на прощаването и навик за това, но ще развие даже жажда за обиди, заради Господа, жажда, при която удареният по дясната страна обръща и другата, лишеният от ризата си дава и горната си дреха и принуденият да върви една миля върви две. Това е висота, която изглежда недостижима за нас, но на нея онзи, който е започнал подобаващо да прощава, се възкачва леко, естествено, без особено напрежение. Прощаването е най-привлекателната добродетел, която веднага донася награда в сърцето.

Като имаме в мислите си всичко това, да благословим Господа, че ни е дарувал толкова достъпен начин да се възкачим на такава висота, и да се помолим Той да ни дарува сила и разум да прощаваме, за да бъдем простени и да се сподобим с блажено помилване и опрощаване. Амин.

23 август 1864 година
Слово в Единадесета неделя след Петдесетница.

Източник: Светител Теофан Затворник, Врати на покаянието (Слова и проповеди), Творения, том 1, част 2, Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон.


Коментари