Нека избягваме тревогите и сърдечните вълнения


Автор: св. Никодим Светогорец

Всеки християнин е длъжен, когато изгуби мира в сърцето си, да направи всичко зависещо от него за възстановяването му. Също е длъжен да не допуска някои случайности от всекидневния живот да разклатят този мир: тук подразбирам болести, рани, смърт на сродници, война, пожар, неочаквана радост, страх и скърби, спомени за предишни грешки и престъпления, с една дума – всичко, от което обикновено сърцето се вълнува и тревожи. По тази причина да не се допускат тревоги и вълнения при такива случаи, защото, като им се подаде, човек изгубва самообладание и се лишава от възможността ясно да разбира събитията и вярно да преценява необходимия начин за действие. А и едното, и другото дават на врага възможност да го вълнува още повече и да го насочи към някоя постъпка, която мъчно се поправя или е напълно непоправима.

Аз не искам да кажа: не допускай скърби, защото това не е в наша власт, но – не допускай скръбта да овладее сърцето ти и да го вълнува. Дръж скръбта извън пределите на твоето сърце и бързай така да я смекчиш и укротиш, че тя да не ти пречи както здраво да мислиш, така също и да постъпваш правилно. А това, при Божия помощ, е в наша власт, ако в нас действат нравствено-религиозни чувства и разположения.

Всяка скръб има своите особености и срещу всяка една от тях има начини за постъпване. Аз обаче говоря общо за тях, като имам предвид общото тяхно свойство да предизвикват тревога и душевно смущение. Затова ще ти предложа общо средство срещу тях. А това средство е вярата в благия Божий промисъл, който устройва течението на нашия живот заедно с всички негови случайности за лично благо на всеки един от нас, както и добродушна покорност на Божията воля, която се изразява в това, че ние от дълбочината на душата си викаме: да бъде Божията воля! Нека да бъде така, както е угодно на Бога, и ще бъде за наше добро.

Това добро различно се осъзнава и чувства от различните хора. Някой съзнава: Божията благост ме води към покаяние. Друг казва: Господ ми е изпратил това заради греховете ми, за да ме очисти от тях, затова нося епитимия от Бога. На трети му идва мисълта: Господ ме изпитва дали Му служа искрено. А тези, които гледат отстрани човека, когото са сполетели скърби, могат да помислят и нещо друго: това му се случи, за да се явят делата Божии върху него. Но такова заключение може да има само при свършека на скърбите, а именно при явната помощ на Бога. В душата на онзи, който скърби, са възможни само първите три чувства. Те всички са от такова свойство и имат такава сила, че което и от тях да влезе в сърцето, е способно да успокои надигащата се буря на скърбите и да внесе мир.

Ето едно общо средство за успокояване на сърцето, когато скърбите се опитват да го смутят: като възпламениш в себе си вяра в благия Божий промисъл за тебе, и като оживиш в душата си пълна покорност на Божията воля, навеждай на сърцето си горепосочените мисли и го принуждавай да почувства, че чрез постигналата те скръб Господ те изпитва или ти налага наказание за очистване на душата ти от грехове, или те предразполага към покаяние изобщо, или частно за някой забравен грях. Щом сърцето ти почувства едно от тези неща, скръбта ти веднага ще се успокои, и ще ти даде възможност да възприемеш и другите две чувства. А заедно те още по-бързо ще внесат мир и спокойствие в душата ти, така че ти неволно ще викаш: нека бъде благословено името на Господа във вековете! Каквото въздействие оказва маслото на морските вълни, такова и тези чувства за скръбното сърце: вълните утихват и настава голяма тишина1.

Така успокоявай сърцето, когато то се разтревожи в каквато и да е степен. Но ако чрез продължителен труд над себе си и чрез духовни подвизи така вкорениш в сърцето си споменатите чувства, че те винаги го изпълват, тогава никаква скръб не ще те разтревожи, защото такова настроение ще бъде за тебе като предпазна мярка срещу нея. Не че скръбните чувства няма да се приближават до тебе; те ще се приближават, но веднага ще отстъпват, както морски вълни от голяма скала.

Източник: Свети Никодим Светогорец, Стремеж към съвършенство, Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон


[1] В древността мореплавателите употребявали този способ за успокояване на бурното море: върху повърхността му изливали масло. Това, изглежда, предотвратявало въздействието на вятъра върху дълбочините на морето и по този начин морското вълнение утихвало.