Не напомняй на никого за грешките му


Автор: св. Порфирий Кавсокаливит

Исках да знам мнението на стареца относно едно старо мое убеждение. При срещата ни му казах: „Отче, внимателно разгледах различни събития от живота си и достигнах до определени изводи и заключение, от които се старая да се ръководя. Така например, когато някой не е съгласен с мен, а аз съм абсолютно убедена в правилността на своите възгледи, му казвам: „Нека да оставим този въпрос и да го възложим на Бога. Нека Той Сам, чрез предстоящите събития, да ни даде правилния отговор.“ Когато след време се установи моята правота, аз не напомням на моя опонент за стария ни разговор и за това, че в края на краищата съм се оказала права. Мълча. Обичайно мълчи и спорещият, рядко намираме мъжество да признаем грешките си. За мен е достатъчно, че той вътрешно разбира всичко. Радвам се, че благодарение на мълчанието ми, което повече прилича на амнистия, той се чувства свободен към мен, уверил се, че съвсем не го презирам, а продължавам да го уважавам.“

След като ме изслуша, старецът възторжено възкликна: „Дете мое, ти си психолог! Това е абсолютно правилна позиция: да не осъждаш никого за грешките му и да не му ги напомняш. Тогава в човека започва да говори съвестта, която го изобличава. Само така се изправя злото. Ако започнеш да осъждаш човека, той естествено започва да се защитава, да се оправдава, да прехвърля отговорността върху теб и други хора, и в крайна сметка се затваря. По този начин злото не се поправя, а напротив – само се увеличава.“

Източник: Свети Порфирий Кавсокаливит, Избрани съвети, Изд. „Странник“, Варна, 2015


Коментари


  1. Много правилно!Трябва да сме по смирени,да не се караме помежду си и да се обвиняваме взаимно.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите от читатели, разположени под публикациите.