„...Не дължете никому нищо, освен взаимна любов“


Автор: св. Порфирий Кавсокаливит

Когато някой постъпи несправедливо спрямо нас по какъвто и да е начин, било чрез клевети, било чрез обиди, нека мислим, че е наш брат, който сега е завладян от врага. Станал е жертва на противника. Затова трябва да му състрадаваме и да помолим Бога да помилва и нас, и него; и Бог ще помогне и на двама ни. Ако обаче му се разгневим, тогава противникът от неговите рамена ще скочи върху нас и ще си играе и с двама ни. Който осъжда другите, не обича Христа. Егоизмът е виновен. От него започва осъждането. Ще ви кажа един малък пример.

Нека предположим, че един човек е сам в пустинята. Няма никого. Изведнъж чува отдалеч някой да плаче и да вика. Доближава се и вижда страшна гледка: един тигър е сграбчил някакъв човек и настървено го разкъсва. Онзи отчаяно вика за помощ. След малко ще бъде разкъсан. Какво да стори този, за да му помогне? Да дотича близо до него? Как? Това е невъзможно. Да извика? Кого? Няма никого другиго там. Нима да вземе един камък и да хвърли върху човека, за да го довърши? „Не, разбира се!“ – ще кажем. Но точно това може да стане когато не разбираме, че когато и ние без любов се отнасяме с брата, е все едно да хвърляме камъни върху раните му, с което му причиняваме зло. А „тигърът“ скача и върху нас и започваме и ние да правим същото каквото и онзи човек, че и още по-зле. Тогава къде е любовта към ближния и още повече – към Бога?

Нека възприемаме злобата на ближния като негова болест, която го мъчи, а той страда и не може да се избави. Затова нека гледаме на братята си със съчувствие и да се отнасяме към тях с благородство, произнасяйки с простота в себе си молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме.“, за да укрепне чрез Божията благодат душата ни и да не осъждаме никого. Нека гледаме на всички като на светии. Всички носим в себе си един и същ вехт човек. Ближният, който и да е той, е „плът от нашата плът“, той е наш брат и не дължете никому нищо, освен взаимна любов съгласно апостол Павел (Рим. 13:8). Никога не можем да осъждаме другите, защото никой никога не е намразил плътта си (Ефес. 5:29).

Когато някой има някаква страст, нека се стремим да го обстрелваме с лъчи от любов и благост, за да може да се излекува и да се освободи. Това става само с Божията благодат. Мислете за това, че той страда повече от вас. В общежитието1, когато някой е виновен, нека не му казваме, че е виновен. Нека се отнесем с внимание, уважение и молитва. Нека се стремим ние да не вършим зло. Когато търпим прекословие и обидни думи от страна на брата, това ни се вменява като мъченичество. Нека понасяме това с радост.

Християнинът е благороден. Нека предпочитаме ние да сме онеправданите. Ако в нас обитае доброто, любовта, тогава забравяме за злото, което другите са ни сторили. Тук се крие тайната. Когато злото идва отдалече, не можете да го избегнете. Голямо изкуство обаче е да се отнесете към него с пренебрежение. С Божията помощ, макар че ще го виждате, то няма да ви влияе, понеже ще сте изпълнени с благодат.

В Божия Дух всичко е различно. Там човек оправдава всичко сторено от другите. Всичко! Какво бяхме казали: Христос праща дъжд над праведни и неправедни (Мат. 5:45). Когато стане конфликт между теб и някой друг аз считам теб за виновен, даже и да ми казваш, че онзи или онази са виновни. В крайна сметка за нещо си виновен, и ти сам го виждаш, когато ти го кажа. Такава разсъдителност придобийте в живота си. Задълбочавайте се върху всяко нещо и не го гледайте повърхностно. Ако не прибегнем към Христа, ако не търпим, когато страдаме несправедливо, тогава постоянно ще се измъчваме. Тайната е човек да се отнася към нещата по духовен начин. Нещо подобно пише свети Симеон Нови Богослов: „Длъжни сме на всички верни да гледаме като на едно и да мислим, че Христос е във всеки един от тях. И към всекиго да имаме такава любов, че да сме готови да пожертваме заради него дори живота си. Защото сме длъжни да не говорим лошо за никого, нито да смятаме някого за лош, но да считаме всички за добри. И когато виждаш някой брат да бъде обезпокояван от страсти, не намразвай него, а намрази страстите, които го борят. И ако го видиш да бъде измъчван от страстни желания и от предишни греховни навици, смили се още повече над него, да не би някак и ти да паднеш в изкушение, след като и ти си от плът, която лесно се обръща от добро към зло“2. Любовта към брата те подготвя да обикнеш още по-силно Бога. И тъй, тайната на любовта към Бога е любовта към брата. Защото, ако не обикнеш брата си, когото виждаш, как е възможно да обикнеш Бога, Когото не виждаш? (вж. 1 Йоан 4:20).


Източник: Старецът Порфирий Кавсокаливит, Живот и слова, Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007


[1] Тоест в общежителния манастир – б. пр
[2] Старецът относно горния текст, който представлява откъс от писанията на свети Симеон, помоли: „Напишете го с хубави, лесно четливи букви, сложете го в рамка и го окачете в килията ми. Направете много копия от него и ги раздавайте на всички хора за полза“. – б. изд.