Мислят ме за глупав и луд


Автор: Стилянос Пападопулос

През целия октомври старецът Яков изстрадал и понесъл невъобразими болки. Лицето му ставало съвсем бледно, върху него се загубвала всяка следа от живот и човек би го взел за мъртъв. Забранявали му каквото и да е занимание, да не изповядва, нито на службата да слиза. Той обаче веднага щом се посъвземал и изповядвал, и на светата Литургия слизал.

И преди всичко се молел за проблемите на хората, които търсели неговата молитва. Изцеленията се преумножили и хората все повече и повече се стичали към манастира. Но не всички били благоразумни и благочестиви. Някои мислели и говорели лошо за стареца, а той по своя си начин „се осведомявал“ за това. Притеснявал се по този повод и един ден споделил:
– Отец, мислят ме за глупав, за луд,…но когато умра ще видят кой е Яков… Не го казвам от егоизъм и гордост, а го казвам за слава Божия!

И наистина, колкото повече приближавал краят му, въпреки че просел горещо Божията милост, въпреки че казвал и повтарял „не съм направил нищо за Христа“, споделял понякога и говорел за харизмите, които Бог му дал:
– Имам послушанието и смиреномъдрието, защо да не кажа… щом като Бог ми ги даде!

А веднъж, по малко косвен начин, искайки да убеди, че забравя каквото му изповядвали, казал:
– Боже, дал си ми много харизми. Моля те да ми дадеш и още една – да забравям това, което ми изповядват.

И нещо много повече. Между 15 и 20 октомври отец Кирил чул стареца да говори на себе си:
– На погребението ми ще се събере народ, ще има листа и много треви (много хора)… Ще дойде много народ и ако направя така, че и ги благословя даже…

Наистина, когато пред храма вдигнали високо ковчега, за да може хилядният народ да види стареца, някои твърдят, че го видели прав да благославя присъстващите.


В последно време старецът преживявал тревогите си на своя епископ. От известно време не бил виждал Високопреосвещения Митрополит на Халкида Хризостом и търсел удобен случай да го направи. Видял се е с епископа си, взел благословията му и почувствал много дълбока радост от това. Старецът живеел в чиста и традиционна църковност. Имал съзнание за служението на епископа и почитал всички епископи. Смущавали го и осъждал грозотиите по адрес на епископите, които и да са те. „Той е епископ“ – казвал, „не е престанал да е архиерей“. Използвал често думата архиерей, и само по начина, по който я произнасял, показвал, че осъзнава дълбочината ѝ. Затова и осъждал всички вътрешноцърковни смутове от последните месеци.

Източник: Стилянос Пападопулос, Свети Яков Цаликис, Изд. „Омофор“, София, 2018


Коментари