Кой е новоизбраният Архиепископ на Америка г-н Елпидофор?


Съставител: Йордан Георгиев

Високопреосвещеният г-н Елпидофор, със светско име Йоаннис Ламбриниадис, бе избран за Архиепископ на Америка единодушно от Светия и Свещения Синод на Вселенската Патриаршия на 11 май 2019 г. Интронизацията на Архиепископа ще бъде извършена в събота на 22 юни 2019 г. в 11:00 ч. местно нюйоркско време (българско и гръцко време – 18:00 ч.) в архиепископския катедрален храм „Света Троица“ в Ню Йорк. Високопреосвещеният Митрополит на Германия г-н Августин ще представлява Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх г-н г-н Вартоломей.

Кой е новоизбраният Архиепископ на Америка, ипертим1 и екзарх на Атлантическия и Тихия океан г-н Елпидофор Ламбриниадис?

Архиепископ Елпидофор е роден на 28 ноември 1967 г. в Макрохори (Бакъркьой), Константинопол. Обучавал се е в катедрата по пастирско богословие на Богословския фактултет към Аристотелския университет в Солун, който завършва с отличие през 1991 г. През 1993 г. завършва докторантура във Философската школа на университета в Бон. Защитавайки своята дисертация на тема „Братята Николай и Йоан Месаритис“. През 1994 г. в патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер е ръкоположен за дякон. След това е бил назначен за кодикограф2 при Свещения Синод на Вселенската Патриаршия. През 1995 г. е назначен за зам. секретар на Свещения Синод. През 1996-1997 г. следва магистратура в Богословската висша школа „Св. Йоан Дамаскин“ в Баламанд, Ливан, където усъвършенствал владеенето на арабски език. През 2001 г. защитава дисертация в Богословския факултет на Аристотелския университет в Солун на тема „Позицията на Север Антиохийски срещу халкидонския събор, получавайки научната степен доктор по богословие с отлична оценка. През 2004 г. е преподавал в гръцкия колеж „Свети Кръст Господен“ в Бостън като гост лектор.

През март 2005 г. по предложение на Вселенския Патриарх Вартоломей е назначен в Свещения Синод на длъжност генерален секретар (архиграматевс). Същата година е ръкоположен за презвитер в патриаршеския храм „Св. Георги“ и възведен в сан архимандрит. През 2009 г. е назначен за преподавател в Богословския факултет в Солунския университет. Има няколко изследвания по различни теми като едни от най-известните са „Институцията на събора на йерарсите на Вселенския трон 1951–2004 г.“ и „95-те тезиса на Лутер. Историко-богословска мисъл, текст, превод и коментари“. В Солунския университет преподава междуправославни и междухристиянски отношения, и символика.

На 20 март 2011 г. в патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер е ръкоположен за Пруски Епископ и възведен в достойнство Митрополит. Ръкоположението е извършено от  Вселенския Патриарх Вартоломей, Транополски Митрополит Герман Хавиаропулос, Архиепископът на Крит Ириней Атанасиадис, Митрополит Мирликийски Хризостом Калаидзис, Митрополит Мосхонисийски Апостол Даниилидис, Митрополит Сасимски Генадий Лимурис, Митрополит Флорински Теоклит Пассалис, Митрополит Иконийски Теолипт Фенерлис, Митрополит на Алепо Павел Язиги (който е отвлечен от джихадисти и е безследно изчезнал; брат на Антиохийския Патриарх Йоан Язиги), Митрополит Волоколамски Иларион Алфеев (Московска Патриаршия), Митрополит Камерунски Григорий Стергиу (Александрийска Патриаршия), Митрополит Тамаски Исаия Киккотис (Кипърска Архиепископия) и Архиепископ Белоцерковски и богуславский Митрофан Юрчук (Московска Патриаршия). Същата година през август е назначен и за игумен на манастира „Света Троица“ на о-в Халки, където от 1844–1971 г. е функционирала Висшата богословска школа на Вселенската Патриаршия.

Бил е секретар на организираните от Вселенския Патриарх Велик и надюрисдикционен събор на Православната Църква в град София през 1998 г., на Велик и надюрисдикционен събор в Константинопол през 2005 г., на Събора на предстоятелите на Поместните Православни Църкви през 2008 г. и на много други.

Автор и съавтор е на много научни трудове, публикации и монографии, както и е участвал в различни международни симпозиуми и конференции.

Владее няколко езика, сред които гръцки, турски, английски, арабски и немски.

Достоен! Ἂξιος!

[1] Букв. „пречестен“. Почетна титла във Византийската империя и в гръкоезичните поместни православни църкви. Чинът ипертим се счита за много по-висш от чина протосингел. Този титул се разпространява от 12 век сред митрополитите и църковната йерархия на Вселенската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската Патриаршия, и другите гръкоезични Църкви. В днешно време се използва като почетен титул на митрополити в поместните православни Църкви, които принадлежат към гръцката богослужебна традиция. Пример: Митрополит на Картаген, ипертим и екзарх на Северна Африка (Александрийска Патриаршия).
[2] Лице, което преписва систематично древни ръкописи, за да ги спаси или предпази от захабяване, амортизиране, увреждане.


Още снимки:








 


Коментари