Двамата монаси фантазьори, които изпаднали в прелест


Някога двама младежи, които в света имали братска любов помежду си, дошли на Света Гора и станали монаси. Но за жалост не се съветвали с по-големите, нито се вслушвали в съвета им, а напротив, слушали детските си умове, които били винаги в съгласие по духовните въпроси. Понякога се отдавали на големи пости до пълно изтощение, а после се хвърляли само на ядене. Друг път с детски егоизъм се правели на исихасти затворници, а след това тичали да търсят хора, за да празнословят безкрай. С други думи, лукавият ги подмятал от дясно на ляво и пак от ляво на дясно, както и те с детския си ум си играели с монашеството.

Помежду си обаче имали братска любов. Но каква полза? Те повредили умовете си със собствения си егоизъм, понеже не слушали никого от по-големите, но един други си угаждали на прищевките. Били си обещали да не се разделят никога нито в този живот, нито в другия. За съжаление лукавият използвал това и им отворил работа.

Един ден единият казал на другия:

– Мина ми една мисъл наум, брате мой, че това, което си обещахме и двамата – да умрем в един ден, – не е сигурно, че ще стане. Колкото до това наше обещание, най-сигурно е да се зашием двамата на едно място, както зашиват мъртъвците, и да се хвърлим в морето.

За съжаление другият приел това с радост. Вземат значи едно одеяло, канап и губерка и отиват радостни на морето. След като се зашили добре, скочили от една скала в морето. Сигурно било, че така увити и зашити, се удавили и двамата.

Минало доста време и намерили труповете им по крайбрежието на град Волос. Това станало около 1912 г.

Този тъжен случай, който ни потресава, в същото време ни вразумява да бъдем внимателни. Заедно с това ни задължава да умоляваме Бога да не счита това самоубийство на двамата ни събратя като самоубийство, но да го зачете като една голяма детска глупост. Амин!


Източник: Старецът Паисий, Светогорски отци и светогорски живот, Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон.
Снимка: Villa Kaliakra



Коментари