Чрез изповедта Бог прощава всичко


Автор: св. Порфирий Кавсокаливит

Нека не се връщаме към греховете, които вече сме изповядали. Споменът за греховете вреди. Поискахте ли прошка? Това е, свърши се. Бог всичко прощава чрез изповедта. Не трябва да се връщаме назад и да се затваряме в отчаяние. Нека бъдем смирени раби пред Бога. Да чувстваме благодарност и радост заради прощението на греховете ни.

Не е здравословно човек да съжалява прекомерно за греховете си и да въстава срещу злото си „аз“, стигайки до отчаяние. Отчаянието и разочарованието са най-лошото нещо. Това е примка на сатаната, за да накара човека да изгуби ищах към духовните неща и да го доведе до отчаяние, до апатия и инертност, до униние. Тогава човек не може да прави нищо, става негоден. Казва си: „Ад съм грешен, жалък, аз съм това, аз съм онова, не съм направил това, не съм направил другото… трябваше тогава, тогава не го направих, сега вече нищо не става… Отидоха напразно годините ми, не съм достоен“. Така той си създава един комплекс за малоценност, едно безплодно самоунижение, за него всичко е напразно. Знаете ли, колко тежко е това? Това е лъжесмирение.

Всичко това са признаци за отчаян човек, когото сатаната е завладял. Човек стига дотам, че не иска дори да се причасти, мисли си, че е недостоен за всичко. Опитва се да унижи себе си, действията си, става негоден. Това е капан, който сатаната залага, за да загуби човек надежда в Божията любов. Това са страшни неща, противни на Божия Дух.

И аз мисля за това, че греша. Не вървя добре. Каквото обаче ме тревожи, превръщам го в молитва, не го затварям в себе си, отивам при изповедника, изповядвам го и край! Нека не се връщаме назад и да не гледаме какво сме направили. Има значение какво ще правим сега, от този момент нататък. Както казва свети апостол Павел: като забравям що е зад мене, и като се силно стремя към това, що е пред мене (Фил. 3:13).

Духът на малодушието нападал апостол Павел, желаейки да го откъсне от стремежа му към Христа, но той придобил кураж и казал: вече не аз живея, а Христос живее в мен (Гал. 2:20). И другото: Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч? Както е писано: „заради Тебе весден ни умъртвяват; смятат ни като овци за клане“ (Рим. 8:35, 36). И свети пророк Давид: Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни (Пс. 117:17). Задълбочавайте се в Писанието. Спомнете си оня чуден стих: Обичам, които Мене обичат, и които Ме търсят, ще намерят благодат (Прит. 8:17, по 70-те).

Източник: Старецът Порфирий Кавсокаливит, Живот и слова, Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2007