За покланянето на изток


За покланянето на изток1

Покланяме се на изток не просто и не случайно. Но тъй като се състоим от видима и невидима, тоест от духовна и осезаема природа, принасяме на Твореца и двойно поклонение, както пеем и с ум, и с телесни уста, кръщаваме се с вода и Дух и се съединяваме двойно с Господа, като участваме в тайнствата и в благодатта на Духа.

И така, тъй като Бог е духовна светлина (1 Иоан. 1:5) и Христос е наречен в Писанието Слънце на правдата (Мал. 4:2) и Изток (Лук. 1:78), то трябва да посветим изтока на покланянето Му. Защото всичко прекрасно трябва да се посвещава на Бога, от Когото щедро се излива всяко благо. И божественият Давид казва: Земни царства! Пейте Богу, възпявайте Господа, възлязъл на небето на небесата на изток (Пс. 67:33-34 - слав.). Писанието казва още: И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде (Бит. 2:8), и щом той съгреши, го изгони и го засели точно срещу Рая на сладостта (Бит. 3:23 - слав.), без съмнение, на запад. И така, търсейки древната си родина и устремявайки погледите си в посока към нея, се покланяме на Бога. И завесата и очистилището на Моисеевата скиния са били на изток2. И Иудовото коляно, като най-уважавано, разполагало стана си на изток (вж. Числ. 2:3). И в забележителния Соломонов храм Господните порти се намирали на изток. Но и разпнатият Господ гледаше на запад и по този начин се покланяме, като устремяваме погледи към Него. И възнасяйки се (на небето), Той се възнасяше на изток, и така апостолите Му се поклониха, и Той ще дойде по същия начин, както Го видяха да отива на небето (Деян. 1:11), както каза и Сам Господ: Както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески (Мат. 24:27). И така, очаквайки Го, се покланяме на изток. Такова е и незаписаното предание на апостолите. Защото те са ни предали много неща, без да са ги изложили писмено3.


Източник: Преподобни Йоан Дамаскин, Точно изложение на православната вяра, Изд. “Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон, 2008


[1] Св. Василий Велики счита за апостолско предание това, че християните се покланят на Бога, обръщайки се с лице на изток, и че олтарите на храмовете гледат на изток (“За Светия Дух”, гл. 27).
[2] Тъй като в Лев. 16:14 (според превода на 70-те) пише: И да вземе (Аарон) от кръвта на телеца и с пръста си да поръси очистилището на изток, св. Иоан Дамаскин считал, че завесата и очистилището се намирали в източната част на скинията или храма. Но е известно, че мястото на очистилището и ковчега, наречено Святая светих, се намирало от западната страна. На практика това ставало така: Аарон, обикаляйки около очистилището, спирал с лице, обърнато към очистилището и на изток, и поръсвал от кръвта с пръста си. Но от това съвсем не следва, че очистилището се е намирало в източната част на скинията.
[3] Св. Василий Велики. За Светия Дух, глава 27.



Коментари