За чистия човек всичко е чисто


„За чисти всичко е чисто, а за осквернени и неверни няма нищо чисто…“ (Тит. 1:15)

– Отче, как човек може да живее днес в обществото добре, по християнски, без да се съблазнява от хората, които живеят далече от Бога?

– Защо да се съблазнява от другите, които не са близо до Бога? Ако живееше в семейство с още шест-седем братя и сестри и един-двама от тях сатаната ги подмамеше да живеят греховен живот, тогава щеше ли да се съблазнява от греховния им живот?

– Не, щеше да им състрадава, защото са му братя.

– Значи, лошото е вътре в нас. Нямаме любов и затова не чувстваме всички хора като наши братя и се съблазняваме от живота им. Всички сме едно голямо семейство и помежду си сме братя, защото всички хора са Божии деца. Ако истински почувстваме, че сме братя с всички хора, ще ни боли за онези, които живеят в греха и няма да се съблазняваме от греховния им живот, но ще се молим за тях.

Значи, ако се съблазняваме, злото е вътре в нас, а не извън нас. Когато се съблазняваме, нека си казваме: „А ти колко си съблазнил? Защо тогава не търпиш брата си? Тебе как те търпи Бог с всичко онова, което вършиш?“. Помислете си за Бога, Света Богородица, ангелите, които виждат всички хора по земята. Все едно че стоят на някой балкон и гледат хората, които са събрани на площада – едни крадат, други се карат, трети падат в плътски грехове и т.н. Как търпят всичко това! Как търпят цялото зло и грях, които съществуват в света, а ние не можем да търпим брата си! Страшно нещо е това!

– Отче, какво означава казаното от Апостола: Бог е огън, който изтребя (Евр. 12:29)?

– Ако в една печка хвърлиш хартии, боклуци, какво ще стане с тях? Няма ли да изгорят? Така е и с духовния човек – каквото и да му хвърли изкусителят, изгаря. Огън, който изтребя. Когато у човека се разгори божественият пламък, всичко изгаря. Тогава лошите помисли не могат да се прилепят. Тоест, дяволът не престава да го замеря с лоши помисли, но духовният човек е огън, който ги изгаря. Тогава дяволът се уморява и спира. Затова и апостол Павел казва: „За чистите всичко е чисто“. За тях няма нищо нечисто. Ако хвърлиш чистия в блатото, той си остава чист, подобно на слънчевите лъчи, които, където и да попаднат, остават светли и чисти.

Духовният човек при досега си с някой светец се изменя в добрия смисъл на думата, а от плътския човек не претърпява раздразнение и възбуда. Вижда го, чувства болка за него, но не претърпява вреда. Онзи, който се намира в средно духовно състояние, при досега си с някой духовен човек се изменя към добро, а при допира си с някой плътски човек отново се изменя, но към лошо. Плътският човек не може да разбере и да познае светия, а от друг плътски човек бива възбуден и раздразнен. Бесноватият, ако види светец, бяга, а плътският човек отива при светията, за да го дразни и съблазнява. Онзи, който е достигнал до състоянието на содомците, се съблазнява дори и от ангелите (виж Бит. 19:1-5). А смиреният, макар и да няма духовен опит, различава Божия ангел от демона, защото има духовна чистота и е вътрешно сроден на ангела. Докато егоистът и плътският, освен че бива прелъстен лесно от лукавия дявол, от своя страна също предава на другите лукавство и ги предизвиква с плътскостта си, нанасяйки вреда на болните души със своите духовни микроби.

– Отче, как човек може да стигне до състояние да вижда всичко чисто?

– Трябва да се очисти сърцето, за да може в него да обитава Божията благодат. Сърце чисто създай в мене, Боже (Пс. 50:12), нали така се казва в псалома. Когато сърцето – мъжко или женско – се очисти, тогава в него се вселява Христос и тогава човек нито съблазнява, нито се съблазнява, но предава на другите благодат и благоговение. Онзи, който внимава и пази духовната си чистота, запазва и божествената благодат. Така вижда всичко чисто, но оползотворява и нечистото. Използва и него за добро в духовната си работилница. От непотребните хартии прави чисти салфетки, листа, тетрадки и т.н., от парчетата бронзова сплав прави свещници и т.н. Обратно, онзи който приема лукавството и мисли лукаво, превръща дори и доброто в зло, подобно на някой военен завод, който и от златото прави куршуми и гилзи за снаряди, защото такива са машините в него.

Когато човек започне да прави отстъпки на греха, тогава почернява вътрешно, очите на душата му се размътват и вижда всичко като в мъгла. Такъв човек е осквернен от греха и грехът го обърква. Дори и чистото може да го види като греховно. Има хора, които не могат да повярват например, че някои младежи и девойки живеят непорочен и чист живот. Казват: „Днес е невъзможно такова нещо“. Клетите са толкова затънали в греха, че виждат всичко греховно. Хората, които са се сдружили с дангалаците1, не могат да повярват, че други са приятели с ангелите. Обаче нека не изискваме от свинете да се отнасят с благоговение към лилиите. И Христос е казал: не хвърляйте бисера си пред свините, за да го не стъпчат с краката си (Мат. 7:6). Затова онзи, който живее духовно, чисто, нека внимава да не допуска дързост в отношенията си със светските хора2, нито да им дава духовни права, за да не получи вреда и да не им нанесе вреда. Защото светските хора имат друг устав и друг типикар3 и не могат да различават светото миро от одеколона.

– Отче, външните изкушения могат ли да попречат на някого, който иска да живее близо до Христа?

– Не. От Христа може да ни раздели само недуховният ни живот. Това е работата на дангалака: да причинява съблазни и да сее злоба; да се бори с хората – кога жестоко, кога лукаво.

Христос ни обича и е близо до нас, когато живеем според волята Му. Затова, когато виждате, че се пораждат съблазни, не се страхувайте и не изпадайте в паника. Ако човек не се отнася към нещата по духовен начин, няма да види радост нито един ден, защото дяволът ще му намери слабото място и постоянно ще му причинява съблазни, за да го притеснява и разстройва – днес с едно, утре с друго, други ден с трето и т.н.


Нека ние не причиняваме съблазни

Да внимаваме доколкото можем ние да не даваме поводи и да не се създават грозни ситуации. Да не отваряме пукнатини пред лукавия, защото душите, които имат повредени помисли, претърпяват щета и намират повод да оправдаят себе си. И така можем от една страна да съзиждаме, а от друга – да рушим.

Веднъж бяха дошли в колибата ми няколко младежи – модерни момчета – и разговаряхме. В онзи ден трябваше да изляза от Света Гора. Когато разбраха това, тръгнаха и те да излизат навън и на корабчето дойдоха и седнаха до мен. С голям интерес ме питаха за различни духовни въпроси. Обаче някои от другите хора се съблазниха и ни гледаха много подозрително. Ако можех да предвидя, че някои ще се съблазнят, щях да взема мерки.

Светът е лукав. Трябва да се грижим да не причиняваме съблазни. Разбира се, не сме виновни тогава, когато не можем да вземем предварително мерки или когато нямаме опит за нещо. Но да не очакваме награда от Бога, когато от невнимание създаваме проблеми. Имаме награда, когато ние внимаваме, но врагът създава проблеми. Например някой ми казва, че съм в прелест. Първо ще видя дали съм в прелест или не. Казвам си: „За да го каже, значи нещо е видял в мене. Не го е казал просто така, от нещо се е съблазнил“. И се стремя да намеря онова, с което съм съблазнил брата, за да се поправя. Ако казва, че съм прелъстен, че съм магьосник, за мен е печалба, защото няма да се събира народ и ще остана на спокойствие. Но той, горкият, ще бъде наказан, защото причинява зло на Църквата. Не е ли жалко? И виновен съм аз, защото нещо не съм внимавал. Например някои тръгват да ми целунат ръка и аз ги тупам леко по главата. Друг вижда това и казва: „Прост монах е, пък ги благославя, като че е свещеник! На какъв се прави?“. Не са виновни те; аз не трябва да повтарям това.

– Отче, когато човек от невнимание причини съблазън, някои казват: „Остави го, той е невменяем“.

– Невменяем е онзи, който не може да мисли, а не онзи, който не внимава. Невнимателният запалва огън и не помисля, че ще стане пожар там, където го е запалил. Когато такъв човек запалва огън и обгаря и други души, имаме дълг да се молим и да изсипем по някоя кофа вода. Други пък са несдържани и буйни, благочестиви са, но имат и някаква вътрешна повреда. Когато чуят нещо, с което не са съгласни, не изследват дали са прави или не, но се хвърлят и правят всичко на пух и прах. На такива трябва понякога деликатно да им натискаме спирачката, а друг път, като спрат, да подлагаме пак деликатно някой камък под колата им, защото могат да тръгнат в обратна посока и да повлекат със себе си и други.


Източник: Свети Паисий Светогорец, Духовно пробуждане, том I, Изд. „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон.


[1] Виж речника в края на книгата – б. пр.
[2] Т.е. да не се държи свободно с тях, да не им разказва свои духовни преживявания, за да не дава право да го съдят и укоряват – б. пр.
[3] Определен монах, който наблюдава и ръководи изпълнението на църковния устав по време на богослужението – б. пр.