Да сипваш вода в пробит съд



Възлюбени в Господа мои братя! Послушайте, моля ви, онова, което по своя дълг ежедневно ви предлагам в слово; с радост приемете подаваните от мен наставления като душеспасителни и се погрижете с усърдие да ги изпълните заради вашето собствено благо. Вижте колко измамни и непостоянни са благата на този свят и колко малко са хората, които не се увличат от тях! Колко малко са тези, които не са поробени от сластолюбието, не са завладени от желанието за човешка слава, не са победени от сребролюбието, нито са уязвявани от тръните на грижите и житейските тегоби! 

И ето коя е причината човешкият помисъл да е така непостоянен и лесно променлив! Той може да се установи и задържи върху едно само тогава, когато отхвърли всичко тленно, тварно и видимо, когато прекрачи заобикалящата го тъмнина и се съразтвори с вечното, невидимото, постоянното и пребиваващото. Защото с каквото е зает помисълът, такова е и неговото състояние: ако се занимава с постоянното, той проявява постоянство, ако се занимава с непостоянното, той се вълнува. Вълненията на света показват, че благата му не са истински блага; а вълненията на помисъла дават да се разбере, че състоянието му е неподобаващо. Но какъвто е помисълът тук, такава ще е участта на душата там.

Огледайте се наоколо и вижте: всичко в този вълнуващ се свят има начало и край – тук започва и тук свършва; но човешката душа, като сила, единствено невидима сред видимото и мислена сред телесното, приема начало оттук, но не престава тук, а преминава там като безсмъртна. Докато се намира в това тяло, посредством него вижда и познава вещественото; но щом се отдели от него, в същия час се отделя и от общението с всичко веществено, престава да го вижда и да размишлява за него, а встъпва в отношения с невидимото и мисленото и е заета с него. И ако сияе със светлината на Христовите заповеди, встъпва в безпределната светлина на всеблагото Божество и вкусва велика и безкрайна радост; ако пък е обкръжена с мрака на прегрешенията, преминава – уви за мене! – в нескончаемата тъмнина, съразтворена с изгарящия огън.

И тъй като това наистина е така и вие сами го признавате, защо още се бавим и не бързаме да избегнем онзи горчив мрак? Защо казваме горко на сребролюбците, славолюбците и сластолюбците, а не се стараем да познаем и почувстваме, че се намираме в същото състояние, че и сами сме сребролюбиви, сластолюбиви и славолюбиви? Защо казваме, че наистина са блажени онези, които търсят Бога и възлагат цялата си надежда само на Него единия, а не усещаме своето собствено нещастие, като се отдалечаваме от Бога и не възлагаме упованието си на Него? Защо мислите, че вярвате в Бога и Го изповядвате, а на дело не искате да Го знаете и не вярвате на думите, които ни говори? На какво се надявате, когато оставяте истинските и вечни блага и изцяло се отдавате на суетните и тленните?

Кажи ми, брате мой, как тъй казваш: зная всичко това, зная, че съм смъртен и всичко видимо преминава като сянка, че смъртта е неочаквана и няма определен час, че славата на праведните е вечна, а срамът и мъчението на грешниците са нескончаеми, но въпреки това не избягваш злото? Ако ти, както казваш, виждаш и знаеш всичко, как се препъваш като слепец и в действителност се явяваш цял помрачен и безчувствен душевно и телесно? Щом знаеш какво е добро, защо като неразумен вършиш зло? Щом знаеш,че всичко видимо преминава като сянка, защо не се срамуваш да се радваш на сенки и си събираш за съкровище тленното и временното? О, възлюбени! Или не забелязваш, че като неразумно дете сипваш вода в пробит съд, и си мислиш, че си разумен? Голямо зло е, когато някой падне в самомнение, когато мисли , че знае, а не знае, или че има, а всъщност няма: защото като си въобразява, че знае или има, вече не се грижи да познава и да придобива и остава с празни ръце.

О, човече! Вярваш ли, че Христос е Бог? Ако вярваш, бой се от Него и пази заповедите Му. Ако не вярваш, попитай самите бесове и от тях, на които си се поробил и които следваш, познай, че няма друг Бог освен Него и че Той е Владетелят, Съдията и Царят на всичко, Творецът на света и Господ на Живота, неизречената и непристъпна Светлина. При Неговото пришествие пред лицето Му ще изчезнат Неговите врагове и всички, които не са изпълнявали заповедите Му, както при изгрева на слънцето изчезва нощната тъмнина. Той вечно ще пребъде с праведните и праведните ще пребъдат с Него, като се сподобят с блаженството да Го съзерцават според вярата им към Него; и когато засияе светлината Му, грешниците ще се покрият с тъмнина, когато дойде време за прослава, ще бъдат посрамени, когато настъпи радост, ще са поразени със скръб и предадени на мъки в безпощадния пламък на огъня, според техните страсти и грехове, а праведниците ще бъдат украсени с венци по многото си добродетели.

Ето какво намерих в Божествените писания и какво научих от тях и за да ви убедя в същото, побързах да напиша това, поради своята любов към вас! Аз ви изложих всичко, не скрих таланта, не завидях на вашето спасение. От този час нататък всеки сам да избира каквото му е угодно. Аз изпълних дълга си към вас заради нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава и власт во веки веков. Амин.


Автор: св. Симеон Нови Богослов
Първоизточник: “Св. Симеон Нови Богослов, Творения, Том 1,
Славянобългарски манастир Св. Вмчк. Георги Зогроф” 27 слово
Икона: Δόγμα