Буквата на закона убива или нещо полезно против фанатизма



Веднъж  казах  на  едного:  “Ти  какъв  си?  Воин  на  Христа  или воин на  изкусителя? Знаеш  ли,  че  има  и воини на изкусителя?”. Християнинът не трябва да бъде фанатик, но да има любов към всички хора. Който безразсъдно замерва другите с думите си, дори и думите му да са правилни, причинява зло.

Запознах се с един писател, който беше много благочестив. Но в разговорите си с мирските хора той използваше груб език, който обаче имаше дълбочина и разтърсваше душите им. Веднъж сподели: “На една сбирка казах на някаква госпожа това и това”. Но по начина, по който ѝ го беше казал, я беше осакатил. Беше я посрамил пред всички. Казах му: “Виж какво! Ти хвърляш по другите златни венци, украсени с диаманти, но така както ги хвърляш, нараняваш главите им – не само на чувствителните, но и на по-устойчивите хора!”. Нека не замеряме хората с камъни... по християнски. Който изобличава пред други хора някого, който е съгрешил, или говори с пристрастие за някое лице, такъв не е движен от Божия Дух, но от друг дух. Начинът на действие на Църквата е любовта и той е различен от начина, по който действат законниците. Църквата гледа на всичко с дълготърпение и се стреми да помогне на всеки, каквото и да е извършил, колкото и грешен да е.

Виждам у някои благочестиви хора една странна логика. Имат благочестие, имат желание за доброто, но е необходимо и духовно разсъждение и широта, та благочестието да не се съпровожда от тесногръдие или твърдоглавост. Основата е в това човек да притежава духовно състояние, за да има духовно разсъждение. Иначе си остава в “буквата на закона”, а “буквата на закона убива”. Който притежава смирение, никога не се прави на учител. Слуша другите, а когато поискат мнението му, говори смирено. Никога не казва “аз”, но: “помисълът ми казва” или “Отците са казали”. Тоест, говори като ученик. А човек, който мисли, че е способен да поправя другите, притежава силен егоизъм.

– Отче, когато човек иска да стори нещо поради добро намерение, а стига до някаква крайност, това означава ли, че липсва разсъждение?

– Означава, че в действията му има егоизъм, а той не разбира това, защото не познава себе си. Затова стига до крайности. Често някои започват движени от благочестие, а къде стигат! Както например иконобожниците и иконоборците. И едното е крайност, и другото е крайност! Първите стигнали дотам, че да остъргват Христовата икона и сипват прахта в светата Чаша, за да стане по-свято Причастието. А другите горели иконите и ги хвърляли... Затова Църквата се принудила да постави иконите високо и когато утихнал раздорът, отново ги свалила ниско, за да им се покланяме и да отдаваме почит на изобразените на тях лица.


Източник: Свети Паисий Светогорец, ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ, том II, Изд. “Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.



Коментари

  1. Фанатиците отблъскват хората от Църквата! Вземете мерки срещу тях... Заради такива като тях българските православни храмове са празни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И вие затова въобще не влизате, нищо че има 10 Божии заповеди.
      Ама много сте горди бе! Не знаете ли, че Гордостта е един от най-големите грехове!
      Бог да ни помага, да ни прости прегрешенията си и когато му дойде времето, да ни приеме в царството си!

      Изтриване
    2. С тази агресивност ли ще ме привлечете към църквата? Фарисеи! Говорите за добро, а вършите зло.

      Изтриване

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите от читатели, разположени под публикациите.