Буквата на закона убива или нещо полезно против фанатизма



Веднъж  казах  на  едного:  “Ти  какъв  си?  Воин  на  Христа  или воин на  изкусителя? Знаеш  ли,  че  има  и воини на изкусителя?”. Християнинът не трябва да бъде фанатик, но да има любов към всички хора. Който безразсъдно замерва другите с думите си, дори и думите му да са правилни, причинява зло.

Запознах се с един писател, който беше много благочестив. Но в разговорите си с мирските хора той използваше груб език, който обаче имаше дълбочина и разтърсваше душите им. Веднъж сподели: “На една сбирка казах на някаква госпожа това и това”. Но по начина, по който ѝ го беше казал, я беше осакатил. Беше я посрамил пред всички. Казах му: “Виж какво! Ти хвърляш по другите златни венци, украсени с диаманти, но така както ги хвърляш, нараняваш главите им – не само на чувствителните, но и на по-устойчивите хора!”. Нека не замеряме хората с камъни... по християнски. Който изобличава пред други хора някого, който е съгрешил, или говори с пристрастие за някое лице, такъв не е движен от Божия Дух, но от друг дух. Начинът на действие на Църквата е любовта и той е различен от начина, по който действат законниците. Църквата гледа на всичко с дълготърпение и се стреми да помогне на всеки, каквото и да е извършил, колкото и грешен да е.

Виждам у някои благочестиви хора една странна логика. Имат благочестие, имат желание за доброто, но е необходимо и духовно разсъждение и широта, та благочестието да не се съпровожда от тесногръдие или твърдоглавост. Основата е в това човек да притежава духовно състояние, за да има духовно разсъждение. Иначе си остава в “буквата на закона”, а “буквата на закона убива”. Който притежава смирение, никога не се прави на учител. Слуша другите, а когато поискат мнението му, говори смирено. Никога не казва “аз”, но: “помисълът ми казва” или “Отците са казали”. Тоест, говори като ученик. А човек, който мисли, че е способен да поправя другите, притежава силен егоизъм.

– Отче, когато човек иска да стори нещо поради добро намерение, а стига до някаква крайност, това означава ли, че липсва разсъждение?

– Означава, че в действията му има егоизъм, а той не разбира това, защото не познава себе си. Затова стига до крайности. Често някои започват движени от благочестие, а къде стигат! Както например иконобожниците и иконоборците. И едното е крайност, и другото е крайност! Първите стигнали дотам, че да остъргват Христовата икона и сипват прахта в светата Чаша, за да стане по-свято Причастието. А другите горели иконите и ги хвърляли... Затова Църквата се принудила да постави иконите високо и когато утихнал раздорът, отново ги свалила ниско, за да им се покланяме и да отдаваме почит на изобразените на тях лица.


Източник: Свети Паисий Светогорец, ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ, том II, Изд. “Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.