„Благородната” клетва





– Отче, правилно ли е човек да казва за онзи, който върши несправедливост спрямо него: „Бог да му въздаде”?

– Който казва това, става за смях на дявола и не разбира, че по този начин той, така да се каже, кълне „благородно”. Има  някои, които  казват, че са чувствителни и имат любов и деликатност, и уж  понасят несправедливостите на другите, но казват: „Бог да им въздаде”. Всички хора в този живот полагаме изпити, за да преминем в другия, вечния живот, да спечелим рая. Помисълът ми казва, че това „благородно” проклятие в духовно отношение се намира под тройката[1] и не е позволено на християнина, защото Христос не ни е учил на такъв вид любов, но на такъв: „Отче! Прости им, понеже не знаят що правят” (Лук. 23:34). Така също и най-хубавото благословение от всички е, когато ни проклинат несправедливо, да понасяме това мълчаливо и с доброта. Когато ни наклеветят или онеправдаят лекомислени или лукави хора, които имат злоба и изопачават истината, добре е, ако можем, да не желаем да бъдем оправдани, когато несправедливостта се отнася само до самите нас. Нито пък да казваме: „Да им въздаде Бог”, защото и това е проклятие. Добре е да им простим от цялото си сърце и да помолим Бога да ни даде сили, за да можем да понесем товара на клеветите и да продължим духовния си живот (колкото е възможно по-незабелязано). Нека хората, които имат обичай да съдят и да осъждат, да продължават да ни онеправдават, защото по този начин ни подготвят златни венци за истинския живот. Естествено тия, които са близо до Бога, никога не кълнат, защото нямат в себе си злоба, но само доброта; и каквото и зло да захвърли някой по тези свети люде, то също се освещава и те чувстват голяма вътрешна радост.


Източник: Свети Паисий Светогорец, С болка и любов за съвременния човек, том I, Изд. “Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.
Икона: Βημα ορθοδοξιας


[1] Тоест най-ниската оценка, с която вземаме някой изпит - б. пр