За Велика сряда


В деня на Светата и Велика сряда се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя (Мат. 26:6-13, Марк. 14:3-9). След като успяла да влезе в дома, където бил Христос, жената, носеща алабастрен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелствува почитта си към Него. В бързината, да не ѝ се пречи на доброто намерение, тя счупила съда, за да може по-лесно да се разлее мирото.

Скъпоценното миро струвало триста динария (Марк. 14:5), затова някои възнегодували против нея: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение". За това ѝ усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата  осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''. Да се  опомним и ние за нашето духовно състояние и да се разкаем за греховете си, та с нашите покайни сълзи да "помажем" Господа като оная разкаяла се жена.

В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк. 14:10-11, Лук. 22:1-6). И ние се замисляме: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.

Бог да ни помага!


Източник: Pravoslavieto.com
Икона: Saint.gr