Страхът от последните времена


Християните винаги са искали да знаят за последните времена, за това какво ще стане. Проблемът започва, когато започнем да отдаваме по-голяма тежест на последните времена, на това, което ще дойде, на това, което ще стане, на бъдещето. Това е проблем, защото дяволът много иска да се занимаваме с тези две неща, които не ни принадлежат – миналото и бъдещето. Миналото го няма, вече не ни принадлежи, не можем да го променим. 

Въпреки това си мислим: Ако не бях направил това; ако бях направил другото, ако беше станало другояче, със сигурност днес щеше да бъде по друг начин. Голяма клопка от дявола. Бъдещето – “Какво ще е, ако стане това и това? Какво ще правя, ако стане еди-какво си? Ако еди-кой си ми каже така, аз така ли трябва да му кажа?” Ако стане едно, ако стане друго…

Бъдещето не ни принадлежи. Не знаем дали утре ще бъдем живи. Дяволът иска да мислим именно за тези две неща, които не ни принадлежат – миналото и бъдещето – за да не мислим за единственото, което ни принадлежи – настоящето, сегашния момент. Ако спечелим сегашния момент, нито миналото, нито бъдещето ще бъдат загубени. Именно затова дяволът се опитва да всее объркване и това е една от отличителните черти на времената, които ще предшестват идването на Антихриста.

Господ не ни е открил кога ще дойде, “Това не е ваша работа”, казва ни Той, но по някои от белезите разбирате дали приближава онова време, както когато виждате дърветата да цъфтят и знаете, че идва лятото. Факт е, че през последните десетилетия това мистериозно число 666 започна да се появява много предизвикателно и прекомерно дори там, където няма никакъв смисъл – виждали сме го върху табели на барове, върху пластмасови легени, в които перат домакините; на места, където умът не може да си представи. Защо? Християнинът вече не знае какво и на кого да вярва. Всички са объркани. Защо? Защото нашата вяра страда. Не сме християните, които трябва да бъдем. Не сме християни, които знаят, че са под Божие око, че са в прегръдката на Христос и на Света Богородица; ние сме християни, които не могат да разберат, че не са сами.

Не сме сами. Ние сме част от Христовото тяло и не го разбираме, защото не го живеем; защото сме се отдалечили от Тайнствата на Църквата. Иначе виждаме знаците и белезите, но те не трябва да ни объркват и да ни влияят. Кои са те ли? Един куп. Ще ви дам пример.

Когато дойдат последните времена, любовта на мнозина ще охладнее. Ще изстине любовта на хората. Хората няма да имат вече радост помежду си. Виждаме това: как всеки ужасéн се затваря у дома си при семейството, мислейки, че е в крепост, но не знае, че врагът вече е вътре.

Кръстихме един англичанин, направихме го православен. Той отиде в Англия при своя брат – Павел, който беше милионер; женен, но не се разбирал добре с жена си. Тъй като бил доста болен, приближавал края му и го чул един ден да казва на жена си:

– Предпочитам да оставя богатството си на носорозите, отколкото на тебе!

Кой знае за какво са се скарали. Той починал, отворили завещанието му и всички като гръмнати видели, че завещал всичките си милиони на носорозите от зоологическата градина в Лондон – при положение, че съществуват деца, които умират от глад; деца, които искат да следват и не могат; болни, които се нуждаят от лечение и нямат пари. 
В едно списание четох, че един милион и половина британци – не един, не двама, не десет – пишат в завещанието си, че искат цялото им имущество да остане за домашния им любимец, за кучето или котката, според скорошно проучване, направено от уеб-сайт за икономически анализи. Ето как любовта на хората вече е умряла. Ето ви белег, от който разбираме, че наближават последните времена.

И тук, в Гърция, когато някои бяха застрашени, другите мълчаха. Хора, които имаха власт и можеха да говорят. Сега, когато посегнаха на техния джоб, правят стачки. Защото – казват – несправедливо ни намалиха заплатата за трети пореден път! Когато им повишаваха заплата, те мълчаха. Ето отсъствието и недостигът на любов.

Друг белег (където, странно, нещата вече са извън релси) – това, което започна като сексуална революция. Хората съвсем полудяха. Децата от малки биват водени към това да задоволят всяка своя страст, да претендират за своите права; само права имат, задължения – не. Имат права и настояват за тях. Случайно гледах по телевизията филм. Някакви 10-13 годишни малчугани, където единият казваше на другия:

– Спри бе, не говори, не крещи, да не разберат, че сме 13-годишни и още сме девствени и да станем за резил!

Дотам се принизихме. Сещам се за снимка от демонстрация преди много години, най-малкото преди 50 години, как едно 6-годишно момиче държи малък лозунг, на който пишеше – „Долу девствеността!” Това ли е занимавало шестгодишното момиченце? Това?! За да видим как постепенно нещата се направляват, за да може завършекът да бъде естествен. Оттогава започнаха да претендират за своите права, за да стигнем до най-невероятни случаи.

Една книга, ако има успех, я четат – поне в Гърция – 10 000, 20 000, 50 000 души и това се счита за голям успех. Един филм с първата прожекция го гледат милиони хора. В един такъв филм две жени, „съпруги”, са отгледали деца, които се чувстват добре, трижди щастливи, уравновесени, така ги рекламира филмът и търсят да намерят кой е бащата…

Никой не се занимава с хомосексуалните двойки и никой не се интересува от тях; това се счита за личен въпрос. Да правят каквото искат, но да имат права и да настояват да имат дете… Не се ли запитаха някога – това дете няма ли право да има баща и майка? Ще гледа две жени и едната ще нарича мамо, а другата татко? Защо? Ще гледа двама мъже и единият ще е татко, а другият мама? Как ще израсте това дете? С какви психологически проблеми? То няма ли право на нормален живот? Това се премълчава. Във филма се показва, че децата са щастливи, пораснали, много хубави, нямат проблеми, а проблеми имат родителите.

Дотам стигнахме. “Викът на Содом и Гомор стигна до Мене”. Не съдим личните проблеми, а това, че искат да ги наложат на други, задължават другите да се съгласят, излъчват го и го рекламират. Вижте какво става по телевизията… С това прекомерно рекламиране, показване и разкрасяване се опитват да те накарат да се чувстваш расист, ако не се съгласиш с тях.

Бях в чужбина на гости на един прекрасен човек – евреин, който ми каза: “Геронда, в нашата страна от трима души един е гей – но не защото е такъв, а защото е модерно”. Това рушене на устоите е едно от явленията и белезите на последните времена. Да се разруши това, което досега крепеше хората, да се разруши семейството, да се разруши общото (църковно) събрание и молитва към Единия Бог, да се нанесе удар върху религията, да се нанесе удар върху нашата история, историята на всеки човек, на всяка държава.

И естествено, когато искат да направят някакво зло, не го казват ясно и без заобикалки, а го обосновават, опитват се да намерят аргументи и, съобразно интелигентността на всеки, нещата се придвижват. Но я си помислете, просто си помислете. Защо всичката тази омраза е насочена срещу Христос? Защо особено срещу Него? Чухте ли някога някой да казва нещо за Буда? Аз не съм чул. Кой се осмелява да каже нещо за Мохамед? За Христос – всичко срещу Него. Завчера бях тук наблизо, по друг повод. По телевизията даваха филм, аз имах друга работа в съседната стая и гледам човека, на който бях на гости, да идва разгневен:

– Какво има? 
– Остави! Идваше ми да счупя телевизора.

Даваха филм, в който прочут герой – киноартист ругаел грубо Христос. Защо Христос? Предполага се, че тази държава е християнска. За да дойдем по-наблизо. В нашия си хал. Тук (в Гърция) въстават, когато се посяга на джоба им. Кой Бог имаме? Както се казва в Евангелието, там, където е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни. Това, което считаш драгоценно за себе си, на него си отдал сърцето си – на твоето отечество, вяра, ближен или джоб. Затова от всички страсти само една Бог е нарекъл божество. Никоя друга страст Христос не е нарекъл божество, само една – сребролюбието, скъперничеството. Никой не може да служи на двама господари – на Бога и мамона (парите).

Бях в един манастир. В библиотеката на манастира видях хубаво килимче на стената – Света Богородица Пътеводителница с Христос в прегръдката й. Казах:

– А, това е хубаво!
– Да! Знаеш ли какво е? – ми каза библиотекарят.
– Украшение за стена.
– Не! Донесоха го от Истанбул. Било е входна изтривалка на магазин – да си изтриват нозете тези, които влизат вътре!

Да изтриват нозете си в лицето на Христос и Света Богородица! Изпратиха ми и един имейл с дервиши, които танцуват върху лицето на Христос и Света Богородица. Защо? Не ви ли прави впечатление? Христос, а не Буда, не Шива, не който и да е друг. Дяволът знае от Кого се страхува. Някога ще осъзнаем ли, че за да мрази дяволът толкова много Някого, това означава, че този Някой е враг на дявола; Той може да унищожи дявола и дяволът трепери и се страхува от Него?

От войната, която се води срещу Христос разбираме колко силен е Онзи, Когото обичаме. Апостолът казва, че този, който отрича, че Иисус е Христос, е антихрист; този, който отрича Отца и Сина. Защо да чакаме да дойде Антихриста, когато вече сме приели толкова антихристи без да протестираме или пък протестираме много вяло?

Антихристът ще дойде. Кога ще дойде не ни интересува. Св. Ириней казва, че е по–сигурно и безопасно да чакаме да видим как ще свърши всичко това, отколкото да търсим да разберем кое е името му и кога точно ще дойде Антихристът. Ама и да дойде Антихристът, какво ще прави? Тези, които управляват света днес, ще го оставят безработен, защото работата му я вършат днес хората.

Съществуват два типа човеци. Не трябва да бъдем нито като едните, нито като другите. Едните не знаят, не вярват, не знаят, че ще дойде Антихрист, не знаят дори, че ще съществува и ще дойде. Другите, другата крайност са тези, които прекаляват с подчертаването на силата на Антихриста и му дават по-голяма стойност от тази, която има. Така стигаме до другата крайност – да виждаме навсякъде неговото присъствие.

Първите отсега се подчиняват, смятат за естествено да пожертват личния си живот и свобода, да се превърнат в номер, за да живеят комфортно, да се насладят на земните блага. Те се поддават на третото изкушение към Христос:

Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш” (Мат. 4:8-10)

Заради тази слава и наслада те се кланят и приемат всяко следене и поробване на личния им живот. Това става лека-полека. Когато врагът иска да постигне нещо, той се грижи първо да намери подходящи сътрудници, които ще го налагат, ще го рекламират като нещо безопасно, хубаво и правилно. Така тези хора лека-полека се подчиняват на антихристите. Св. ев. Йоан казва, че вече има много антихристи. Тези хора, научени през целия си живот да отстъпват, да се съгласяват, да приемат, да се покоряват и кланят, когато дойде Антихристът, ще правят същото и спрямо него. Ще приемат неговия печат, за да могат да купуват и да продават. Въпросът е, че неговата работа и сега я вършат антихристите. Ако се научим да се подвизаваме, да се съпротивляваме, да воюваме, и след това ще имаме този смел дух.

Един писател казва: Ако се държиш като плювалник, не се оплаквай, когато плюят по тебе. Човек недоумява как един народ, който е воювал, за да изгони завоевателите, успя да падне толкова ниско. Ходих в Кипър и кипърците се чудеха: Ние се удивявахме на гърците, които се бореха, които правеха демонстрации, които събаряха правителства, които правеха едно, правеха друго. Сега какво ви стана?

Едната крайност е да игнорираме Антихриста, неговите оръдия и подготовката, която вършат, за да бъде всичко по-лесно, когато той дойде: да не намери много религии, където всяка да воюва с него, да не намери нито една държава, която да му се съпротивлява. Всички заедно да паднат, за да му бъде по-лесно.

Сега стигаме до другата крайност – до онези странни християни, които дори не знаят какви християни са, които не могат да разберат великата тайна на вярата, заради която 2000 години хората са били клани и която още явява светци. Самозабравихме се. Това са човеци, които живеят монотонен, всекидневен живот, без никакъв интерес; чувстват, че са нищо, че никой не им отдава значение – и в това незначително ежедневие внезапно започват да си мислят: след като Антихристът идва, трябва да намерим неговите белези. След като Антихристът идва и аз съм християнин, значи съм в опасност, в риск; но значи и аз самият съм нещо важно, след като самият Антихрист ще се занимае с мене, ще ме преследва, ще иска от мен да се отрека от вярата си; значи, трябва да воювам с него. И дори преди да станат всички тези неща, тези хора са започнали да се подлудяват и търсят да намерят врага; те навсякъде виждат Антихриста. От най-сериозните до най-незначимите неща. Естествено, и тези неща съществуват. Споменах ви за прекомерно налаганото число 666. Но от това знание до това да се плашим да ядем нещо, защото върху опаковката му имало бар код – “Това е Антихристът!” – да ми казва някой за една консерва? Къде е, бре, християнино мой – му казвам – бар кодът? Върху кутията. Отвори я, изяж консервата, изяж яденето и хвърли Антихриста в кофата за смет. Кой те кара да ядеш консервената кутия, върху която е бар-кодът? Спряхме да мислим логично.

“Няма да взема тези лекарства! Върху тях има числото 666!” – и се налала друг да извади лекарствата от кутията, за да може човекът да ги вземе и да не умре. Друг пък не искаше парите, защото върху тях имало числото 666 – и ги взима друг, за да направи покупките.

Попадна ми една книга в ръцете. Нямаше да я забележа, ако не бях видял, че има 21 издания. Знаете ли какво означава 21 издания? Написала я една жена, която никой не знаел, но внезапно открила, че е значим човек. Защо? Антихристът щял да воюва с нея, защото е християнка и трябвало и тя да се организира, да открие кои са предтечите на Антихриста – и написала някакви абсурдни неща…

Сами се предлагаме за осмиване. Един светогорски игумен ми каза: Мнозина ще ядат хляб от Антихриста! Преди да дойде Антихриста. Ето госпожата – натрупала цял куп пари, да е жив и здрав Антихриста, който напълни портомонето й! И тя, която не била никоя и не я знаели, сега е известна и е писателка.

И тъй, нашият ум трябва да отиде на мястото си, да внимаваме какво става, защото ще стигнем до крайности, където ще станем причина за осмиването на християнството. Нека бъдем сериозни. Никого не плашете! Този, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света (1 Йоан. 4:4).

Но веднага този тип християни те нападат: "Премълчаваш , че идва Антихристът, не информираш хората, че Антихристът идва!"

– Научи ли – ми казваше един отец преди 30 години – Антихристът се е родил! Сега е на 20 години.

Нищо не казах, защото ако кажех, нямаше да зная как да си тръгна. След 10-15 години го гледам, обзет от паника, да ми казва:

– Научи ли? Антихристът се е родил. На 20 години е!

Беше забравил какво ми каза преди 15 години. Погледнах го и му казах:

– Добре, още ли е на 20 години? Не можа ли да порасне? Преди 15 години ми каза, че бил на 20 години. Още ли е на толкова?

Защо трябва постоянно да сме на тръни, постоянно да сме в паника, за да се чувстваме живи и християни? Не можем ли да бъдем естествени християни, които знаят Кой ще бъде Победителят в историята, Когото по собствена воля сме възлюбили и приели като наш Бог?

В Кайро имаше някакви протести наскоро и в излъченият видео-репортаж от една медийна компания сред протестиращите се виждаше как един зелен конник върху зелен кон минава сред тълпата. Паника в целия свят. Предадоха го всички канали, пуснаха го в интернет, препращаха го по имейли. Зеленият конник от Откровението! Идва краят на света! Дойде краят на света! Започна краят на света! Хората не мислят, вече са спрели да мислят. В Откровението се казва „И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък… И излезе друг кон, риж… И видях, ето вран кон… И видях, и ето сив кон” (6:2-8).

Виждаме, че се говори за цвета на коня, но никъде не се споменава, че ездачът има същия цвят като на коня и че съответно ездачът е бял, риж, вран, сив. Откъде се появи това? Помислете малко. Осмиват ни именно защото не знаем значението на думите. Сив не означава зелен. Не се говори за зелен ездач и зелен кон. Въпреки това настана такава паника. И на мен ми го изпратиха. Къде остана умът ни, защо оглупяхме така? Защо трябва да сме в опасност, за да чувстваме, че сме нещо? Христос ни е възлюбил по такъв начин, че е пролял кръвта Си с такива мъчения за нас – това трябва да ни кара да се чувстваме значими. То не е ли достатъчно? Защо другите трябва да ни се занимават с нас, за да се почувстваме, че сме нещо? Внимавайте, защото става въпрос за болно психологическо състояние.

Не е християнин този, който има нужда Антихристът да го преследва, за да се чувства важен; за да чувства, че съществува; за да чувства, че е ценен. Християнинът е този, който знае, че Някой е платил с кръвта Си, за да го направи Негов брат и част от Неговото Tяло.

Някои казват: в личните карти има числото 666, в другите карти също е скрит номерът! Не трябва да приемаме картата, не трябва да приемем това, не трябва да приемем онова, защото в тях има 666!

Какви са тия безумия? И го казват хора, които смятат, че са християни. Ако нещо оковава нашата свобода, ако нещо ни поробва, ще се противопоставим. Няма да се подчиним. Ще се борим с това и ще умрем, за да не го приемем. Кой ви каза, че една лична карта, друга карта или някой документ, който премахва свободата ти, можеш да приемеш, ако в него няма 666? И кръст да има, няма да го приемеш! Нападнаха нашата родина, нахлуха, поробиха страната ни, носеха кръст върху себе си, но ние взехме оръжията и ги изгонихме; убиваха ни, но ги изгонихме. Не разбират колко безумни са онези, които казват: “Не трябва да го приемеш, защото има 666, но ако няма 666, ще го приемеш!” И в същото време да поробват свободата ти, която Самият Бог уважава? Бог уважава твоята свобода – ще оставя ли човек да ми я отнеме? Тези, които казват: “Не го приемайте, защото има 666!” вършат делото на дявола, защото всъщност казват: “Ако го няма (числото), приеми го!” Не! Ако поробва свободата ти, няма да го приемеш!

И защо ограничаваш опасността само до християните? Внимавайте. Ето и едно друго объркване. Когато дойде Антихристът и поиска да ти сложи печат, той няма да поиска да сложи просто един печат, за да можеш да продаваш и да купуваш, а ще поиска да заеме мястото на Христос в твоя живот, той да бъде на мястото на Христос. Няма да иска от тебе просто да ти сложи печат. Ще поиска от теб да отхвърлиш Христос като Бог и да приемеш него като бог. Кой иска днес от теб нещо подобно? И да настава такава паника? Кой ви каза, че ако ви дадат нещо, в което тайно ще присъства числото 666, значи сте се отрекли от Христос и сте тръгнали с Антихриста? Впрочем, ако един политик от атеистична партия стане президент и тайно поставим върху гърба му кръст, какво ще означава това – че той е християнин? Не го знае, не е усетил, че носи кръст; и какво, станал ли е християнин? Това всъщност твърдят тези, които казват, че ако вземеш нещо, което тайно има числото 666, си се отрекъл от Христос. Не. Ще се отречеш от Христос, когато кажеш: “Приемам печата, ставам твой следовник и се отричам от Христос”. Още никой не е искал от нас нещо подобно.

Нека внимаваме. Това са две крайности, а крайностите са от дявола. Не ни интересува печата на Антихриста, защото, когато се кръстихме, чрез ръцете на свещеника, чрез Тайнството на Църквата, Христос ни запечата със свето миро и имаме печата на Светия Дух. Оставете следовниците на Антихриста да приемат техния си бог и неговия печат. Ние сме направили нашия избор. Защо да гледаме и да подчертаваме толкова много това, което се казва в Откровението – че Антихристът ще поставя печати? Всички, които всяват този ужас, премълчават казаното в Откровението – ще Божиите раби ще бъдат запечатани по челата, така че да не бъдат повредени, да не бъдат в опасност. Ангелите слагат печат на християните, за да не са в опасност. Чули ли сте някога това? И ако сте го чули, колко пъти? Сравнете колко пъти сте чули за печата на Антихриста и колко пъти това:

И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки: не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог” (Откр. 7:2-3).

Някой казал ли ви е това? Разбирате ли сега, че съществува нещо болно в цялата тази история с печата на Антихриста? Какви християни сме? Вярваме ли в Христос? Ако да, тогава ще повярваме и на думите, които Той ни казва – “Няма да оставя сираци, няма да ви оставя сами, ето, Аз съм с вас до свършека на света!” Ако това беше измама и не важаха тези думи, изобщо не трябва да сме християни. Ако Го приемаме като Бог и Неговото слово – като слово, което ни спасява, ще приемем и това.

Внимавайте! Веднъж един баща видял в храма дявола пред себе си да го гледа. Разпитвах го много за това. Първото което разбрах – каза той – беше, че в този момент имах пред себе си най-големият ми враг; че в този свят няма да имам никакъв друг враг, освен този, който стоеше пред мен и ме гледаше. Целият замръзнах, замръзна сърцето ми, косите ми се изправиха и единственото, което можех да направя, беше да затворя устата си с ръка, за да не излязат виковете, които от ужас напираха в мен, за да не разберат другите отци около мен какво ставаше. Разбрах, че няма да имам друг враг като този.

Знаете ли дяволът колко ни мрази? Не можете да си представите. Защо? Защо вижда, че това, в което той не успял – да стане бог – той, който бил по-висш от ангелите, го постигат човеците, които имат тела, които имат плът и кости. Не може да преглътне това. Няма да имаме по-голям враг от дявола.

Един старец ми каза:

– Ако Бог оставеше едно дяволче, не самия сатана, едно дяволче свободно за 5 минути, да му каже, че за 5 минути е свободно на земята да прави каквото иска, за 5 минути няма да остане жив човек!

Но виждаме, че сме живи; виждаме, че животът ни продължава. Ако едно дяволче би могло да направи такова зло, защо не го прави самият сатана? Осъзнавате ли какво става? Самият сатана не може нищо да ни направи. Защо? От какво се страхува? От нашата святост ли? Слепи сме, ако мислим така. От какво се страхува? От нашите добродетели? Кои добродетели? От какво се страхува? От Христос, от светците, от Света Богородица, от Светия Дух, Който ни е обгърнал и ни пази.

Бог ни пази от сатаната. Виждаме хора, които не са можели да понесат и едно малко убождане, а сетне понесли мъчения и това да ги разчленят заради Христовата любов. Как са постигнали това? Чрез силата на Христос. Чрез благодатта на Светия Дух. Как са успели да бъдат живи след смъртта си толкова години и да се явяват днес и да ни говорят? Посред бял ден, не в екстаз или насън, а чрез силата на Христос, чрез благодатта на Светия Дух. Затова ви казах, че Този, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света (1 Йоан 4:4).

Помислете малко: ако от самия сатана не се страхуваме, защото ни пази Христос и Светият Дух, от Антихриста ли ще се уплашим? От обслужващия персонал? От слугата? Самият сатана не може да ни направи нищо, неговият слуга ли ще ни навреди?

Един известен архимандрит-проповедник казва: “Не се страхуваме от число – има предвид числото 666 – а от нашите безчислени грехове!” Ако ние не навредим на себе си, никой не може да ни навреди. Защото Христос възкръсна и демоните паднаха. Оставете Антихриста за онези, които го очакват. Колкото повече се забави Антихристът, толкова по-добре за тях. Нима не знаем как ще свърши историята? Той ще бъде хвърлен в огъня. И тъй, ако той дойде, тяхната глава ще изяде. Нека дойде, защото след него ще дойде Христос.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!



Автор: Старец Никон Светогорец
Източник: www.pravoslavie.bg
Превод от гръцки: Константин Константинов
Икона: Правжизнь