Слова на утешение и мъдрост


Веднъж, когато бях огорчен от това, че не намирах ответна обич у някои хора, старецът ми каза: „В наше време хората искат да ги обичат и заради това търпят поражения. Истината се състои в това да не се интересуваш обичат ли те, но да се вълнуваш от това, ти самият обичаш ли Христос и хората. Само така можеш да запълниш съществуващата в душата пустота.

******

Един духовен син на стареца, който винаги с голяма готовност му помагал в работата по манастира, имал една слабост, с която никак не можел да се справи. Той обичал хубавата храна и доброто вино. Този човек ми разказа следното: „Една вечер бях на гости у приятели. Вечерята премина в топла семейна атмосфера. На масата имаше прекрасни блюда, вкусно заешко месо и много хубаво вино. Ние хапнахме, пийнахме малко повече, отколкото трябваше, и късно, около полунощ, се разделихме. Когато се прибрах вкъщи, легнах да спя. Но какво ти спане. Не можех да затворя очи и дълго останах буден в постелята. В стомаха усещах тежест, главата ми шумеше. Това продължи достатъчно дълго. Чувствах се доста недобре. Около 03:00 ч. през нощта зазвъня телефонът. Кой би могъл да е по това време? Навярно някой е объркал номера, помислих аз. Вдигнах слушалката,и какво чувам? Гласът на отец Порфирий:
– Благословени – каза той – колко пъти съм ти казал, чедо мое, да не се увличаш от хубаво ядене и вино. Виждаш ли до какво доведе? Аз зная, че ти страдаш, и аз страдам заедно с теб. Моля се да мине всичко добре, така че и ти ставай на молитва и друг път бъди по-внимателен.
След този случай всеки път когато сядам на масата си спомням това нощно позвъняване на отец Порфирий и се сдържам, за да не падна отново в чревоугодие и преди всичко да не огорча отново стареца.”

******

Аз винаги бях много сдържан по отношение получаване на подаръци. Даже и от приятели. Така че, не желаейки сам това, често ги обиждах. От стареца не се укри тази моя слабост, която, зад видимия идеал, скриваше елементи на изтънчена гордост. Той искаше да ме избави от нея. Макар и никога да не съм говорил с отец Порфирий за тази своя немощ, той веднъж неочаквано ми каза: „Знаеш ли, когато ти дават нещо от любов, ти си длъжен да го приемеш!” Това непосредствено вмешателство на стареца постигна своята добра цел. Той ми напомни забравените слова, които още в юношеството ми бяха направили голямо впечатление: „Суета е, ако приемаш подарък от егоизъм и е благо, ако го приемеш с любов, за да доставиш радост на този, който ти го дава от любов.”

******

Един човек, бидейки много пестелив и въздържан, искал да остави за своите нужди съвсем неголяма сума, а всички останали пари, които заработвал, да раздава като милостиня. Само че тези средства, които бил определил за себе си, били толкова малко, че той никак не се решавал да приведе в изпълнение това свое желание. Като открил измъчващия се помисъл пред стареца, той му отвърнал: „Благословени, нима те безпокои такава дребнавост? Оставяй за себе си толкова, колкото искаш. А всичките си сили употреби за това, колкото можеш по-силно да възлюбиш Христос – и всички тези проблеми ще се решат от само себе си.”

******

Старецът живееше новозаветна любов. Именно тази негова любов се явяваше критерий на всички негови оценки. Веднъж заговорих с отец Порфирий за нравствената криза на нашето време, която благодарение на впечатляващите успехи на звукооптичните средства за връзка, стана истинска световна епидемия на демоническото отстъпление от Бога, невиждана в историята на човечеството по своя размах. Старецът, пълен с печал, се съгласи, но нищо не каза. Само, когато казах, че Бог ще допусне жестоки наказания, за да дойдат хората на себе си, той незабавно възрази: „Не, Бог не наказва. Човек сам се наказва, отдалечавайки се от Бога. Как да ти обясня… Тук – вода. А там – огън. Аз имам свобода на избор. Отпускайки своята ръка във водата – чувствам прохлада; протягам я към огъня – получавам изгаряне.”


Първоизточник: "Цветослов советов" Св. Порфирий Кавсокаливит