Предсмъртното послание на многообичания от целия свят и цялата Църква Архиепископ Христодул (BG) (GR) (EN)


Приснопаметният Архиепископ на Атина и цяла Гърция г-н Христодул беше пример за истински Архипастир, пример за всички. Той се изправи срещу тайните служби (руски, американски, еврейски, турски); срещу политическата класа (гръцка и чужда); срещу масоните (от всякакъв етнически произход) и засвидетелства за Христа с живота си! Той знаеше, че ще го заразят с рак, идентичен с този на жертвите на тайните служби. Хората го обичаха. Целият свят го обичаше и навсякъде знаеха кой е Архиепископ Христодул. Той събираше стотици хиляди на митинг, дори и милион и нещо. Обявиха го за враг на народа, за да настроят хората срещу него, но уви още повече го заобичаха. Царство му небесно! Той беше сред хората и най-вече сред младите хора. Той прие всички, независимо кой какъв е, и ги покани в Божия храм. Той ходеше дори и в нощните клубове, черпеше младите с безалкохолно и им казваше: „Деца мои, както аз дойдох при вас, така и всички вас утре ви искам на служба в Божия храм“. Той напълни храмовете със стотици хиляди млади хора. Един милион души бяха на неговото опело, основно млади хора – ученици, студенти и семейни. Дори години след неговата кончина той е жив и пребъдва в сърцата не само на православния народ в Гърция, но и в сърцата на всички православни християни по света, които знаеха нещо за него, а също и на многото негови приятели в Румъния, Кипър, Грузия, Сърбия, България, Албания и пр.

Малко преди смъртта си на 28 януари 2008 г. блаженопочившият Архиепископ Христодул записва последните си думи към своето паство. Въпреки емоционалния им заряд те са изпълнени с дух на радостотворна скръб и в тях се съдържат последните му наставления към хората, както и пълното му предаване в ръцете на Бога.

Скъпи мои, не ме забравяйте когато възпявате Бога, но помнете моето желание и любов, и просете от Него да упокои душата ми в селенията на праведните.

Когато се четат тези редове аз няма да бъда в този живот. Но надеждата ми е, че ще пребъдвам в Божията милост. На нищо друго не се надявам, освен на Бога. Нищо друго не ми остава освен вярата, че Бог ще бъде милостив и ще ми прости. Обичах Спасителя с всичката сила, която бе в душата ми. И Този, Който изпитва сърца и утроби, знае това. Много пъти сатаната ме е тласкал към действия и решения, които, страхувам се, са огорчавали моя Господ, Който ме беше надарил с много таланти. Може би подражавах на онзи с петте таланта? Може би работех за Неговата слава или пък вършех нещата за моя слава и популярност? Това не мога да разгранича и напускам света със страха, че не успях понякога да разграничавам тези неща.

Работих за моята цел с всички сили и с Божията помощ успях много да постигна. Винаги, когато успявах, изпитвах голямо задоволство. Може би моите трудове са имали тази цел? И това, което моят Господ казва, ще бъде изпълнено – че тези, които са доволни от едно тяхно добро дело, вече са получили своята награда? Единственото нещо, което ме утешава и озарява, е, че милостта и любовта на Бога са в пъти по-големи от всички грехове и че молитвата е пътят към спасението и истинската радост. Затова ви моля с всичката сила на гласа си, мои възлюбени чеда, да не ме забравяте в молитвите си. Прекръстете се за мен от сърце. Запалете свещ за моята душа.


През живота си съм огорчил много от моите възлюбени – дали правилно, или не, от какво значение е това? Управлението е срещу тези, които са се наели с правилното му изпълнение, и много често това е голям залък. Чеда мои, печатът на управлението има много тръни. Коленича пред тези, които съм осъдил волно или неволно, и ги моля да ми простят от все сърце, та да намеря милост и покой за душата ми пред Справедливия Съдия. От дълбините на душата си прощавам на всички, които може да са ме съдили. Това е човешкият живот – надежди, мечти, стремежи, усилия и много други неща за земния живот, които ни отвличат и не ни позволяват да разберем в дълбочина, че ние сме пришълци в този живот. Както казва Свети Григорий Богослов: „Ние сме краткотраен сън; привидение, което не може да бъде хванато; птичи полет, минаващ през небето; кораб, който не оставя диря в морето.“

Преди да склопя очи и докато съм с всичкия си разум благославям всички ви от цялото си сърце. И към тези, на които като Митрополит на Димитриадос бях пастир и учител за цели 24 години, на любимото ми паство в Атина, чийто пастир бях 10 години, и към всички гърци били в Гърция или извън нея. Аз бях вашият отец, възлюбени чеда, воден от вярата, че съм отговорен за вас. Затова и на вас давам последната си благословия. Знаете, че ви отдадох цялата си любов. Душата ми жадуваше за вашето спасение. Искрената ми вяра, с която се молих на Господа за вас, беше единственото място, откъдето черпех сили. Исках с всички сили, които бедната ми душа имаше, да облекча болката ви, да усиля морала ви; да ви убедя, че само ако ритъмът на сърцето ви бие с ритъма на Божията воля, само тогава усмивката от истинската радост няма да слиза от устните ви, доколкото е възможно това в този свят.

Не търсете щастие другаде, защото тогава ще се мъчите напразно и няма да го намерите. Никога не забравяйте думите на Господа: „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде“ (Мат. 6:33).

Винаги осветявайте начина си на мислене и начина си на живот с Божията воля. Това ще затопли вашите сърца, за да бъдат винаги пълни с любов към Бога, към възлюбените ви и към вашите ближни, и тогава ще имате най-сладката сила – да изпитвате болката на другия като ваша и радостите им като ваши радости. По този начин вие ще се намерите по пътя на спасението. Тогава вашите имена ще бъдат записани във вечната книга на Рая. Само по този начин пълната радост, истинската радост ще може да съществува в този свят и да изпълва сърцата ви. В същото ни увери и Господ когато се завърнаха седемдесетте Му ученици и с голяма радост казваха така: „Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.“ И Той ги поучи с думите: „обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.“ Кой тогава може да се съмнява в това? И още повече. Той им даде власт да потъпкват змии и скорпиони и да потъпкват цялата власт на врага, без той да им навреди.

Вие знаете колко хора сатаната намира и използва като инструмент, за да пречи на тези, които желаят да се спасят. Той извращава техните мисли, заглушава сърцата им и ги заслепява, та да не виждат доброто и да използват най-несправедливите, най-суровите и най-нечовешките начини да попречат на нечие спасение. Всички те, понеже са подобни на змии и скорпиони, се смазват с Божия помощ. Дано Бог не допусне, възлюбени мои, никой от вас да падне толкова ниско. За всички вас се моля Божията милост да ви защитава и покрива.

Мои любими чеда, не се отстранявайте от пътеката към Бога. Обичайте Бога и предпочитайте преди всичко Неговата любов. Наводнете сърцата си с Него и Гърция. Възлюбени мои чеда, никога не гледайте на Гърция с безразличие и тъга. Господ е нашият Отец и ни е дал Гърция като Родина. Цялото човечество са Негови деца и никое дете не превъзхожда друго по добродетел заради своята Родина. Нека да се научим да гледаме на всяка страна с нейните традиции и езици като подарък от Бога. Ние, гърците, сме получили наследството да сме носители и учители на велика култура, уважавана по целия свят. Затова нека живеем по такъв начин, по който да възхваляваме свещеното, да уважаваме предците, да пазим езика като начин на изразяване на духа, а не само като средство за комуникация. Нека да имаме благодарност в сърцата си към тези, които са ни дали тази страна. Особено ние, като последователи на Бога, трябва да знаем, че християнинът не се освещава от своята среда, но той я освещава.

Деца мои, никога не правете зло на ближния си. Разпръсквайте навсякъде дела на любов. Който и да има нужда от вас и ако вие можете да облекчите болката му, не му отказвайте. Не гледайте дали е близък или странник, познат или непознат, сънародник или чужденец, православен или инославен, от същата религия или езичник, приятел или враг. Който има нужда от вашата любов, той е вашият ближен.
Не оставяйте своите религиозни дела. Когато и да бъдете заразени от греха, няма значение малък или голям, бързайте незабавно да се пречистите чрез великото тайнство на Божествената и Свещена Изповед и да бъдете съединени с Бог чрез приемане на Светото Причастие. Винаги дръжте душата си будна, тъй като Господ може всякога да ви призове да бъдете достойни за Небесното Царство.

Специално се обръщам към вас, мои съработници – от първия до последния, от най-стария до най-новия, от най-великия до най-малкия. Мои възлюбени деца – от духовенството до миряните – аз повече няма да бъда сред вас. Моята любов и молитви обаче винаги ще бъдат с вас. Не забравяйте светото дело за просвещаване на хората – особено вие, братя епископи, свещеници и дякони в Атина, във Волос и навсякъде в Гърция. Когато отивате в нашите църкви и проповядвате Словото Божие, вие също ще освежавате душата ми в Рая. Не ме лишавайте от това освежаване.

Останете верни сътрудници на наследника ми Архиепископ, който и да е той, и му отдайте своите респект, любов и вярност. Той ще ви обича колкото и аз ви обичам, и с вас ще направлява Църквата, за да изпълни тя своето свещено предназначение.

И сега, мои възлюбени чеда и приятели, ето, заспивам посред всичко замлъкнал и ням. Устата ми замръзна. Езикът ми спря и устните ми са неподвижни. Ръцете ми са сгънати, краката долепени, лицето ми е променено, зрението ми се изтри. Не мога да разбера оплаквачите, понеже слухът ми не долавя плача на тъжните. Носът ми не усеща аромата на тамяна. Истинската любов никога не умира, затова и умолявам всичките ми познати и любими приятели: молете се за мен, та в деня на Съда да намеря милост пред онзи страшен Съд.

НЕ МЕ ЗАБРАВЯЙТЕ В МОЛИТВИТЕ СИ!

Архиепископ на Атина и цяла Гърция г-н Христодул.
(Ксанти, 17 януари 1939 – Атина, 28 януари 2008)

Източник: Αντίβαρο



«Αδελφοί μου αγαπητοί, μη μου επιλάθεσθε όταν υμνείτε τον Κύριον, αλλά μνήσθητέ μου του πόθου και της αγάπης και ικετεύσατε τον Θεόν, ίνα με αναπαύση μετά των δικαίων ο Κύριος».

Όταν θα διαβάζονται οι γραμμές αυτές εγώ δεν θα ευρίσκομαι πλέον εις αυτήν την ζωήν. Η ελπίς μου είναι ότι θα ευρίσκομαι εις το έλεος του Κυρίου.

Δεν έχω τίποτε άλλο βέβαιον παρά μόνον την ελπίδα εις τον Κύριον. Δεν μου απομένει τίποτε άλλο παρά μόνον η αίτησις ο Κύριος να δείξει  επιείκεια εις την κρίσιν Του και να με συγχωρέσει.

Ηγάπησα τον Σωτήρα μου με όσην δύναμιν είχε η ψύχη μου. Εκείνος που ετάζει καρδίας και νεφρούς το γνωρίζει. Πολλές φορές ο Σατανάς με έσπρωξε να κάμω πράξεις και σχέδια και να λάβω αποφάσεις που φοβούμαι ότι επίκραναν τον Κύριόν μου, τον πολυεύσπλαγχον, ο οποίος πολλά τάλαντα μου ενεπιστεύθη.

Τάχα εμιμήθην τον τα πέντε τάλαντα λαβόντα; Τάχα ηργάσθην δια την δόξαν Του η μήπως επεδίωξα την ιδικήν μου δόξα και προβολή;

Αυτό δεν μπόρεσα να ξεχωρίσω και φεύγω από τον κόσμον φοβούμενος ότι δεν εκατόρθωσα να διακρίνω πάντοτε την διαφοράν.

Εργάσθηκα επάνω εις το καθήκον μου με όσην δύναμιν είχα και με την βοήθεια του Θεού πολλά εκατόρθωσα. Όμως όσες φορές εσημείωνα επιτυχίες, ησθανόμην μεγάλην ψυχικήν ικανοποίησιν.

Τάχα οι κόποι μου να είχον αυτόν τον σκοπόν; Και να επραγματοποιήθη λοιπόν εκείνο που είπε ο Κύριος μου, δι΄ όσους ικανοποιούνται για μιαν καλήν πράξιν των, ότι ως εκ τούτου απέχουσι του μισθού αυτών;

Το μόνον που με παρηγορεί και με φωτίζει είναι ότι το έλεος και η αγάπη του Θεού είναι απείρως μεγαλυτέρα πάσης αμαρτίας, και η προσευχή είναι η οδός της σωτηρίας και της αληθούς χαράς.

Γι΄ αυτό και σας ικετεύω με όσην δύναμιν έχει πλέον η φωνή μου, αδελφοί μου και τέκνα μου, μη με λησμονήτε εις τας προσευχάς σας. Κάμετε και δι΄ εμένα ένα Σταυρόν από την καρδιά σας. Ανάψατε ένα κεράκι για την ψυχή μου.

Εις τον βίον μου, αφεύκτως πολλούς αδελφούς μου επίκρανα, είτε δικαίως είτε αδίκως – ποίαν σημασίαν έχει η διάκρισις αυτή; Η Διοίκησις καθίσταται εις εκείνον που βαρύνεται με την ευθύνην ασκήσεώς της, πολλάκις ως δήγμα φοβερόν. Τέκνα μου, η σφραγίδα της Διοικήσεως έχει αγκάθια πολλά.

Γονατίζω εμπρός εις όσους ηδίκησα – εκουσίως η ακουσίως – και τους ικετεύω να με συγχωρήσουν από τα βάθη της καρδίας των, δια να εύρη έλεος και ανάπαυσιν η ψυχή μου ενώπιον του Δικαίου Κριτού.

Από τα βάθη της ψυχής μου συγχωρώ όλους όσους τυχόν με ηδίκησαν. Αυτή είναι η ζωή των ανθρώπων – πόθοι, όνειρα και επιδιώξεις, προσπάθειαι και τόσαι άλλαι φροντίδες δια την επίγειον ζωήν, που δεν μας αφήνουν να κατανωήσουμεν εις βάθος, ότι είμεθα περαστικοί διαβάτες εις τον κόσμον τον επίγειον.

Καθώς είπεν ο Άγιος Γρηγόριος ο Θεολόγος, «όναρ έσμεν ούχ΄ ιστάμενον, φύσημα τι μη κρατούμενον, πτήσις ορνέου παρερχομένου, ναύς επί θαλάττης ίχνος ουκ έχουσα».

Πριν κλείσω τα μάτια μου, όσον έχω ακόμη πλήρεις τας αισθήσεις μου, εις όλους αφήνω την ευχή μου από τα βάθη της καρδιάς μου.


Και εις εκείνους που ως Μητροπολίτης Δημητριάδος εποίμανα και εδίδαξα επί 24 ολόκληρα χρόνια, και εις το αγαπητό μου ποίμνιο των Αθηνών που επί 10 έτη εποίμανα, και προς όλους τους Έλληνας, εντός και εκτός των συνόρων της Ελλάδος.

Ιδικός σας πατέρας ήμουν τέκνα μου αγαπητά, και με καθοδηγούσεν η πίστις ότι έχω την ευθύνην σας. Προς σας, λοιπόν, απευθύνω τας τελευταίας μου ευχάς.

Το γνωρίζετε ότι σας έδωσα όλην μου την αγάπην. Εδίψησεν η ψυχή μου την σωτηρίαν σας. Η βαθυτάτη πίστις μου ότι προσεύχομαι εις Κύριον για σας, υπήρξεν η μόνη πηγή από την οποία αντλούσα τας δυνάμεις μου.

Ήθελα με όσην δύναμιν είχε η πτωχή μου ψυχή, να γλυκάνω τους πόνους σας, να τονώσω το φρόνημά σας, να σας πείσω, ότι μόνον αν βάλετε ρυθμιστήν των παλμών της καρδιάς σας το άγιον του Θεού θέλημα, μόνον τότε δεν θα σβήση από τα χείλη σας το χαμόγελο της πραγματικής χαράς, όσης είναι δυνατόν να ευρεθή εις αυτόν τον κόσμον.

Μην ζητήσετε αλλού την ευτυχίαν σας, διότι άδικα θα κοπιάσετε, και δεν θα την συναντήσετε. Μη λησμονήτε ποτέ τα λόγια του Κυρίου: «Ζητήτε πρώτον την βασιλείαν του Θεού και την δικαιοσύνην αυτού και ταύτα πάντα προστεθήσονται υμίν».

Φωτίζετε πάντοτε τις σκέψεις σας και τον δρόμον της ζωής σας με τον άγιον θέλημα του Θεού. Αυτό θα θερμάνη και τις καρδιές σας για να είναι πάντοτε γεμάτες με την αγάπη προς τον Θεόν και τους αδελφούς σας συνανθρώπους, αλλά θα σας δίνη και την γλυκυτάτην δύναμιν να αισθάνεσθε τους πόνους των άλλων σαν ιδικούς σας πόνους και την χαράν των σαν ιδικήν σας χαράν.

Με αυτόν τον τρόπον θα ευρεθήτε μέσα εις το σχέδιον της σωτηρίας. Τότε τα ονόματά σας θα γραφούν εις τα αιώνια βιβλία των ουρανών. Ετσι μόνον και όση χαρά, αληθινή χαρά, θα ημπορή να υπάρχη εις τον κόσμον αυτόν, θα πλημμυρίζη τις καρδιές σας.

Ο ίδιος ο Κύριος μας το εβεβαίωσεν, όταν οι 70 μαθηταί Του επέστρεψαν ματά χαράς μεγάλης λέγοντες: «Κύριε και τα δαιμόνια υποτάσσονται υμίν εν τω ονόματι σου».

Και εκείνος τους επληροφόρησεν με τα παρήγορα αυτά λόγια του. «Εν τούτω μη χαίρετε, ότι τα δαιμόνια υποτάσσονται υμίν, χαίρετε δε, ότι τα ονόματα υμών εγράφη εν τοις Ουρανοίς».

Ποίος λοιπόν ημπορεί να αμφιβάλλη περί τούτου; Και κάτι ακόμη περισσότερον. Εις όλους έδωκε την εξουσίαν του πατείν επάνω όφεων και σκορπίων και επί πάσαν την δύναμιν του εχθρού, χωρίς κανείς από αυτούς να ημπορέση να φράξη τον δρόμον των.

Σεις ξέρετε πόσους ανθρώπους ο Σατανάς ευρίσκει και χρησιμοποιεί ως όργανα του δια να φράξουν τον δρόμο της Σωτηρίας εκείνων που θέλουν να σωθούν. Διαστρέφει τις σκέψεις των, πορώνει τις καρδίες των και τυφλώνει το φως των, ώστε να μη βλέπουν το καλόν και να μεταχειρίζωνται και τα άδικα και τα πιο σκληρά απάνθρωπα μέσα για να σταθούν εμπόδιον εις τον δρόμο της Σωτηρίας.

Αυτοί όλοι, όσον και εάν ομοιάζουν με φίδια και σκορπιούς, συντρίβονται με την βοήθεια του Θεού. Ο Θεός να μην αξιώση κανένα από Σας, τέκνα μου αγαπητά, να κανταντήση εις αυτό το σημείον.

Εις όλους σας εύχομαι να σας σκεπάζη πάντοτε η Θείας Χάρις.

Αγαπητά μου τέκνα και αδελφοί μου, μην απομακρυνθήτε από τον δρόμον του Θεού. Αγαπήσατε τον Θεόν και «μηδέν προτιμήσατε της αγάπης Αυτού». Πλημμυρίσατε τις καρδιές σας από Χριστόν και Ελλάδα.

Τέκνα μου αγαπητά και αδελφοί μου, μη βλέπετε ποτέ την Ελλάδα με αδιαφορίαν η με στεναχωρίαν. Ο Κύριος είναι ο Πατέρας μας, και μας έδωσε την Ελλάδα ως τον οίκον μας. Όλοι οι άνθρωποι είμαστε παιδιά Του, και ουδείς είναι υπέρτερος του άλλου ένεκα της πατρίδος αυτού.

Ας μάθουμε να βλέπουμε ως δωρεά του Κυρίου έκαστος την πατρίδα, την παράδοσιν και την γλώσσαν του. Ειδικώς εμείς οι Έλληνες ελάβαμε την κληρονομιάν να είμεθα φορείς και διδάσκαλοι πολιτισμού μεγάλου, τιμωμένου από όλον τον κόσμον.

Ας ζώμεν λοιπόν κατά τρόπον που δοξάζει τα ιερά μας, τιμά τους προγόνους, διατηρεί την γλώσσαν ως έκφρασιν πνεύματος και όχι απλώς ως μέσου συννενοήσεως.

Ας έχουμε στην καρδιά μας ευγνωμοσύνην προς όσους προσέφεραν  στην πατρίδα μας. Κυρίως εμείς, οι ακολουθούντες τον Κύριον, ας έχωμεν πάντοτε κατά νούν ότι ο χριστιανός δεν αγιάζεται από το περιβάλον του αλλά το αγιάζει.

Τέκνα μου, μην κάμετε ποτέ κακόν εις τους συνανθρώπους σας. Σκορπίσατε παντού έργα αγάπης. Όποιος έχει ανάγκη από σας και ημπορείτε να γλυκάνετε τον πόνο του, μην το αρνηθήτε.

Μην εξετάζετε αν είναι συγγενής η ξένος, γνωστός η άγνωστος, ομοεθνής η αλλοεθνής, ομόδοξος η ετερόδοξος, ομόθρησκος η αλλόθρησκός, φίλος η εχθρός. Όποιος έχει ανάγκη από την αγάπην σας είναι ο πλησίον σας.

Μην παραλείπετε τα θρησκευτικά σας καθήκοντα. Όσες φορές ευρεθήτε μολυσμένοι με την αμαρτίαν, οποιανδήποτε αμαρτίαν μικράν η μεγάλην, αμέσως να σπεύσετε να εξαγνισθήτε με το μέγα μυστήριον της Θείας και Ιεράς Εξομολογήσεως και να ενωθήτε με τον Θεόν δια της μεταλήψεως των Αχράντων Μυστηρίων.

Κρατήστε πάντοτε έτοιμην την ψυχήν σας, ώστε οποιανδήποτε στιγμήν ο Κύριος μας σας καλέσει να είσαστε άξιοι της ουρανίου Βασιλείας.

Ιδιαιτέρως απευθύνομαι αυτήν την στιγμήν προς σας, τους προσφιλείς μου συνεργάτας, από τον πρώτο έως τον τελευταίο, από τον παλαιότερο έως τον νεότερο, από τον μεγαλύτερο έως τον μικρότερο.

Τέκνα μου αγαπημένα, κληρικοί και λαϊκοί, δεν θα είμαι πλέον κοντά σας. Θα μένη όμως για πάντα μαζί σας η αγάπη μου και η ευχή μου. Μην εγακταλείψετε το άγιον έργον της διαφωτίσεως του λαού, ιδιαιτέρως εσείς αδελφοί μου Αρχιερείς, Ιερείς και Διάκονοι στην Αθήνα, στο Βόλο αλλά και σε ολόκληρη την Ελλάδα.


Όταν θα πηγαίνετε στις Εκκλησίες μας και θα κηρύττετε τον λόγον του Θεού, θα δροσίζεται και η δική μου ψυχή στους ουρανούς. Μη μου στερήσετε αυτήν την δροσιά, Σταθήτε πιστοί συνεργάται, γύρω εις τον διάδοχον μου Αρχιεπίσκοπον, οποίος κι αν είναι, και δώσατέ του τον άπειρον σεβασμόν και την αγάπη σας και την αφοσίωσην σας.

Θα σας αγαπήση όσον σας ηγάπησα και εγώ και θα στηρίξη μαζί σας την Εκκλησία μας, δια να πραγματοποιήση τους ιερούς σκοπούς της.

Και τώρα αγαπητά μου τέκνα και φίλοι μου, «ιδού κείμαι εν μέσω πάντων σιγηλός και άφωνος. Το στόμα ήργησεν. Η γλώσσα πέπαυται και τα χείλη κεκόλληνται, αι χείρες συνδέδενται και αι πόδες συμπλέκονται, η μορφή ηλλοίωται, οι οφθαλμοί εσβέσθησαν και ου κατανούσι τους θρηνούντας, η ακοή ου παραδέχεται των λυπουμένων τον ολοφυρμόν, η ρις ουκ οσφραίνεται του θυμιάματος την ευωδίαν, η δε αληθινή αγάπη ουδέποτε νεκρούται, δι ο ικετεύω πάντας τους γνωστούς και προσφιλείς μου μνείαν ποιείσθε μου εν ημέραις κρίσεως, ίνα εύρω έλεος επί του βήματος εκείνου του φοβερού.»

ΜΗ ΜΕ ΛΗΣΜΟΝΗΤΕ ΣΤΙΣ ΠΡΟΣΕΥΧΕΣ ΣΑΣ.»

Μακαριστός Αρχιεπίσκοπος Αθηνών και πάσης Ελλάδος Κυρός Χριστόδουλος.
(Ξάνθη, 17 Ιανουαρίου 1939 - Αθήνα, 28 Ιανουαρίου 2008)




My brethren, do not forget me when you sing to the Lord, but remember my desire and love and beseech God, that the Lord would grant me to rest among the righteous.

When these lines are read I will not be found in this life. My hope is that I will be found in the mercy of the Lord.

I have no other surety except hope in the Lord. Nothing remains for me but the supplication that the Lord show leniency in His judgment and to forgive me.

I loved my Savior with whatever strength was in my soul. He Who searches the hearts and insides knows. Many times Satan pushed me to actions and plans and to make decisions that I fear embittered my Lord, Who entrusted me with many talents.

Perhaps I imitated the recipient of the five talents? Perhaps I worked towards His glory or maybe I did things for my glory and visibility?

This I could not distinguish and I leave the world in fear that I did not accomplish to always tell the difference.

I worked towards my purpose with all the strength I had and with the help of God I accomplished much. As many times as I was successful, I felt great satisfaction.

Perhaps my labors had this purpose? And therefore what my Lord said will be fulfilled, that those who are satisfied with one of their good works, that these have already received their reward?

The only thing that consoles me and illumines me is that the mercy and love of God is infinitely greater than all sins, and prayer is the way of salvation and true joy.

Because of this I beg you with all the strength of my voice, my brethren and children, do not forget me in your prayers. Do a cross for me with your heart. Light a candle for my soul.

In my life, I inevitably embittered many of my brethren, whether rightly or wrongly - of what importance is the distinction? Governance is against those responsible with its correct exercise, oftentimes as a terrible bite. My children, the stamp of governance has many thorns.

I kneel before all those I judged - voluntarily or involuntarily - and I plead with them to forgive me from the bottom of their heart, that I may find mercy and rest for my soul before the Just Judge.


From the depths of my soul I forgive all those who may have judged me. This is the life of mankind - hopes, dreams, aspirations and efforts, and so many other treatments for earthly life, which do not allow us to understand in depth that we are sojourners in this earthly life.

As St. Gregory the Theologian said: "We are a fleeting dream, a phantasm that cannot be grasped, the flight of a bird passing over the sky, a ship which leaves no trace upon the sea."

Before I shut my eyes, and as long as I have all my senses, to all I leave my blessing from the depths of my heart.

And to those whom as the Metropolitan of Dimitriados I shepherded and taught for 24 whole years, and to my beloved sheepfold in Athens whom I shepherded for 10 years, and towards all the Greeks inside and outside the borders of Greece.

I was your father my beloved children, led by faith that I was responsible for you. To you, therefore, I extend my final blessing.

You know that I gave you all my love. My soul thirsted for your salvation. My deep faith that I pray to the Lord for you, was the only source from which I drew my strength.

I wanted with whatever strength my poor soul had, to sweeten your pain, to boost your morale, to convince you that only if your heartbeat is in rhythm with God's holy will, only then will a smile of genuine joy never leave your lips, as much as can be found in this world.


Do not seek happiness elsewhere, because then you will toil in vain, and you will not find it. Do not ever forget the words of the Lord: "Seek first the kingdom of God and His righteousness and all these things will be given you."

Always illumine your thinking and the way of your life with the holy will of God. This will warm your hearts to always be filled with love towards God and towards your brethren and fellow-man, and it will give you the sweetest strength to feel the pain of others as if your own and their joys as if it were your joy.

In this way you will find yourselves in the plan of salvation. Then your names will be written in the eternal books of heaven. In this way only will the fullness of joy, true joy, be able to exist in this world, and it will flood your hearts.

The same Lord assured us, when His 70 disciples returned with great joy, saying: "Lord, even the demons are subdued in Your name."

And He informed them with His comforting words: "Do not rejoice in this, that the demons are subdued, rather rejoice that your names are written in the Heavens."

Who then is able to doubt this? And something more. To all He gave the authority to trample on snakes and scorpions and over all the power of the enemy, without any of them being able to impede one's way.


You know how many people Satan finds and uses as his instruments in order to obstruct the path of salvation of those who want to be saved. He perverts their thoughts, makes their hearts poress and blinds their light, so that they are unable to see the good, and they use the most unfair, harsh and inhumane means to stand in the way of salvation.

All these, as they are similar to snakes and scorpions, are crushed with the help of God. May God not allow any of you, my beloved children, to reach such a level.

To all of you I pray that Divine Grace protects and covers you.

My beloved children and my brethren, do not distance yourselves from the path of God. Love God and "prefer nothing but His love". Flood your hearts with Christ and Greece.

My beloved children and my brethren, do not ever view Greece with indifference or sadness. The Lord is our Father and gave us Greece as our home. All of humanity are His children, and none is superior to another by virtue of his homeland.

Let us learn to view as a gift of the Lord every country, together with their traditions and languages. Us Greeks have especially received an inheritance to be bearers and teachers of a great culture, honored throughout the world.

Let us, therefore, live in a way that glorifies the sacred, honors the ancestors, keeps language as an expression of spirit and not simply as a means of communication.

Let us have gratitude in our hearts toward those who gave us our country. Especially us, as followers of the Lord, let us always have in mind that the Christian is not sanctified by his environment but sanctifies it.

My children, never do evil to your fellow-man. Scatter everywhere works of love. Whoever seeks need from you and you are able to sweeten their pain, do not deny them.

Do not look to see if they are a kin or a stranger, known or unknown, of the same nation or a foreigner, of the same faith or a heterodox, of the same religion or a heathen, friend or enemy. Whoever has need, from your love they are your neighbor.


Do not be absent from your religious duties. As often as you are infected with sin, whatever sin, small or great, immediately rush to be purified by the great mystery of Divine and Sacred Confession and be united with God through the receiving of Holy Communion.

Always keep your soul ready, since at any time the Lord may call you to be found worthy of the heavenly Kingdom.

I especially address at this moment you, my fellow workers, from the first to the last, from the oldest to the newest, from the greatest to the smallest.

My beloved children, clergy and laity, I will no longer be near you. My love and prayers however will always remain with you. Do not forsake the holy work of enlightening the people, especially you my brother bishops, priests and deacons in Athens, in Volos and everywhere in Greece.

When you go to our churches and preach the word of God, you will refresh my soul in heaven also. Do not deprive me of this refreshment. Remain faithful associates around my successor Archbishop, whoever it is, and give him your boundless respect, your love and your loyalty.

He will love you as much as I loved you and will uphold with you our Church, in order to accomplish its sacred purpose.

And now my beloved children and my friends: "Behold, I sleep in the midst of all silent and speechless. My mouth has ceased. My tongue is stopped and my lips are immovable. My hands are folded and my legs intertwined, my face is changed, my vision has erased. I do not understand the mourners, for my hearing does not receive the cries of the sad. My nose does not smell the fragrance of the incense. True love never dies, therefore I entreat all of my known and cherished friends, pray for me that on the day of Judgment, I may find mercy before that fearful judgment seat."

DO NOT FORGET ME IN YOUR PRAYERS!

Archbishop of Athens and all Greece Mr. Christodoulos.
(Xanthi, 17 January 1939 – Athens, 28 January 2008)

Page for Archbishop Christodoulos