Покаянието и радостта


В древния Патерик е поместена следната история. Двама монаси паднали в тежък грях. След известно време те се разкаели и казали: „Каква полза получихме като оставихме ангелския образ и паднахме в скверно житие? Не ни ли очаква заради това вечната мъка? Да отидем отново в пустинята, да се покаем. Господ ще приеме нашето покаяние.” Отишли в манастира, открили своя грях на духовния отец и той в качество на епитимия им заповядал да пребивават година в затвор, хранейки се само с хляб и вода. Изминала годината и на манастирския старец му било открито, че монасите са простени от Бога. Отворили килиите им и ги извели навън. Какво се оказало? Единият монах бил много изтощен и бледен, целият бил в печал, другият бил весел, със сияещо лице и тържествувал. Отците се удивили на тази противоположност и попитали скърбящия брат: „Как пребивава в своята килия?” Монахът отговорил: „Мислех за извършеното зло и си представях адската мъка, в която трябва да отида.” След това попитали радостния монах: „Ти за какво мисли в своята килия?” Той казал: “Прославях Бога, Който ме изтръгна от скверното житие и отново ме доведе в ангелския образ, и хвалейки Бога, се веселях”. Тогава старците казали: „Покаянието и на двамата било прието от Бога, тъй като Той прости и на двамата.”

Колко е важно да разберем: покаянието не бива да се отъждествява с унинието. Покаянието не е нагнетяване на мрачни чувства, не е самоизтезание, за това, че не ставам за нищо, а напротив, освобождаване на душата от мрака на унинието. Това е проява в себе си на доброто, което още можем да принесем в дар на Христос. Покаянието е духовно, вътрешно съприкосновение с евангелската истина, че на Небесата бива радост за един каещ се грешник (вж. Лук. 15:3-10). 

Нима не е радост да се разделиш с грехът, който погубва душата ти, лежи като тежко бреме, не дава чисто да погледнем на Божия свят, който те изяжда отвътре и се показва навън във вид на негодувание към ближните? Ето душата се е разкаяла, изповядала се е в Църквата и в нея е засияла светлина, като че ли се е показало пасхално слънциче! Преподобни Силуан Атонски обяснява това така: „На този, който се бори с греха, Господ не само дава прощение, но и благодатта на Светия Дух, Който радва душата и й дава дълбок и сладък мир.”

Съществува нечиста, смътна радост, която се ражда от услаждането с греха. Това тлетворно удоволствие, подобно на наркотично упойване, което те обхваща за малко и после оставя в теб раздираща те пустота. Истинската радост е сиянието на чистото сърце, плод на покаянието, разваляне на приятелството с греха. Това е радост от надеждата на Бога. Господ дава на очистващата се душа особен дар – утешение на сърцето, тихо утешение, явяващо се в душата като знак за свободата от ада.

Да допуснем, че някой човек е обладан от страстта и всички наоколо говорят, че той е най-великият грешник, боклук, а не човек. В действителност душата му е драгоценна и скъпа на Бога. Затова и го съблазнява невидимият враг, защото душата му има велика ценност. Понякога и самият човек мисли, че е безнадеждно погинал, че изповедта няма да му помогне, че очистването на греховете му е невъзможно. Но авторът като свещеник знае, че много въцърковени хора имат уникалния опит – опита на преодоляването на тежки грехове. Носели са товар, страстта ги е изяждала, но изведнъж, обръщайки се с цялото си сърце към Бога, те са се сподобили с истинско чудо – освобождаването на сърцето от мрачните вериги. Тази свобода, придобита в Църквата, те вече не биха заменили за нищо.

Ето още една история от Патерика. Епископът на един град бил уведомен, че от омъжените християнки две водят развратен живот. Епископът се опечалил от тази новина. Подозирайки, че може би и други  живеят така, той се обърнал с молитва към Бога, по време на Литургия, молейки за разрешение на неговото недоумение. Молитвата била чута и след извършването на тайнството Евхаристия, когато присъстващите пристъпвали един след друг към приемане на Светите Тайни, епископът започнал да вижда на лицето на всеки състоянието на душата му. Лицата на грешниците той виждал черни, като изгорели от зной; очите им били червени, кървави. На другите хора лицата били светли, а одеждите ярко бели. Тялото Господне ги изгаряло първите, а вторите просвещавало, правело ги подобни на светлина; влизайки в устата, то разливало светлина по цялото тяло. Накрая дошли и тези две жени, които били обвинени пред епископа. Той обърнал на тях особено внимание. Видял че те пристъпват към Светото Тайнство със светли и чисти лица, облечени в мантии с необикновена белота. Когато се причастили, като че ли ги осветила светлина.

Епископът отново се обърнал с молитва, умолявайки Бога да му обясни видяното в откровението. Тогава му се явил Ангел Господен и казал: „Те са се разкаяли в своите постъпки и са отстъпили от тях. Посредством сълзи, въздихания и изповед те станали достойни за божествения Дар. В добавка те са дали обещание: ако получат прошка в предишните си грехове, никога да не си позволят порочно поведение. Заради това те се удостоили с божествено изменение, прошка на греховете, оттогава те живеят въздържано, благочестиво и праведно.”  Чувайки това, епископът се удивил не толкова на промяната на жените -  това се случва с мнозина, – колкото от Божия дар, Който не само ги избавил от вечните мъки, но даже и ги сподобил с благодат. Ангелът му казал: „Справедливо се удивляваш като човек! Но нашият Господ и Бог  по Своето естество е благ и милосърден. Оставящите своите греховни деяния и пристъпващите към Него, Той посредством изповедта не само избавя от вечните мъки, но и удостоява с почести.”

Мирът и радостта на душата се раждат от чистата съвест. Затова, ако искаш да изпитваш щастие, скъсай дружбата с греха. Облекчението от греха е подобно на глътка свеж въздух. Спада вътрешното напрежение от действието на много страсти, човек спира да се нахвърля на околните, чисто и ясно вижда случващото се. В душата се появява източник на чиста радост.

В света човек се весели, но често няма истинска радост. Наивно е да се мисли, че с удоволствия можем да запълним пустотата в душата. По изначално призвание душата на всеки от нас е същото, каквото е Ангелът. Нима може Ангел да се насити с айфони, мерцедеси или банкноти? Душата се насища само с Бога. Срещата с Бога утешава и радва като срещата с този, който е скъп и любим на твоето сърце.

Ние не можем да се удържим от грехове. Ние си тръгваме, защото сме блудни деца. Но всеки от нас има възможност да се върне. Блудният син, който се върнал, го очаквали обятията на баща му. Покаянието извършва истинско чудо. Нима не е чудо да преминеш от смърт към живот, от робство към свобода, от униние към радост?

В Лавсаика има следната история за авва Коприй: „Близката страна беше безплодна и селяните, които я владееха, едва можеха да събират семето си поне удвоено. Появил се беше един червей в класа, който увреждаше цялата жетва. Земеделците, които бяха огласени и кръстени в християнството от нас, ни помолиха да се молим за жетвата им. Аз им казах: „Ако имате вяра в Бога, то и този пустинен пясък ще започне да ражда плод.” Те незабавно събраха в пазвите си от този пясък, по който ходим и ни го поднесоха, за да го благословим. Аз се помолих да им бъде по вярата им и те го посяха на нивите си заедно с житното семе: и ето, земята им стана изведнъж по-плодородна от всяка друга в Египет.”

Ако обикновеният пясък принесъл такъв плод, благодарение на вярата на християните в Бога, то още повече душата, която се кае за греховете ще принесе духовен плод, благодарение на надеждата на Бога. Както нежната майка желае на детето си само най-доброто, така и Господ, Творецът на всички хора, иска човек да е щастлив. Но за щастието е необходимо да се сражаваме с тези грехове и лоши навици, които ни отнемат Небесния Отец и ни приковават към себе си. И нека първата победа да стане искрената изповед, с разкаяние за своите грехове. Плодът на това разкаяние е радостта на душата, а плодът на раздялата с греха е вечният живот!

Автор: свещеник Валери Духанин
Източник: Православен свят
Първоизточник: www.pravoslavie.ru