Слово за Светли петък – ЖИВОПРИЕМНИ ИЗТОЧНИК


В името на Отца и Сина и Светия Дух! Христос воскресе!
Братя и сестри, от деня на Христовото Възкресение Божията Майка стана извор на живот за всички човеци, които вярват в нейния Син и Го обичат с оная голяма любов, с която Той влезе в утробата ѝ и се роди на земята като Слънце на живота. От този преславен ден тя стана “Източник живоприемен и живоносен”, както я възпява Св. Църква. По точно казано, тя стана приемник и проводник на божествена чудотворно-живителна сила, стана божествен животворящ източник.

Водите от дъждовете и снеговете, приети дълбоко в планинските недра, се сливат и се превръщат в извор, а изворът – в поток, който тече надолу към равнината и носи живот. Тъй и Майка Богородица приема у себе си благодатните води на вечния живот, превръща се в Извор на живот и носи живот тих, мирен и благ на всички, които я почитат като своя Небесна Майка и се осланят на майчинската и закрила. Затова и Светата Църква всеки ден и особено на днешния – Светли петък, – като продължава да слави Възкресението на Спасителя, възпява и нея като “живоприемен и живоносен Източник”.

Многобройни са нейните свети икони, многобройни са и изворите, чрез които тя върши чудеса на състрадание и милост към болни и немощни и така показва на света, че тя самата, вечно жива, приема и носи живот на всички, които разтварят сърцата си за нея.

Измежду тези многобройни извори особено известен с чудотворствата на Богоматер е един, който се намира в местността Балаклий край Цариград. Над този извор се извисява величествен храм в чест на света Богородица, известен през вековете с името “Живоприемен и живоносен Източник”. Поучителна  трогателна е историята на този храм, историята на извора под него.

Преди много векове тази местност представлявала малка, неугледна, блатиста гора. В средата ѝ край храсти и дървета се намирал извор, чийто води пълнели блатата наоколо и се разливали навън. В един от дните на 450 г. войник от цариградската казарма на име Лъв Макел случайно попаднал в тая блатиста горичка и видял да стене сляп човек, който търсел с тояжката си извора, за да утоли жаждата си. Нещастникът му казал: ”Тук наблизо има извор. Потърси го и ми дай да пия”. Лъв навлязъл навътре сред гъстите храсти, залутал се и чул глас, идещ откъм небесата: ”Водата е близо до тебе. Пий от нея и дай на страдалеца!” Войникът пораздвижил храстите, промъкнал се още навътре и открил извора. И пак чул същия глас: ”Ти ще станеш цар благодетел. Покажи най-напред тук състрадание и милост! Вземи с ръцете си вода и дай на човека да пие! Вземи след това от тинята на мочурището и намажи очите му! Не след дълго ще узнаеш коя съм аз, която ти говоря, и с моя помощ ще издигнеш на това място храм. Които идват тук и с вяра се обърнат към мене, ще получат изпълнение на просбите си и изцеление на болестите си”.

Развълнуван от чутото, Лъв намерил извора, взел вода и калчица, напоил изтощения старец и намазал слепите му очи. Той бърже се съвзел, прогледнал и без ничия помощ се запътил към града, славейки чудодейната Божия Майка. Не след дълго се сбъднала и другата част от пророчеството – войникът Лъв Макел станал император Лъв І Тракиец /457-474/ и въздигнал при извора храм в чест на Пресв. Богородица – “Живоприемни източник”.

Болни от всякакви болести, пристигнали тук от всички краища, народности и изповедания, обливали се с вода от извора, получавали изцеление и прославяли “благословената между жените” – Дева Мария, която дарила верните с извора, чиято вода цери слепота, немота и глухота, безплодие, болни бъбреци и стомаси, всяко възпаление; даже мъртви възкресявала.

Братя и сестри, Пресв. Богородица възвестила на войника, станал по-късно император, че всички, които с вяра се обръщат към нея, ще получат изпълнение на просбите си и изцеление на болестите си. Мнозина, дори  невярващи или пък номинални, външни християни, се обръщат към Бога и просят застъпничеството на Божията Майка и на светиите само, когато са в нужда и в телесна или духовна немощ и се надяват на чудеса, но забравят, че вярата е тази, която ражда чудесата. “Нека ти бъде според вярата” – е казвал Господ Иисус Христос на тези, които са просили от Него изцерение. Вярата не е нещо веднъж завинаги дадено, всеки от нас в една ли друга степен се намира в борба за и или против вярата и всеки би следвало да се моли заедно с бащата на бесноватия юноша: ”Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми”/Марк 9:24/, т.е помогни ми да преодолея неверието си! 

Нека молим Бога да усили в нас вярата ни, да разпръсне съмненията ни, да укрепи духа ни да приемаме изпитанията, да не искаме всичко да става според желанията ни, а винаги да казваме: Да бъде Божията воля. Амин!
Честит празник!

Автор: свещеник Иоан Карамихалев