Неделя на жените-мироносици – Трета неделя след Пасха


Радостта от Възкресението на Господа Иисуса Христа е всесветовна. Вече три хилядолетия изминаха от това спасително чудо, топлещо сърцата, както в първите дни на неговата проява и ще продължава и занапред със същата сила, както първоначално.

Иудейският народ, ведно с първенците книжници и фарисеи, искал "личба" от Господа Иисуса Христа и Той отговорил, че "личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона" и припомнил библейската история за пророк Иона, като казал: "както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи" (Мат. 12:40). "Син Човечески" Сам Христос Господ наричаше Себе Си. Така ясно Той предсказа видно с пророците Своето Възкресение в нощта на третия ден след погребението, което предсказание се припомня в Пасхалния канон.

Личбата на пророк Иона. 
"Както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи" (Мат. 12:40). Фреска от 3-4 в. Catacomb of Sts. Peter and Marcellinusв Рим

Как е станало това всемирно събитие, Възкресението, е тайна, запечатана в гроба. Силното земетресение, което смутило и изплашило поставената стража, било указание, че из недрата на замята Първенецът от мъртвите се вдига от гроба.

Потънала в скръб, с пронизано от мъка сърце, св. Богородица по това време била в дома на възлюбения ученик апостол Йоан, на грижите на когото я бе поверил от кръста на Голгота Христос Господ (Йоан 19:27). Тя първа била известена за чудото от Възкръсналия Господ Иисус, Който Сам й се явил, както пее Църквата:

"Като видя Възкръсналия твой Син и Бог, радвай се с апостолите, чиста Богоблагодатна, ти, която от всички най-първо се зарадва, приемайки Причинителя на радостта, Всенепорочна майко" (Пасхален канон, песен I, стих IV).

Жените, които присъствали при погребението, тръгнали на третия ден рано с благовонни масла, за да помажат тялото Христово, загрижени кой ли ще им отвали гробния камък. С тях била и Мария Магдалина, но тя избързала и първа видяла гроба отворен, камъка отвален. Още не се било развиделило. Изплашена, тя се върнала да обади на Симон Петър и на другите ученици и им казала: "Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили".

Това като чули двамата - Петър и Йоан, се затичали към гроба да видят какво е станало. Йоан като по-млад избързал и видял гроба празен; само повивките в него. Дошъл Петър и той се уверил, и замислени си тръгнали обратно.

Мария Магдалина, след като съобщила за случилото се, отново се върнала в градината и плачейки, надникнала в гроба: "и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово. И те ѝ казват: жено! Защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили" (Йоан 20:13).

"Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус. Иисус ѝ казва: жено! Защо плачеш? Кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема" (Йоан 20:14-15). Тогава Христос внушително ѝ казва: "Марийо!" И тя стреснато вдига поглед и казва: "Равини!", което значи Учителю.

Така Възкръсналият Господ Иисус Христос след като се явява на майка Си, се явява на Мария Магдалина.

Чрез жената влезе скръбта в света и сега чрез нея - радостта. След св. Богородица първа Мария Магдалина се удостои с вестта за Възкресението заради голямата ѝ преданост, за да се разсее у нея скръбта и да се възпламени усърдие да благовести Възкресението на Господа.

Преданието разказва, че тя се явила и в Рим пред император Тиберий с червено яйце и го поздравила с пасхалния привет: "Христос воскресе!" На въпроса как може да говори за Разпнатия, умрял на кръста и положен в гроб, тя възразила, че и от яйцето по силата на Божието благословение изхвръква живот. За всемогъщия Дарител на живота всичко е възможно. Тъй и от пашкула на затворената като в гроб копринена буба изхвръква живот. И тъй, жените мироносици са първите вестители на Възкресението.

Великден е ден на особено веселие, ден на радост. Никой да не унива! Вратите на радостта са отворени за всички. Реките на радостта текат за всички. Възкресението на Христа е залог и за нашето възкресение.


Черпете от тоя поток на радост. "Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък" (1Кор. 15:20).

Да се радват мъже, жени, старци и младежи, бедни и богати - от гроба възсия спасението. Да се поздравят с тоя възкресен, великденски привет: "Христос воскресе!" - "Воистину воскресе!"

Честита великденска радост!

Автор: † Доростолски митрополит Иларион
Източник: "Църковен вестник", брой седми, 2004 г.