За сънищата


Демоните използват cънищата, за да смутят и навредят на човешките души. Така също и неопитните монаси, обръщайки внимание на своите сънища, сами вредят на себе си, поради тази причина тук е необходимо да се определи значението на сънищата за човека, чието естество още не е обновено чрез Светия Дух.

По време на сън състоянието на спящия е така устроено от Бога, че човек се намира в пълен покой. Този покой е толкова пълен, че тогава човек губи съзнание за съществуването си, изпада в самозабрава. По време на съня всяка дейност, която е съпроводена с труд и се извършва произволно под управлението на разума и волята, се прекратява, а се извършва тази дейност, която е необходима за съществуването и не може да бъде отделена от него. В тялото кръвта продължава своето движение, стомахът мели храната, дробовете направляват дишането, кожата пропуска потта, а в душата продължават да се плодят мисли, мечтания и чувства, но не в зависимост от разума и желанието, а под действието на безсъзнателното естество. От такива мечтания, съпроводени от свойствените мисли и усещания, е съставен сънят.

Той често бива странен, като не принадлежащ към системата на произволните и  преднамерени мечтания и мисли на човека, но явяващ се спонтанно и своенравно по закона и изискванията на естеството. Понякога сънят носи в себе си несвързания отпечатък от произволни мисли и мечтания, а понякога той бива  следствие от нравственото настроение. Следователно, сънят сам по себе си не може и не е задължително да има някакво значение. Смешно и напълно нелогично е желанието на някои да видят във фантазиите на своите сънища предсказания за бъдещето си или бъдещето на другите или някакво друго значение. Как да се случи това, за съществуването на което няма никаква причина?

Демоните имат достъп до нашите души както докато сме будни, така и по време на сън. И по време на съня те ни изкушават с грехове, примесвайки нашето мечтание със свое мечтание. Също така, ако забележат, че обръщаме внимание на сънищата, те се стараят да им придадат занимателност, а в нас да възбудят повече внимание към тези фантазии, и малко по малко да спечелят нашето доверие. Такова доверие винаги е съпроводено със самомнение, а самомнението изгражда у нас лъжлива представа за самите нас, от което цялата наша деятелност загубва правилната насока и точно това им трябва на демоните.

На преуспелия в самомнението демоните започват да се явяват във вид на ангели на светлината, във вид на мъченици и преподобни, дори във вид на Божията Майка и на Самия Христос, облажават техния живот, обещават им небесни венци, въздигайки ги на висотата на самомнението и гордостта. Такава висота е едновременно с това и гибелна пропаст.

Винаги трябва да знаем, че в нашето състояние, необновено още чрез благодатта, ние не сме способни да виждаме други сънища, освен тези, които представляват фантазии на душата или внушения на демоните. Както в будно състояние в нас постоянно и непрестанно възникват помисли и мечтания от падналото естество, или са привнесени от демоните, така и по време на сън ние виждаме само мечти под действието на падналото естество и на демоните.

Както нашето утешение по време на бодърстване е съставено от умиление, раждащо се от съзнание за нашите грехове, от помнене на смъртта и на Божия съд – само тези помисли възникват от живеещата в нас Божия благодат чрез светото кръщение и ни се дава чрез Божиите Ангели, съобразно нашето покайно състояние - така и в съня, твърде рядко, при крайна нужда, Ангелите Божии ни представят или нашата кончина, или адските мъки, или страшния посмъртен и задгробен съд.

От тези сънища ние идваме в страх Божий, умиление, плач за себе си. Но такива сънища се дават много рядко на подвижника или дори на явния и упорит грешник по особено, неведомо Божие усмотрение, дават се много рядко и съвсем не поради скъпене на Божията благодат към нас – не! Причината е, че всичко случващо се с нас извън общия порядък, ни привежда в самомнение и разколебава в нас смирението, така необходимо за нашето спасение.

Божията воля, в изпълнението на която се заключава спасението на човека, е изобразена в Свещеното Писание така ясно, така силно, така подробно, че съдействието за спасение на човека чрез нарушаване на общия порядък се оказва крайно излишно и ненужно. На богаташа, който просеше мъртвия да бъде възкресен и пратен при братята му, за да ги увещае да слязат от широкия път и да тръгнат по тесния, било казано: Имат Моисея и пророците: нека ги слушат. Когато просещият възразил: не,...но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят, той получил отговор: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят (Лк. 16:27-31).

Опитът е показал, че мнозина, сподобили се в съня си с видения за митарствата, Страшния съд и другите задгробни ужаси, били потресени от виденията за кратко време, после се разсеяли, забравили за видяното и живели нехайно, а напротив, тези, които нямали никакви видения, но поучаващи се старателно в Божия закон, постепенно придобили страх Божий, достигнали духовно преуспяване, и в радост, породена от известието за спасение, преминали от земната участ на скърбите в блажената вечност.

Свети Иоан Лествичник разсъждава за участието на демоните в иноческите съновидения по следния начин: „Когато ние, оставили заради Господа дом и близки, се предаваме от любов към Бога на отшелничество, тогава бесовете, отмъщавайки за това, нападат, като ни смущават със съновидения, представяйки ни нашите родственици или плачещи, или умиращи, или затворени в тъмница и подложени на скърби заради нас.

Вярващият на сънища е подобен на този, който гони сянката си и се опитва да я хване. Бесовете на тщеславието в съновиденията се правят на пророци, предугаждайки поради хитростта си бъдещето и ни го предвъзвестяват, за да изпаднем в недоумение от изпълняването на видението, и като че вече близки на дара на предузнаването, да се превъзнасяме в помислите си.

За тези, които вярват на демона, той често бива пророк, а за тези, които го презират, той всякога бива лъжец. Бидейки дух, той вижда ставащото във въздушното прострaнство и узнавайки, че някой умира, възвестява за това на лековерните в сънищата.

Демоните не знаят по предзнание нищо от бъдещето, в противен случай и чародеите биха могли да ни предсказват смъртта. Преобразявайки се в ангели на светлината, демоните често приемат образи на мъченици и в съновидения ни показват как общуваме с тях, а пробудилите се потапят в радост и  превъзнасяне. Това да ти бъде признак за прелест (бесовското прелъстяване).

Светите Ангели ни показват мъки, страдания, смърт, от което, като се събудим, се изпълваме с трепет и жал.

Ако започнем да се покоряваме на бесовете в сънищата, то те ще започнат да издевателстват над нас и в будно състояние. Вярващият на сънища е съвсем неопитен, а невярващият на никакъв сън е наистина мъдър. Доверявай се само на тези сънища, които ти възвестяват за мъката и съда, но ако те хвърлят в отчаяние, то и такива сънища са от бесовете.” (За сънищата, които имат начинаещите, Стъпало 3, Свети Иоан Лествичник)

Преподобни Касиан Римлянин разказва за един инок, жител на Месопотамия, който водел най-уединен и постнически живот, но погинал, прелъстен от бесовските съновидения. Демоните, забелязвайки, че инокът обръща малко внимание на своето духовно развитие, а е съсредоточил цялото си внимание в телесния подвиг и оценявайки го високо, а следователно и себе си, започнали да му представят съновидения, които по злохитростите бесовски се сбъдвали в действителност. Когато инокът се утвърдил в своето доверие към сънищата си и към себе си, то дяволът му представил в чудесно съновидение иудеите, наслаждаващи се на небесно блаженство, а християните, мъчени в адски мъки. 

При това демонът, разбира се, в образ на ангел или на някой старозаветен праведник, дал съвет на инока да премине в иудейството, за да получи възможност да участва в блаженството на иудеите, което монахът без никакво отлагане и изпълнил. (Слово за разсъдителността. Добротолюбие, ч. VI.)

Казаното е достатъчно за обяснение на възлюбените наши братя, съвременните монаси, колко безразсъдно е да обръщат внимание, още повече да се доверяват на сънищата и каква страшна вреда може да причини доверието към тях. От внимание към сънищата в душата неизбежно се прокрадва доверие към тях, поради което дори самото внимание към сънищата строго се забранява.

Естеството, обновено чрез Светия Дух, се ръководи от съвършено други закони, за разлика от падналото естество, потънало в своето падение. Ръководител на обновения човек е Светият Дух. „Тях ги е осияла благодатта на Божествения Дух, - казва преподобни Макарий Велики, - и се е поселила в глъбините на техния ум и Господ изпълва техните души” (Слово 7, гл. 12).

И в бодрост, и в сън, те пребивават в Господа извън греха, извън земните и плътски помисли и мечтания. Техните мисли и мечтания, които по време на сън са извън управлението на човешките воля и разум, действащи в другите хора безсъзнателно, според изискването на естеството, в тях действат под водителството на Духа и съновиденията на такива люде имат духовно значение.

Така в съновидение праведният Иосиф бил научен за тайнството на въчеловечаването на Бог Слово, в съня му било заповядано да бяга в Египет и отново да се завърне (Мат., гл. 1 и 2).

Сънищата, изпращани от Бога, носят сами по себе си несъмнено убеждение. Това убеждение е понятно за Божиите светии и е непостижимо за намиращите се още в борба със страстите.

Автор: Св. Игнатий Брянчанинов
Източник: "Слова и письма о вере и спасении", budiveren.com