Проповед за гордостта и смирението



"Боже, бъди милостив към мене грешния" (Лука 18:13).
Само смиреното сърце може искрено да се моли и да се разкайва. И само то може да обикне по християнски. Смирението е майка на всички добродетели. Светите църковни отци и учители отдават най-възторжени похвали на смирението. И, напротив, те с най-остри думи осъждат гордостта. Тя е най-гибелният порок. Безверна или набожна, гордостта е демонска черта. Като изяснява божествените истини в евангелието си, Спасителят ни учи, че тайната за нравственото издигане на човека се заключава в смирението. И обратно, причината за неговото падане се намира в гордостта. Прочетеното днес евангелие ни припомня твърде нагледно тази истина.

Рече Господ тая притча:
"Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Казвам ви, че тоя [митар] отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня [фарисея]; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лука 18:10-14).

Фарисеите били евреи, запознати и с църковния и с гражданския закон, но били и най-изтънчените честолюбци и лицемери. Те спорели по цели дни за опазване буквата на закона, но силата на закона - милостта и правдата - те не познавали. Наглед се отличавали с набожност, постоянно шепнене на молитви, гордо подаване милостиня, за да ги видят хората... Но, в същност, те били хора с жестоки, покварени сърца и изгорена съвест. Когато Христос поучавал народа на правда, милосърдие, смирение и братолюбие, те били най-големите противници на това учение. За да унижат Спасителя, фарисеите лъжели хората, че той прави чудеса в името на дявола. Те за лице уж пазили закона, а тайно вършили най-големи безакония. Поради това, като знаел сърцата им, Христос ги нарекъл безподобни лицемери, безумци и слепци…

Митарите пък били събирачи на данъци. Римската власт налагала на еврейския народ разни налози и берии, а митарите откупвали правото да ги събират и спечелвали доста пари. Евреите мразили тия митари, защото ги смятали за оръдие на омразна чужда власт, с чиято помощ, понякога и на сила, те събирали данъците от народа. При все това, митарите били добри хора. Те били прости и неучени, но откровени и благодушни. Тъжната им съвест по-бързо заговаряла, сърцето им по-лесно се трогвало. И лошото и доброто у тях било на лице. Гордостта и лицемерието им били непознати. Хората ги мразили, но те не се сърдили. Дори сами признавали своите грешки и грехове. Често пъти отивали в храма и искрено се молили Богу да им прости...

От прочетеното евангелие се вижда каква е разликата между митаря и фарисея. Те и двамата влезли в храма да се помолят Богу. И тук се откриват техните сърца. Фарисеят самодоволно лъже и Бога, и хората, че той уж не бил, като другите - грабител и прелюбодеец. Очевидно е, че в него говори духът на гордостта. Митарят пък откровено признава греховете си, бие се в гърдите и вика: Боже, бъди милостив към мене грешния! В него говори духът на смирението. И Бог, който съди не по лицата, а по сърцата, прощава смирения митар и отблъсва горделивия фарисей.

Твърде поучителна е тази евангелска притча. Защото и сега, мнозина от нас, често пъти казват: не съм като другите - грабител и прелюбодеец, чист и праведен съм. А това е едно фарисейско самозалъгване, твърде сродно с човешкото самолюбие. Това е самоизмама, внушавана от духа на гордостта, от който най-много трябва да се пазим. Ала за туй, сякаш ни липсва съзнание. Ние безогледно критикуваме и осъждаме чуждите постъпки и дела; негодуваме, че всичко се върши не тъй, както ние го разбираме; взираме се да видим сламката в окото на ближния си, без да забелязваме гредата в своето. А когато ни я посочат другите, сърдим се. Това говори, че духът на фарисея в нас е по-силен от духа на митаря и че в нашите сърца владее не смирението, а гордостта. Следователно, ние не сме по-добри от другите.

Лесно е да се рече: не съм като другите - грабител и прелюбодеец. Ала с голи думи никой не може да измени и повиши своята морална стойност. Това изисква вътрешна, духовна обнова: изисква смирение, разкаяние и добри дела. Под външна набожност могат да се крият жестоки сърца, преизпълнени със злоба, завист и низки пороци. Външността и фалшивата набожност могат да излъжат хората, но не и Бога. Защото той, освен външността, вижда и сърцата, както е видял сърцата на митаря и фарисея. Не по лицата, а по движението на мислите и сърцата той съди за нашето нравствено достойнство...

Полезно и спасително е за нас християнското смирение. Това ни внушава евангелската притча за митаря и фарисея. Внушава ни се да се проникнем от правилата на чистия християнски живот. А тия правила изискват от човека да се взира в своите дела и постъпки и да не осъжда другите за онова, което те вършат или не вършат. В тия правила на закона божи като в огледало може да се види правилността на всичкия ни външен и вътрешен живот, както и чистотата на ума и сърцата ни. И когато видим, че и ние, като другите, не сме изпълнили заповедите божи, ще се убедим, че всички сме грешни и че, ако речем, че нямаме грехове, лъжем се и истината не е в нас. А това убеждение може да ни доведе до смирението и покаянието на митаря...

И, наистина, постъпките и поведението на другите не могат да бъдат мярка за нашата праведност и доброта. Такава мярка са повелите на божия закон. По тоя закон ще бъдем съдени всички. Затова той трябва да бъде опазен изцяло. Защото, ако някой наруши и най-малката негова заповед, виновен е пред целия закон (Як. 2:10). При това, и когато постъпваме според повелите на тоя закон, съвестта ни трябва да бди, за да не би да се таи нещо нечисто в сърцето и веднага да ни подскаже за да го премахваме.

Добрият християнин трябва напълно да се освободи от вехтият фарисейски човек и напълно да се облече в новия, - създаден по Бога в правда, истина, чистота и смирение. Внушените от божия закон добри дела не търсят реклама, не се вадят на показ. Те са естествен плод на благородното сърце. Защото човек трябва да бъде добродетелен, а не само да се мисли за такъв. Делата му трябва да го хвалят, а не устата му. Добри дела, извършени без подбуда от сърцето, само за реклама, се оподобяват на плодове, прикачени на безплодно дърво, което само не може да роди и откърми такива. Може хората да се почудят на тия дела, но пред Бога те нямат стойност... Блажени са ония, проникнати от смирението, сърца, които са родили тайни плодове на покаяние и добри дела. Защото Бог, който изпитва сърцата и утробите и който знае мислите и тайните човешки дела, ще им въздаде по достойнство, когато открие своя праведен съд.

Денят на тоя съд приближава. Ще се оправдаем ли ние пред него? Това ще зависи от живота и делата ни. Ала едно нещо добре се знае: че мнозина от грешните митари, смирени и разкаяни, опростени и помилвани, ще се възрадват. И обратно, мнозина от гордите фарисеи, които сега минават за праведни, ще се засрамят и осъдени, ще заплачат и възридаят. Горко, горко на горделивите, надменните и неразкаялите се! Защото те ще чуят страшната присъда: махнете се от мене вие, които вършите беззакония (Мат. 7:22-23). Такъв е краят: всеки, който се превъзнася, ще се смири, а който се смирява ще се въздигне...

И тъй, нека вземем поука от четеното евангелие. Дух на фарисейска гордост и самолюбие има у мнозина от нас. Той ни пречи да се обновим. Нека се освободим от него и да престанем да мислим, че ние не сме като другите. За да се видим сами какви сме, нека се изправим пред огледалото на закона Божий. Тук ясно ще видим, като носим името на Христа, има ли у нас дух на смирение, правда и братолюбие. И ако не намерим тия добродетели в себе си, ние непременно ще видим в това огледало бремето на нашите грехове, които измъчват душата ни. Тогава нека искрено почнем да се разкайваме като смирения митар, да се молим и да викаме: Боже, бъди милостив към нас грешните! Господи отвори ни вратите на покаянието! Амин!

† Видински Митрополит Неофит, Неделята на Митаря и Фарисея, 1920 година
Източник: Православието.com