По-важни места от Свещ. Писание, тълкувани от Св. Трисветители – ДОКЛАД



Доклад на Александър Иванов, изнесен на 30 януари в Православната духовна академия "Св. св. Кирил и Методий", гр. Пловдив, в прослава на Св. Трисветители.


Св. Трисветители, като едни от най-великите църковни учители и богослови, имат доста трудове, особено по отношение на Свещ. Писание. Като се вземе предвид, че св. Василий Велики произнасял понякога, особено на празници, по две беседи на ден, може да се предполага, че той е изяснил цялото Свещ. Писание.
Негови трудове са:

аДевет беседи върху Шестоднева — библейския разказ за шестдневното творение (Hexaemeron, t. 29, 3—208), произнесени преди 370 г., в които се откриват големите богословски, философски и естествено научни познания на св. Василий. С рядка красота на речта и дълбочина на мисълта той разкрива всемогъщата творческа сила Божия и целесъобразното устройство на света и отделните твари, и посочва с библейски и рационални обосновки, че ученията на философи и гностици за произхода на света са неприемливи, понеже противоречат на здравия човешки разум;

в) 13 беседи върху псалмите (t. 29, 209—494); други 5 беседи върху псалми 14, 28, 37, 115 и 137 се смятат за неавтентични;

г) Коментар на книгата на прор. Исаия, гл. 1—16 (t. 30, 117—668) — автентичността му се оспорва от някои автори;

д) Коментар на книгата на Иов, който не е запазен;

Така например в своя Шестоднев, тълкувайки Битие 1:26 „...да сътворим човека по наш образ", св. Василий пише за Божия образ в човека така: „Бог иска от нас да Му подражаваме в добрите дела. Какво означава да бъдем „по образ”? Бог е свят. Ако и ние бяхме святи, щяхме да бъдем „по образ Божий”. „Бъдете святи, защото аз, вашият Бог, съм свят.” Бог е праведен; ако ние ходим по пътя на правдата, ще бъдем „по образ Божий”. „Господ е праведен и обича правдата.” Христос казва: „бъдете милостиви, както е милостив вашият Отец, Който е на небесата”. Ако ние бъдем човеколюбиви и милостиви, тогава ще бъдем „по образ Божий”. Спасителят казва: „бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец небесен”. Ако ние сме съвършени, ще бъдем „по образ Божий”. Виждаш ли в какво се състои образът? И ап. Павел ти разкрива този образ, като казва: „съблечете стария човек и се облечете в новия, който е създаден от Бога, за да познаете истината; който е по образ на този, който го е създал”. И в какво още се изразява това „по образ”? — във властта. „...Господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя) и над всякакви животни, които пълзят по земята” (Бит. 1:28). "Колко чуден е Божият ред" - възкликва св. Василий Велики в своя Шестоднев, удивлявайки се на Божия порядък и Слово! Още едно значимо и немаловажно тълкувание прави св. Василий на апостол-Павловите думи в посланието му до Тита 3:10: „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж”. Тези думи светителят Василий ги тълкува така: „Който е бил вразумен по отношение на предишни негови грехове и се е сподобил да получи прошка за тях, този, ако съгреши отново, приготвя за себе си съд, по-строг от предишния. Който след първо и второ вразумление остава в своето прегрешение, за него трябва да се обяви настоятелно и тогава, като получи изобличение пред мнозина, може и да се засрами. А ако и в този случай не се поправи, трябва вече да се „отсече“ като съблазън и да се гледа на него „като на езичник и митар” (срв. Мат. 18:17). А св. Иоан Златоуст в една от гомилиите си тълкува същото апостол-Павлово учение така: „Павел показва, че еретиците не са такива заради невежество, а повече от леност, която ги привежда към невежество. Всъщност, по какъв начин можеш да убедиш хора, които спорят за пари? По друг начин няма да ги убедиш, освен ако не дадеш отново; но и с това те няма да си наситят жаждата за придобиване. Очите на алчния, се казва, не могат да се наситят (Сир. 14:9). Затова от тях, като от хора, които не могат да се поправят, трябва да се отвръщаме”.



Най-много съчинения св. Иоан Златоуст е написал върху Свещ. Писание. Някои от тях са тълкувания на отделни места, други на цели книги от него. Повечето от тях произхождат от времето на проповедническата дейност на светителя в Антиохия (386–397 г.Екзегетическите трудове на светия Златоуст са както върху Стария Завет, така и върху Новия.

Ще си позволя да цитирам със съкращения само едно от неговите тълкувания, не защото стотиците останали ги оставям на заден план, но защото считам, че точно със следния цитат от Свещ. Писание спекулират днес много уж православни богослови, подминавайки умишлено Всеереста Икуменизъм или по-точно Папизъм. Според синодалното издание на Библията от 1992 г., св. ап. Павел в първото си послание до коринтяните пише така: "Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас" (1Кор. 11:19), но в по-точния славянски превод на Библията същият 19-ти стих гласи така: "Подоба́етъ бо и ересе́мъ в,ъ ва́съ б,ы́тида иску́снїи явле́ни быва́ютъ въ ва́съ" или на съвременен новобългарски език: "Па и трябва да има помежду ви и ереси (слав.), за да изпъкнат изкусните (слав.) между вас". И тъй… Св. Иоан Златоуст, тълкувайки тези думи, служещи за съблазън на доста плътско мъдруващи хора (срв. Рим. 8:6!), в творенията си пише така: „Какви са тези думи на ап. Павел, които ни предстои да обясним днес? Това е немаловажен предмет. И наистина, ако Павел казва във вид на съвет: трябва да има и ереси, значи въвеждащите ереси не са виновни. Но това НЕ е така! Това са думи не на такъв, който съветва, а който предсказва бъдещето. Както кормчията, виждайки струпването на облаци, казва, че тези облаци трябва да предизвикат лошо време и силен дъжд – казва това не във вид на съвет, а на предсказание за бъдещето: в такъв смисъл и Павел е употребил думата трябва. Често и ние, виждайки хора, които се карат помежду си, казваме, че между тях трябва да стане сбиване и затваряне под стража – казваме това не във вид на увещание или съвет към тях, а като съдим за бъдещето по настоящето. Така и Павел не във вид на съвет казва: трябва да има помежду ви и ереси, но пророкувайки за това, което предстои да се случи. А това, че той НЕ съветва да има ереси, доказват думите му: „ако дори Ангел ви благовестеше нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде” (Гал. 5:2). А защо, ще кажеш, той е добавил и причината, като казал: „за да изпъкнат изкусните между вас?” Частицата „да” в Писанията често означава НЕ причина, а следствие от делото. Ето и действителен пример: законът бил даден, за да пречи впоследствие на извършването на грехове и да направи по-скромни онези, които го получили. Но поради тяхното нехайство станало обратното – греховете се умножилии затова Павел казва: а законът биде привнесен, за да се умножи прегрешението (слав.) (Рим. 5:20); впрочем законът НЕ за това бил привнесена за да намали прегрешенията. Така и тук частицата „да” означава НЕ причина, а следствие. А за това, че ересите са се явили НЕ за да изпъкнат изкусните, послушай Христа, Който ни обяснява това: "...Царството Небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде" (Мат. 13:24-25). Виждаш ли, че ересите произлезли от нехайството и невниманието на хората? И тъй, за да не каже някой: а защо Христос допуснал това? – Павел казва: това допускане с нищо не ти вредиако ти си изкусен, още повече ще се покажеш такъв. Както поривите на вятъра, разклащайки дърветата от всички страни, ги правят още по-крепки, ако те са се вкоренили здраво и добретака и душите, утвърдили се върху основата на правата вяра (Православната), каквито и ереси да ги нападат, не се развращават, а стават още по-силни. Слабите пък, които лесно се развращават и падат, – продължава да тълкува Златоуста – се подхвърлят на това НЕ вследствие на нападенията на ересите, а вследствие на собствената си слабости това разбирам в контекста НЕ на самата естествена слабост, а на произлизащата от волята, достойна за осъждане, – и тук завършва св. Иоан – която ние сами сме властни да изправим”. Абсолютно изобличение за еретиците, замаскирали се с „маската” на Православното благочестие!



Свети Григорий Богослов е блестящ! Той притежава не само филологическа култура, но и гений на езика, дар слово. Много творения има св. Григорий, но не много тълкувания на Свещ. Писание. И все пак е нужно да споменем някое. В една от своите беседи той тълкува думите Господни към Моисей, споменати в Изход 24:2: „…нека само Моисей се приближи до Господа, а те да се не приближават, и народът да не възлиза с него” (Изх. 24:2). Св. Григорий пише така: „Към Бога се приближи единствено и само Моисей, а на народа не беше позволено да се изкачи на планината Синай, защото не всеки може да се доближи до Бога, а само някой, който, като Мойсей, може да вмести (разбере) Божията слава. Още преди самото начало на законодателството, тръби, мълнии, бури, мрак, цялата покрита с дим планина, ужасни заплахи, че ако дори и едно животно се допре до планината, ще бъде убито с камъни, както и други подобни ужасни явления удържат другите в долната част на планината и за тях е било възможно, чрез надлежно очистване, да чуят само гласа на Бога. А Моисей се изкачва на планината, влиза в облака, и получава Закона и Скрижалите; за мнозинството - скрижали буквени, а за тези над народа - скрижали на духа”.

Още: относно 27 глава, 34 стих от Евангелието според Матей: "дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие", с който стих спекулират доста сектанти, като твърдят, че "отказът на Христос да пие от сместа (която е била опиат за притъпяване на чувствителността) е проява на гордост и самоизтъкване пред народа", светителят Григорий в своето 29 слово пише така: "Кого поят с оцет и хранят с жлъчка? Кого!? Този Който превърна водата във вино, Разрушителя на всяка горчивина, нашата сладост и най-голямото ни желание (стремеж). Христос, след като е вкусил, не е приел да пие, защото такава е била волята Му, а именно да понесе в трезво състояние всичко докрай – и болките, и страданията, на които е Бил подлаган” – завършва св. Григорий. Изобличение за сектантите, които защитават тази гнусна, неадекватна  теза! А и... "нали тъй трябваше да пострада...и да влезе в славата Си?" – казва Христос за Себе си в Своето св. Евангелие според Лука 24:26.

В днешния празник Св. Трисветители ни учат как да разбираме не само Православието, т.е. правилното учение, но и правилното практикуване на Св. Православие. И това, което днес ни насърчават, е да четем Свещеното Писание - Словото на Господа Иисуса Христа, Комуто подобава всяка чест и слава. Амин!


Автор: Александър Иванов
Пловдив 2018

Библиография:
1.  Сп. „Духовна култура”, 1953
2. Цоневски, И. Патрология, 1986
3. Кирило-Методиева енциклопедия, 1985
4. 1600 год. от Успението на св. Иоан Златоуст. Сборник, 2008
5. Цоневски, И. Патрология, 1986
6. Цветкова-Глазер, А. Патрология, 2015
7. Толкования Священного Писания. <http://bible.optina.ru/> (12.01.2018)
8. Св. Василий Велики. Иоан Екзарх, Шестоднев – Слово за шестия ден. <http://www.promacedonia.org/je/je_slovo_6.htm#vasilij> (13.01.2018)
9. Св. Иоан Златоуст. Творения, том 5. 2009