Думата "любов" е най-дългата молитва


Съществува ли земна любов, питат ме съседите. Също толкова, колкото и земен Бог! Земната любов гори и изгаря. Небесната любов гори и не изгаря. Земната любов, както и всичко земно, е само сън и сянка на любовта. Колкото идолите приличат на Бога, толкова и земната любов прилича на Любовта. Колкото димът прилича на пламък, толкова и вашата любов прилича на божествената любов.

Любовта ме прави бог, а Тебе, Боже, Човек. Където е един, там няма любов. Където са двама заедно, това е само сянка на любовта. А където са трима заедно, там е и любовта. Твоето име е Любов, защото името Ти е Единосъщна Троица.

Ако беше един, Ти нямаше да бъдеш нито любов, нито омраза.

Ако беше двоица, Ти щеше да бъдеш някакво редуване на любов и омраза. Но Ти си Троица – затова си любов и у Тебе няма никаква тъмнина, нито редуване на тъмнина и светлина.

Любовта не познава време и пространство. Тя е извън времето и пространството. За нея един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден.

Когато съм съединен с Тебе чрез любовта, тогава не съществуват небе и земя – съществува само Бог. Нито пък съществуват аз и ти – съществува само Бог.

Любовта има три ипостаси: девство, познание и святост. Без девството любовта не е милост, а земна себичност и страст. Без познанието любовта не е мъдрост, а безумие. Без светостта любовта не е сила, а слабост. Когато се обединят страстта, безумието и слабостта, тогава настъпва адът, който дяволът нарича своя любов.

Когато моята душа е пречиста девица и моето съзнание е ясна мъдрост, и моят дух – животворно съзнание, тогава аз съм любовта, която се покрива с Твоята любов. Чрез любовта аз Те виждам като себе си и Ти ме виждаш като Себе Си.

Чрез любовта аз не гледам себе си, а само Тебе. Чрез любовта Ти не гледаш Себе Си, а само мен.

Любовта се жертва и не чувства жертвата като даване, а като получаване.

Земни деца, думата любов е най-дългата молитва.

Съществува ли земна любов, питат ме съседите. Също толкова, колкото и земен Бог! Земната любов гори и изгаря. Небесната любов гори и не изгаря. Земната любов, както и всичко земно, е само сън и сянка на любовта. Колкото идолите приличат на Бога, толкова и земната любов прилича на Любовта. Колкото димът прилича на пламък, толкова и вашата любов прилича на божествената любов.

Когато развалите жълтицата на грошове, вие не наричате грошовете жълтица, а грошове. Тогава защо божествената любов, раздробена и стрита на пепел от времето и пространството, наричате любов, а не пепел?

Господи, удостой ме с любовта, с която Ти живееш и даваш живот. Удостой ме с Твоята любов, и аз ще бъда свободен от всички закони. Всели Твоята любов в мен, и любовта ще ме всели в Тебе.

Автор: св. Николай Велимирович
Източник: Православен свят
Първоизточник: www.pravoslavie.bg