Скандалите в Църквата


Църквата много пъти скандализира, защото в нея има хора, които не са съвършени, герои, безупречни, а грешни, порочни, страстни.

Сякаш отиваме в една болница и се скандализираме, понеже в болницата има болни. Ама точно затова се намират там болните - в болницата, за да намерят изцеление.

Никога да не забравяме, че Христос не очаква от нас безгрешност, защото знае, че тя не е осъществима. Това, което ни казва Христос, е да признаем нашата болест, несъвършенство, и да поискаме помощ от Него, да последваме начина на изцеление, който Той ни предлага.

Разбира се, хората, които искат да воюват с Христос, понеже не намират нищо укоримо в Него, изтъкват греховете и страстите на християните. Но това отново е грешка.

Не гледат Църквата, а някои нейни членове, които навярно са сгрешили, съгрешили и водят живот, който не отговаря на християнската им принадлежност.

Грешка е обаче да обвинявам цялата Църква и да я обезценявам, обезценявайки и Самия Спасител Христос. Сякаш се опитвам да обвиня болницата за това, че съществуват болести. Разбира се, вътрешно-болничните инфекции са опасни и болницата трябва да полагат грижи, но не болницата е виновна, че съществуват болести в света. Мисля, че много хора осъждат Църквата и я отхвърлят, защото се боят от нея. Боят се, че може да казва Истината, че може да има Истината. Но понеже Истината не ни е удобна,  по-добре да я анатемосаме, отколкото да я последваме.

И понеже не можем да намерим недостатъци в Истината, изтъкват недостатъците на тези, които вярват в Истината, за да убедят „сами себе си и един други” , че с право не вярват.

Не сме разбрали, че нашите недостатъци и грехове не ни лишават от Истината. Лишаваме се от Истината, когато не признаваме нашите недостатъци и грехове.

Христос и в земния Си живот не дружал със съвършени хора, а с хора, които имали недостатъци и немощи. Учениците станали апостоли, не защото били съвършени, а защото имали простота и смирение.

Ако видим синаксарите на Църквата, те са пълни с бунтовни, порочни, грешни, страстни хора, които се покаяли и борили с демоните и с Бога.

Нужно е малко семенце на себеукоряване да се зарови в затвора-ад на нашето его, за да даде плод свободата-раят на покаянието.

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов